Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (53)

51
Търпение

Чакането беше най-трудната част от работата на Доналд Бейн. Той предпочиташе да преследва плячката, дори да бъде гонен от враговете си, но не и да седи със скръстени ръце и да чака новини. Но Бейн знаеше каква е стойността на търпението и смисълът от чакането, макар че стомахът го заболяваше.

Тази вечер обаче, докато чакаше или новини от агентите си, или непряката му връзка с мафията да даде някакъв резултат, Доналд Бейн имаше компания. Рафаела Сабини седеше до него на балкона на апартамент на третия етаж на „Виа Консилиационе“, на няколко преки от Ватикана. Бяха в тайната квартира, откъдето той най-после успя да се свърже с хората си и да ги разположи на няколко пристанища по западното крайбрежие на Италия с надеждата, че може да забележат терористите, Брус Тъкър или Моника Фокс.

Бейн гледаше с привидно спокойствие улиците на Рим. В далечината се виждаше ярко осветеният площад „Свети Петър“. Зад него се издигаше пищната базилика. Масивни колони поддържаха постройката, символизираща опората на католицизма.

— Красива е, нали? — попита Рафаела, която пиеше кафе и бе подпряла крака на кръглата масичка от ковано желязо между двата стола, заемащи по-голямата част от пространството на балкона. Беше се успокоила значително след случката през деня. Пазачът на тайната квартира, бивш агент на ЦРУ, излезе да й купи дрехи и сега Рафаела беше облечена в джинси и фланелка.

В сградата, собственост на ЦРУ, имаше апартаменти за агентите, които предпочитаха да не живеят в посолството. Малкото фоайе се охраняваше от двама други бивши агенти на ЦРУ. Възрастта им не означаваше отслабване на уменията им. Също като пазача, който им донесе храна, напитки и дрехи, двамата долу бяха напълно способни да ги защитават. Сградата бе снабдена с електронно подслушване и на покрива имаше антени, поддържащи сателитна връзка с Лангли.

— Възпитан съм от католици — отговори Бейн, гледайки огромния купол на катедралата. — В един период от живота си дори мислех да стана свещеник.

— Свещеник? — засмя се Рафаела. — Това е последната професия, която според мен би избрал, Доналд Бейн.

Той сви рамене.

— Беше много отдавна. Оттогава се промениха много неща.

— Не виждам пръстен на ръката ти, но напоследък мнозина женени мъже не носят халки. Женен ли си?

Бейн продължи да гледа далечния купол.

— Бях — отговори той, спомняйки си бившата си съпруга Джесика. — Много отдавна и за кратко. Така и не можах да й отделя вниманието, което заслужаваше. Вечно бях на мисии, понякога за няколко седмици. Един ден се прибрах вкъщи и разбрах, че си е тръгнала. Беше оставила само бележка с пожелания за всичко най-хубаво в живота. Изпитвала потребност да се премести и да намери някой, който наистина да държи на нея.

— Съжалявам — каза Рафаела и сложи ръка на рамото му.

— Грешката беше моя.

— С друга ли се срещаше?

Бейн се усмихна и въздъхна по отдавна изгубената си любов. После й разказа за Даян Тауърс и за мисията, която бе засекретена през последните петнайсет години.

Рафаела го погледна с възхищение.

— Сигурно е била много смела.

— Такава беше.

— Откъде имаш този белег? — попита тя и прокара пръст по лицето му.

— Пак оттам. Иракските копелета едва не ме убиха.

Рафаела хвана ръката му.

— Хората, които преследваха, Даян?

— Защо ме разпитваш? Още не си ми казала откъде си се научила да говориш английски толкова добре.

Сега беше неин ред да се усмихне.

— Израснах в южна Италия, но завърших колеж във Флорида. Родителите ми бяха заможни и можеха да си го позволят. За съжаление в продължение на четири години предимно се забавлявах и опропастих образованието си. Когато се върнах, много неща се бяха променили. Мафията бе отнела бизнеса на баща ми. Той почина разорен и беден. Майка ми умря от скръб по него. Не изкара и шест месеца след смъртта му. Аз се преместих и се омъжих за бизнесмен от Неапол. Заловихме се с чартърни превози. Но мафията отново се намеси и се опита да ни съсипе. За разлика от баща ми, който просто си отиде и ги остави да правят каквото искат, съпругът ми се опълчи и те го убиха. От шестте яхти успях да запазя само онази, която изгоря днес.

Бейн дълбоко въздъхна.

— Разкажи ми за дъщеря си.

