Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (73)

71
Машината

Силното главоболие я събуди. Пронизваше слепоочията й с безмилостен ритъм в унисон с ударите на сърцето.

Моника Фокс се опита да помръдне, но не можа. Нещо я беше приковало към неравна твърда повърхност, като я ограничаваше само в хоризонтално положение. Дори главата й беше неподвижна и стегната с ремък, който притискаше слепоочията й и засилваше главоболието.

Тя се помъчи да раздвижи краката си, но усети, че има ремъци и на глезените, и на бедрата. Кръстът и китките й също бяха стегнати с ремъци.

Моника отвори очи, но я заслепи ярка светлина и тя ги присви, докато се приспособят.

„Къде съм?“

Таванът не беше бетонен, а бял. Там бръмчаха две флуоресцентни лампи, едната от които досадно примигваше.

„Преместили са ме.“

Но не я бяха измили. Моника долови миризмата на мръсотия и отново изпита усещане за гадене. Стомахът й къркореше и тя се чувстваше безпомощна. Не беше яла отдавна и вероятно това беше отчасти причината за главоболието. Гениталиите й пламтяха, сякаш бяха запалени. Водната струя ги бе протрила и урината й пареше. Гръдният кош също я болеше и Моника едва си поемаше въздух.

Чу се изскърцване на врата. Някой влезе в стаята и се приближи до нея.

Влад.

— Виж ти, нашата принцеса се е събудила. Липсвах ли ти?

Моника не отговори и затвори очи. Той сложи ръце върху гърдите й. Тя опита да се абстрахира от всичко това — от голото си изранено тяло и от животинския му допир. Влад хвана зърната на гърдите й и Моника стисна зъби от отвращение и гняв.

— Наистина си красива жена, Моника Фокс.

Ръката му се плъзна към корема и стигна до окосмения триъгълник между бедрата й. Моника стегна мускули и изохка от болка, докато Влад натискаше изранените й гениталии.

— Да — каза той, наведе се и я целуна по бузата. — Ще се опознаем много добре.

— О, Господи! — промълви тя. — Моля те, недей.

— Нали не искаш да си твърде суха? Предложението ми още е в сила, Моника. Казваш ми своята част от паролата и как да получа достъп до системата и аз те качвам на първия самолет за родината ти. Утре по това време може да си в Калифорния, да си получиш наследството и да станеш една от най-богатите жени в света, след като татенцето е мъртво.

Моника ясно си спомни напътствията на баща си въпреки унижението, физическото, психическото и сексуалното малтретиране. Баща й би се съпротивлявал ожесточено. Той би погледнал врага в очите и би използвал всяко оръжие от арсенала си, за да го победи, да надделее и да спечели. Влад можеше да вземе дрехите, храната и водата й. Можеше да се опита да я унизи, да я накара да пълзи към изпражненията си и да й се подиграва, но не можеше да й отнеме духа, волята и решителността да се бори.

Изпълнена със сила, каквато не подозираше, че притежава, Моника се вторачи в очите на врага и каза:

— Иди си го начукай, копеле! Огледай ме добре, защото това е единственият ти шанс някога да ме докоснеш.

Усмивката на Влад изчезна. Той я погледна гневно и Моника съжали, че не си е държала устата затворена. Но нямаше избор. Трябваше да се съпротивлява, за да не му позволи да я пречупи. Тя знаеше, че Тъкър ще дойде. Усещането бе толкова силно, колкото болката от ремъците, които я приковаваха към масата.

— Държиш се твърде дръзко за човек, който няма възможности за избор и надежда, скъпа моя Моника. За твоя информация, ти се намираш във военен лагер в далечна планинска верига в Северна Корея и никой не може да ти помогне. Никой няма да дойде да те спаси, пък и никой не знае къде си. А дори да знаят, американците никога не биха рискували да извършат спасителна операция при сегашния военен и политически климат в региона. Съдействай ни и имаш думата ми, че ще бъдеш свободна.

— Върви по дяволите!

Влад повдигна вежди в недоумение и разкопча ремъка, който държеше главата й към масата.

