Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (66)

64
Нови лица

Моника Фокс се чувстваше като парализирана. Не беше в състояние да помръдне, да изпищи или да извика на Брус Тъкър, че я отвличат група свещеници.

„Никой ли не вижда какво става? Не забелязва ли някой, че ме отвличат? Помогнете ми! Моля ви!“

Но вцепенението бе обхванало и гласните й струни. Ужилването, което усети във врата, докато се преструваше, че се моли на светеца, бързо разпространи топлина в тила й и я обездвижи. Тя щеше да се свлече на земята, ако не бяха свещениците, които й се притекоха на помощ и я хванаха.

Проумя какво се случва едва когато беше вече късно и силното вещество някак изолира мозъка й от тялото. Но Моника още виждаше и чуваше хората наоколо. Свещениците я повлякоха надолу по стъпалата, после към лявата част на площада през колонадата до паркиран наблизо микробус.

Шофьорът се обърна. Беше жена с азиатски черти, облечена като монахиня.

— Към летището — каза единият свещеник.

Жената погледна строго Моника, сетне включи на скорост и потегли.

— Успокойте се, госпожице Фокс — каза свещеникът със силен акцент и се усмихна. — Ще се грижим добре за вас.