Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (85)

83
Бързият и мъртвият

Брус Тъкър бягаше към къщата, когато вратата, към която се бе насочил, се отвори. На прага застана едър мъж и посегна към оръжието си.

Но така и не успя да докосне пистолета си. Тъкър стреля два пъти — в главата и в сърцето му — и куршумите попаднаха в целта с изумителна точност.

Човекът падна на окосената морава. Лицето му със славянски черти се обърна под неестествен ъгъл и в Тъкър се вторачи безжизнено око. Куршумът бе минал през другото. Задната част на черепа му бе пръсната по вратата зад него.

Тъкър го прескочи и влезе в сградата. От двете страни на коридора имаше шест врати, а в дъното — двойна врата, вероятно водеща към главната част на резиденцията.

В същия миг от една от вратите в коридора изскочи втори мъж, който се обърна към Тъкър, но в мрака явно не можа да разбере дали е неканен гост.

— Какво стана, по дяволите? — попита човекът на английски със силен акцент. — Работя!

Тъкър потисна желанието си да го убие, защото трябваше да разбере къде държат Моника.

Акцентът на мъжа привлече вниманието му. Приличаше на немски, като на Жарко, но гласът не беше неговият. Тъкър спусна картечния пистолет, сви рамене и посочи с палец към входната врата.

— Токът спря — отговори той на английски също с немски акцент.

— Тогава иди и го пусни, тъпако!

Тъкър се приближи, взирайки се в човека, който много приличаше на Сив Жарко.

— Не ме ли чу? Казах… Кой си ти?

— Здрасти, задник! Помниш ли ме?

Мъжът застина и се ококори. Приликата със Сив Жарко беше смайваща, но не беше той.

Човекът отвори уста и думите сякаш заседнаха в гърлото му.

— Това… си ти! Невъзможно! Как…

— Аз съм последният човек, когото очакваше да видиш, а? — рече Тъкър.

— Няма да се измъкнеш. Хората ми ще те убият, така както ти уби брат ми.

„Брат му? Този тип е брат на Сив Жарко?“

— Сив си получи заслуженото — каза Тъкър.

— Както и семейството ти. Аз се погрижих за това.

Тъкър потисна гнева си и си наложи да се ухили.

— Аз го направих професионално, тъпако. А ти си страхливец като брат си и убиваш жени и деца. И сега ще отидеш при него в ада.

От стаята се чу стенание.

Моника.

Тъкър погледна за миг, терористът отскочи назад и се хвърли към двойната врата, която се отвори от тежестта му.

Тъкър стреля два пъти, но Жарко изчезна.

Втурна се след него. Зад вратата имаше голяма всекидневна, трапезария, кухня, стълбище към втория етаж и коридори вляво и вдясно.

Братът на Сив сигурно вдигаше по тревога хората си за битка с неканения гост.

Брус Тъкър се върна в стаята и миг по-късно се закле, че всички в резиденцията ще умрат.