— В такъв случай не искам да пропусна представлението — усмихна се той и посочи някакъв уред с жици и скали на масата до нея. Моника надигна глава и видя, че краката й са разтворени и завързани за метални халки — нещо като гинекологичен стол.

Отпусна глава на масата.

Северна Корея? Лъжеше ли я този мръсник? Или наистина я бяха закарали чак там? За миг Моника се запита какво ли са й направили, докато е била в безсъзнание, но прогони тази мисъл. Тя се обърна към Влад и странната му машина, наподобяваща старомоден генератор на електричество. Моника забеляза, че в стаята има още един човек — азиатката, която бе шофирала микробуса. Облечена в черно, тя беше скръстила ръце и стоеше до единствения прозорец в помещението. Черните й като небето навън очи безразлично наблюдаваха Моника. Явно отегчена, жената се прозя.

— Тази машина — с благоговение каза Влад — ще ти помогне да… опресниш паметта си.

Той взе две дълги жици, излизащи от едната страна. Червената завършваше с обикновена щипка, а синята бе свързана с метален цилиндър с диаметър два-три сантиметра и дълъг трийсетина сантиметра.

Влад облиза върха на пръста си и навлажни зърното на дясната гърда на Моника.

— Работи най-добре, когато връзката е мокра — ухили се той, после щракна щипката на зърното й.

Моника потрепери и усмивката му стана по-широка. Стомахът й се сви от страх, когато Влад намаза с гел цилиндъра и тя се досети къде ще го пъхне.

„Мили Боже!“

— Кога за последен път използва вибратор, Моника?

Влад разтвори срамните й устни, намери с пръсти отвора на вагината и пъхна вътре металния цилиндър.

Моника изохка два пъти и потрепери, докато студеният предмет навлизаше в тялото й. Мускулите й се свиха, опитвайки се да го изхвърлят, но Влад го пъхна по-навътре.

Тя извика и едва не се задави от болка.

— Тихо — каза Влад, наведе се над нея и зашепна в ухото й. — Само те загрявам. Знам, че ще го поемеш целия.

Той бавно извади цилиндъра, после пак го пъхна, наблюдавайки изражението й.

Моника напрегна мускули, сви се и отново извика.

— А аз мислех, че вие, богатите момичета, ги харесвате големи — каза Влад, после отново извади цилиндъра и го пъхна много по-бързо и много по-навътре.

Тя изтръпна от болка и изви гръб, доколкото й позволяваха ремъците, после се отпусна, като трепереше и дишаше през стиснати зъби. Болката беше толкова силна, сякаш я разкъсваха на две.

— Знаех си, че ще издържиш на голям.

Моника надигна глава и видя, че Влад се усмихва и намига.

— Какво има? — попита той. — Още не съм започнал.

Тя не беше в състояние да отговори, дори да искаше. Тялото й още беше в шок от студения предмет, който копелето бе напъхало докрай в нея. Между охлузените й бедра се подаваха жици. Моника усещаше как металният цилиндър пронизва органите й и сякаш стига до гърлото й. Влад залепи жиците с пластир за лявото й бедро.

Моника трепереше, преглъщаше с усилие и се опитваше да запази спокойствие.

— Машината има десет степени — добави Влад и сложи ръка на колело, на което бяха обозначени числата от нула до десет. — Ще започнем с най-бавната и ще продължаваме нагоре.

Моника изстена тихо, губейки контрол върху съзнанието си. Натискът между краката й беше толкова силен, че тя не можеше да си представи нещо по-мъчително. Цилиндърът я пронизваше всеки път, когато помръднеше.

Влад се приближи до нея и отново стегна главата й към масата, сетне пъхна парче гума в устата й. Вкусът беше на нещо мръсно и мазно и я накара да се задави.

— Това е за твоята безопасност. Не искам да си глътнеш езика, защото няма да можеш да ми кажеш онова, което искам да знам — каза Влад и се върна при машината. — Слушай щракането.

Моника проследи с поглед ръката му. Той завъртя колелото. Чу се изщракване, силно като гръм, последвано от експлозия в тялото й.