Рафаела повдигна брадичка и гордо каза:

— Тя е студентка тук, в Рим. Догодина ще завърши медицина и ще започне да учи за специалност. Искаше да отиде в Америка, но още не е успяла да си осигури стипендия. Де да имах парите, които родителите ми похарчиха за моето образование! Мислех да взема заем, като ипотекирам яхтата, но това вече не може да стане.

Той отвори уста да каже нещо, но портиерът влезе във всекидневната и се приближи до балкона.

— Господин Бейн?

Доналд се обърна и погледна бившия агент, който още беше слаб, стегнат и със силни мускули на гърдите и врата. Но лицето му беше сбръчкано от годините, а косите му — побелели и оредели.

— Да?

— Забелязали са…

Бейн стана рязко и уплаши Рафаела.

— Кого? Терористите или Моника Фокс?

— Госпожица Фокс и… Тъкър. Но хората не са сигурни.

— Защо?

— Предимно заради цвета на косите им. Трябва да се приближат, за да потвърдят информацията. Следят ги по улиците.

— Тъкър и Моника Фокс са заедно?

— Да, сър.

— Къде?

— В Терачина.

— Кой ги е забелязал? Някой от нашите?

— Не. Двама от АНС. Искат инструкции, особено за Брус Тъкър.

— Нямаме ли и наш човек там? — Бейн беше убеден, че е изпратил един от агентите си в Терачина заедно с двамата от АНС.

— Имаме, сър, но той действа в друга част на града.

Бейн влезе във всекидневната. Маратонките му скърцаха по лакирания паркет.

— Исках да обединят силите си, да наблюдават и да докладват. Нищо друго. Никой да не напада Тъкър. Ясно ли е? Не желая той да пострада. Кажи им, че тръгваме. После извикай екипа и приготви колите.

Пазачът кимна и бързо излезе.

Бейн се обърна към Рафаела.

— Трябва да тръгвам.

Тя стана.

— Идвам с теб.

— Това противоречи на…

— Доналд Бейн — прекъсна го Рафаела и сложи ръце на лицето му, — нямам намерение да те изпусна от поглед, докато не компенсираш загубите ми.

— Но…

— Пък и знам твърде много. Вероятно е в твой интерес да ме държиш наблизо. Мисли за мен като за един от чужденците, които си вербувал.

— Оценявам предложението, Рафаела, но може да е опасно.

Тя се засмя, после стана сериозна.

— Доналд Бейн — тихо каза италианката, — не ме попита защо съпругът ми бе убит, но аз останах жива. Не ме попита и защо ми позволиха да продължа бизнеса си.

— Не мислех, че е моя работа да… — отговори той, без да е наясно накъде води разговорът.

— Наблюдавах екзекуцията на съпруга ми, Доналд. Гледах как го кастрират. И докато умираше от загуба на кръв, той трябваше да гледа как ме изнасилва босът на мафията в Неапол, човек на име Виторио Карпацо.

— Карпацо?

— Познаваш ли го?

— Убиха го вчера заедно с много от хората му в имението в Капри.

— Радвам се! Той ме чука пред бандата си, после извърши други ужасни неща с мен, а Даниела, която беше едва на девет години, държаха в отделна стая. После трябваше да обещая, че Даниела никога няма да разбере как е умрял баща й. И до ден-днешен тя мисли, че е загинал при злополука в морето. По силата на някакъв нелеп сицилиански кодекс на честта не убиваха жени и деца и ме оставиха жива, стига да си държа устата затворена. Инак щели да си го изкарат на Даниела. Позволиха ми да запазя най-малката от яхтите, за да си изкарвам прехраната. Оттогава минаха дванайсет години. Повечето негодници, които съсипаха живота ми, бяха убити или изпратени в затвора и Карпацо си е получил заслуженото. Надживях ги и смятам да продължа да живея, поне докато Даниела стане самостоятелна. Затова не ми казвай, че тези неща може да са опасни, Доналд Бейн, защото животът ми е достатъчно опасен.

Той остана безмълвен. Не знаеше какво да каже. Рафаела беше не по-малко смела от Даян.

Бейн бе чакал повече от десет години да намери друга такава жена и сега тя стоеше пред него, обхванала с ръце лицето му. Той ги хвана и погледна черните й очи, блестящи от отдавна въздържан гняв.

— Рафаела Сабини, сега си официален агент на Централното разузнавателно управление. Преди да тръгнем, напиши необходимата информация за дъщеря си. Ако нещо се случи с теб, искам да съм сигурен, че ще се погрижат за нея.

Тя го целуна по бузата.

— Grazie.

Бейн опита да прогони от съзнанието си картината как изнасилват тази жена пред кастрирания й съпруг.