Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (20)

18
Целта

Мей Сун Ку се къпеше бавно. Горещата вода галеше белите й гърди, тя се търкаше със сапуна, премахвайки миризмата на Влад от лицето, врата, гърдите и краката си и пречиствайки тялото си. Очите й бяха затворени. Голямата баня бе изпълнена с пара.

— Псета! — измърмори Мей Сун, мислейки за Влад Жарко, за изкормения му подчинен и за марионетния му екип. Мъжете бяха като псета, неспособни да се контролират и безполезни, с изключение на пенисите им.

Тя се подчиняваше на законите, създадени от мъжете, от съвсем ранна възраст. Продадена от баща си, уличен търговец от Сеул, за изплащане на дългове, четиринайсетгодишната девойка, умна и перспективна ученичка, стана сексуална играчка за японски, корейски и западни бизнесмени и държавни служители. Държаха я в публичен дом и я принуждаваха да върши перверзни за удоволствие на клиентите на заведението.

Но една друга проститутка й показа как да отвръща на ударите, като само слуша, наблюдава и после докладва какво е чула и видяла. А от време на време да открадва по някой документ от стаите на клиентите и да го дава за преснимане, докато ги забавлява. И Мей Сун постепенно започна да шпионира за Северна Корея. Години наред тя предаваше поток от информация и научи няколко езика, най-вече английски. Преподаваха й го мнозина клиенти, очаровани от красотата й и от умението да им доставя удоволствие, което надминаваше и най-буйното им въображение и реализираше всяка тяхна фантазия.

Като награда за шпионската дейност й бе разрешено да емигрира на север, далеч от капиталистическите кучета, които я бяха принудили да води такъв живот, бяха я насилвали и се бяха държали с нея като с животно. Там официално я обучиха за оперативен агент — от оръжия и ръкопашен бой до тънкостите на шпионажа. Тя беше умна и бързо усвои всичко. После пак я изпратиха на юг, но този път да ръководи други информатори, да събира сведенията им и да ги предава на север. Когато навърши трийсет години, отличните й резултати и безкомпромисното провеждане на операциите й спечелиха повишение и връщане на север, където Мей Сун бе подготвена за по-дългосрочни и рисковани мисии в Америка и в Европа.

В Италия изпълняваше задача, която щеше да снабди втората й родина Северна Корея с най-мощното оръжие — достъп до „Файъруол“. Съществуването на свръхсекретната система й бе паднало като гръм от ясно небе, докато изтезаваше Винъд Малани. Тогава Мей Сун търсеше производствени тайни, съхранени в паметта на техническия директор на такъв ключов изпълнител на правителствени поръчки като корпорацията „Фокском“. Но съвсем не бе очаквала да попадне на такова нещо. Правителството бързо й бе изпратило за помощник най-добрия и най-безпощадния наемник в света.

„Псето, което току-що ме изчука.“

За Мей Сун сексът беше само оръжие в арсенала й, начин да манипулира хората, особено мъжете, макар че няколко пъти го бе използвала и с лесбийки. Тя трябваше да предразположи Влад и да го накара да почувства превъзходство, като му позволи да я използва, да се отпусне в нейно присъствие. Това й даваше предимство, което по-късно щеше да използва, за да прикрие следите на родината си и да елиминира всеки участник в мисията, включително Влад Жарко и най-доверените му хора.

Но не и преди да постигнат целта си, да им платят и да заличат връзките им със Северна Корея. После ще бъде инсцениран ужасен инцидент, който завинаги ще гарантира безопасност на страната й.

Северна Корея.

Мей Сун скръсти ръце и си представи глада там, мършавите като скелети тела и хората, които живееха по-лошо от свине, защото светът отказваше да им помогне заради тяхната идеология.

„Копелета!“ — помисли тя, ядосана на двойните стандарти, прилагани към народа й, и на лицемерните капиталисти, които размахваха знамето на демокрацията и свободата, а в същото време ставаха все по-богати за сметка на деца. Доказателство беше собствената й съдба — млада, наивна и невинна бе хвърлена в ада за удоволствие на покварени индустриалци и политици.

„Но промяната идва“ — помисли Мей Сун. Паролата за „Файъруол“ щеше не само да промени всичко това, но и да ги снабди с нещо по-ценно от парите и златото — кодовете за изстрелването на американските ядрени ракети.

Едва тогава, след като силите се изравнят, Северна Корея ще има истински шанс да просперира, да прогресира и да ускори процеса на обединяването.