Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (89)

87
Големият брат

— Кучи син! — изруга Джеф Хърш и посочи картината от лагера в Северна Корея, предавана на живо от сателита. — Президентът изрично настоя операцията да бъде проведена колкото е възможно по-тихо! Наистина ли трябваше да вдига такъв шум?

Рандолф Мартин седеше до Хърш в стаята за конференции. Те бяха проследили действията на Тъкър — приближаването към целта, перфектното обезвреждане на двамата пазачи и следващите му ходове.

— Беше неизбежно, Джеф — каза Мартин, който за разлика от младия си колега беше доста опитен в такива операции. — Изглежда е поставил експлозиви по периметъра, за да отвлече вниманието им, докато избяга. Стандартна оперативна практика. На негово място и аз бих направил същото.

Хърш се облегна назад на кожения стол и започна да върти молива си.

— Взривовете ще привлекат вниманието на войските край демилитаризираната зона и Пхенян, а това ще направи изтеглянето по-трудно.

Макар да беше прекалено нервен, Хърш имаше право. Едно беше да проникнеш в страната, когато врагът не очаква да дойдеш, но съвсем друго — да се измъкнеш от гореща зона, макар и с хеликоптер стелт. Президентът бе настоял да сведат до минимум риска от сваляне на хеликоптера на територията на Северна Корея.

— Знаехме и това, преди да се съгласим да му помогнем — каза Мартин. — Да видим какво ще стане. Да се надяваме, че Тъкър ще се отърве от преследвачите и двамата с Моника ще се измъкнат, без спасителният хеликоптер да бъде разкрит.

Хърш скръсти ръце.

— Знам, че може да прозвучи грубо, но като се имат предвид шансовете Тъкър да бъде заловен, убит или спасен от нас, предпочитам да стане второто. Това крие най-малък риск за развоя на събитията.

Мартин посочи жълтеникавото петно в инфрачервеното изображение — то се движеше по поляната от резиденцията към джунглата.

— Изглежда е излязъл жив от къщата.

— Откъде знаеш, че не е някой от пазачите?

— Силата на термалното излъчване може да идва само от две тела, не от едно.

Хърш сбърчи нос, докато гледаше образа.

— Но… те са едно върху друго.

— Защото Тъкър носи Моника — усмихна се Мартин.

Хърш гледа екрана още няколко секунди, после затвори очи.

— По дяволите! Надявах се да не оцелее.

Мартин въздъхна.

— Желанието ти все още може да се сбъдне, Джеф.

— Как?

— Дори ако Тъкър успее да стигне до джунглата и да се изплъзне от преследвачите си, пак има голяма вероятност севернокорейските сили да се съберат в района, да го отцепят и да го претърсят. Това ще направи спасителната операция доста трудна, ако не и невъзможна.

— Ако рискът хеликоптерът да бъде свален стане твърде висок… — Хърш не довърши мисълта си.

— Ще бъдем принудени да препоръчаме на президента да спре спасителната операция. Но за разлика от теб, Джеф, аз се надявам Тъкър да е толкова добър морски пехотинец, колкото твърди.

— Сериозно? Въпреки че ни изнудва?

Мартин махна с ръка.

— Всеки в неговото положение би реагирал така. Тъкър е притиснат и очевидно много държи на Моника Фокс. Наистина се надявам да успее, но няма да препоръчам да изпратим хеликоптер да ги вземе, ако преценя, че рискът е твърде голям.

— Ами ако го заловят жив?

— Тъкър държи на думата си, Джеф. Той ще погълне отровата от капсулата и преди да умре, ще убие Моника Фокс. Няма да позволи да ги хванат живи и не само защото това ще изложи на риск „Файъруол“. Тъкър знае много добре какво се случва с агентите, заловени живи от врага. Никак не е приятно.

— В случай че обърка нещата и позволи да го хванат жив, мисля, че е в интерес на страната да приготвим „Томахоук“.

Мартин го погледна, после кимна.

— Само се погрижи някой от Пентагона да не натисне спусъка по невнимание. Макар че президентът ни даде правомощия да направим това, за да не позволим „Файъруол“ да попадне във вражески ръце, той го смята за последна възможност за избор. В никакъв случай не трябва да изстрелваме ракета към Северна Корея в сегашната ситуация. Комунистите може да чакат само това, за да нахълтат на юг.