Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (50)

48
Микрофишът

Мила моя Моника, когато четеш тези редове, аз вероятно ще съм мъртъв. Страхувам се за живота си. От известно време американското правителство се опитва да съсипе „Фокском“. Успях да ги победя в съдебните зали, но съм сигурен, че ще ме преследват по други начини. Ето защо трябваше да направя необходимото. Не мога да им позволя да ме убият и да останат ненаказани. Преди пет години „Фокском“ получи голяма поръчка от Агенцията за национална сигурност да създаде непробиваема сателитна комуникационна система, която да бъде използвана от всички разузнавателни служби в Съединените щати. Кръстих проекта „Файъруол“, защото представлява свръхзащита, единствената непробиваема система за комуникации в света. Базирана е на няколко сателита и работи с най-сложния алгоритъм за кодиране — същината на изкуствения интелект. Целта й е да пази секретната информация на Съединените щати. Сега всички правителствени структури използват „Файъруол“ — ЦРУ, ФБР, АНС, армията, Белият дом и американските посолства. Но в момента причината за централизирането на комуникациите няма значение. Важното е, че „Фокском“ успя и създаде „Файъруол“ навреме и в рамките на отпуснатия бюджет и отговори на всички критерии на АНС.

По време на работата аз оставих тайна врата в системата и имах възможност да следя всички комуникации на американската разузнавателна общност. Създадох досиета за множество високопоставени личности — от членове на Белия дом и на Конгреса до работещи в Пентагона. Досиетата са пълни с изобличаващи материали, някои от които доста скандални. Те са оръжие срещу враговете ми.

Преди много време те накарах да запаметиш половината от една парола — тя е за достъп до тайната задна врата. Човекът, когото ще изпратя, преди да умра, ще знае другата половина. Двамата заедно ще получите достъп до най-строго пазената тайна кодираща програма в света и най-важното — до директория, скрита дълбоко в структурата на „Файъруол“. Използвай информацията, за да спасиш живота си и да запазиш фамилното богатство за децата си и за техните деца. Оставям ти всичко, което притежавам. Подробностите са описани в окончателното ми завещание. Има три копия. Едното е в сейфа на най-доверения ми адвокат Уилям Гибънс, второто е в домашния сейф, а третото — във „Файъруол“.

 

 

Писмото в микрофиша продължаваше още две страници и описваше подробно как да се използва паролата, за да се влезе в схемата на изкуствения интелект. Това можеше да стори всеки, който въведе паролата.

Тъкър прочете инструкциите два пъти, запамети ги и накара Моника да направи същото, за да изпълни последното желание на Мортимър Фокс — да унищожи микрофиша, за да не оставят материални следи, нищо, което може да бъде намерено от властите. Всички кодове и процедури трябваше да бъдат запаметени.

Двамата седяха един до друг до четящото устройство в тъмна стаичка в местната библиотека.

— Значи това е целта му — каза той.

— На кого? — попита тя.

— На Жарко.

— Иска секретните досиета, за да изнудва американски длъжностни лица?

Тъкър се вгледа в нея. Промяната беше по-успешна, отколкото бе очаквал. Моника бе сресала назад косите си, беше си сложила тъмносини контактни лещи и приличаше на скандинавка.

— Мисля, че досиетата не го интересуват — отговори той. — Макар че поради липса на друго скандалните материали може да бъдат полезни за изнудване на американски длъжностни лица. Жарко иска да се домогне до нещо по-голямо — паролата за достъп до изкуствения интелект.

— Това ще му позволи да подслушва най-поверителните разговори в американското правителство.

— Точно така. И ако някоя враждебно настроена нация е успяла да засече предишни разговори, но не е могла да ги дешифрира, достъпът до „Файъруол“ ще им позволи да ги пуснат през декодиращата програма и да ги прочетат. Информацията може да разкрие агенти на ЦРУ и чужденци, вербувани да шпионират в полза на Съединените щати. Докато работех в ЦРУ, контролирах десетки такива агенти във вражески страни. Ако бъдат разкрити вследствие проникването във „Файъруол“, ще бъдат убити не само те, но и семействата им. Загубата на агентите ще изложи на риск много разузнавателни операции, които пречат на престъпните режими да получат достъп например до ядрените оръжия. Народът на Съединените щати няма представа колко усилия се полагат да се събира информация чрез агенти, наред с другите методи, за да се попречи на терористите да внесат в страната оръжия за масово унищожение. Откриването на ключа за задната врата към „Файъруол“ не само ще изложи на опасност живота на много хора, но и ще срине секретността на комуникациите.

Моника скръсти ръце, опитвайки се да проумее всичко това. Тъкър разсъждаваше трескаво, преценяваше всички досегашни усложнения и критичната ситуация в момента. Разбра защо агентите на АНС толкова отчаяно търсеха Моника, че дори бяха устроили засада посред бял ден в Капри, рискувайки да бъдат разкрити. Запита се какво биха й направили, ако бяха успели да я отвлекат. Дали само щяха да поискат да им каже паролата и да им даде компроматите срещу правителството и да я пуснат?

Тъкър се намръщи. Не беше сигурен за отговора. Ако твърденията на Мортимър Фокс, че правителството се опитва да унищожи империята му бяха верни, Тъкър имаше достатъчно основания да смята, че АНС, ЦРУ, АВР и ФБР, всъщност цялата американска разузнавателна общност, които докладваха на Вашингтон, няма да освободят толкова лесно Моника. Изчезването й — след като им кажеше желаната информация — щеше да бъде твърде удобно за правителството на Съединените щати. В края на краищата Мортимър Фокс беше мъртъв и тя наследяваше цялото му имущество. Убийството й не само щеше да успокои онези, за които баща й имаше досиета, но и финансово да възнагради Чичо Сам, който щеше да отхапе значителна част от богатството на Фокс и да раздели корпорацията му на по-лесно управляеми късове.

— Е, какво ще правим сега? — попита Моника.

— Трябва да влезем в Интернет и да получим достъп до „Файъруол“. Убеден съм, че библиотекарката ще ни помогне.

Той извади сто долара.

Десет минути по-късно те отидоха в друга стая и се включиха в Интернет. Подкупът им бе осигурил и кутия с дискети, за да записват файлове.

Тъкър наблюдаваше, докато Моника изпълняваше инструкциите на баща си и получаваше достъп до таен уеб сайт.

Браузърът отвори сайта. Екранът стана тъмносин, но не се появиха икони, нито текст. Потребител, който случайно би попаднал там, нямаше да знае как да проникне в сайта.

„Доста хитро“ — помисли Тъкър, когато Моника премести курсора в долната лява част на екрана и го придвижи бавно, докато стрелката се превърна в малка бяла ръка с протегнат показалец — стандартният символ за осъществена връзка в Интернет. Моника щракна с бутона и екранът стана червен. Този път невидимата връзка бе разположена в горния десен ъгъл на екрана. Моника отново щракна с левия бутон на мишката и се появи трети екран, този път зелен. В средата имаше прозорче за въвеждане на парола.

Моника написа ФАЙЪРУОЛ, зеленият екран изчезна и се появи емблемата на Агенцията за национална сигурност на бял фон. Отдолу имаше второ прозорче за парола за достъп.

Моника написа своята половина, после се дръпна настрана и позволи на Тъкър да въведе останалата част. В прозорчето се изписаха не букви, а поредица от звездички.