Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (2)

Пролог

По небето на северна Калифорния се носеха сиви дъждовни облаци. Винъд Малани погледна към задаващата се буря през осеяното с капки тъмно стъкло на лимузината.

После отново насочи вниманието си към прелестната азиатка, която седеше срещу него и държеше чаша с джин и тоник. Котешките й очи се бяха втренчили в него със същия хищен поглед, който го бе накарал да я изведе от бар в Пало Алто.

Малани беше на петдесет и три и наскоро бе останал вдовец. Скръбта го беше подтикнала да търси компанията на проститутки. Младата азиатска красавица обещаваше нощ на плътски наслади преди поредния му дълъг ден като технически директор на „Фокском“, една от водещите американски корпорации за високи технологии.

Той се усмихна, докато я разсъбличаше с поглед. Проститутката явно минаваше за висока класа, щом му поиска хиляда долара на час. Със заплатата, премиите и акциите си Малани можеше да си позволи десет хиляди като нея.

— Откъде си, сладурче? — попита той, преструвайки се на заинтересован.

— Родена съм в Сеул — с лек акцент отговори тя и кръстоса крака, позволявайки на застаряващия директор да надзърне в предстоящото.

— Откога живееш тук?

— От шест години.

Азиатката беше много красива. Малани не беше виждал по-хубава проститутка. Беше висока колкото него — метър и осемдесет — и имаше невероятно тънка талия, пищен бюст, идеално оформени дълги крака и изваяно ангелско лице. Черните й като въглен очи бяха разположени високо над скулите от двете страни на изящния нос. Тя движеше бавно сочните си червени устни, докато говореше, и това възбуждаше първичните инстинкти у Малани.

Дори момичетата в Лас Вегас не изглеждат така страхотно — помисли той.

— И откога си в бизнеса?

Проститутката нацупи прелъстителните си устни и на Малани едва не му потекоха лигите.

— От няколко месеца, но не много често. Само когато ми трябват пари за учебните такси и за учебници и само ако харесам потенциалния клиент.

Малани се усмихна. Той обичаше да чука студентки, които бяха много по-чисти от проститутките от кариерата, а тази не само изглеждаше добре, но и ухаеше приятно.

Шофьорът спря пред хотел „Феърмонт“ в Сан Хосе. Пиколо в униформа отвори вратата и помогна на младата жена да слезе, като кимна приветливо, плъзгайки поглед по предизвикателните й форми.

Малани отново се усмихна. Навремето и той работеше в хотел, докато учеше, и гледаше как богатите бизнесмени водят курви в стаите си.

Сега беше негов ред.

Той даде на пиколото нова банкнота от двайсет долара, тръгна след компаньонката си и влезе в луксозното фоайе, украсено с изящни килими, кожени мебели, скулптури и поразителни картини — всичко в успокояващи пастелни тонове. От невидими тонколони се разнасяше Бетховен.

Двамата се хванаха за ръце и се отправиха към асансьора. Малани натисна копчето за десетия етаж. Там държеше стая, за която плащаше с разходна сметка чрез сложна схема, измислена от адвоката му. Няколко месеца след като съпругата му почина, той бе започнал да идва тук, за да понесе скръбта, без да съзнава, че ще се пристрасти.

Можеше да е по-лошо — помисли Малани, оправдавайки действията си. — Можеше да смъркам кокаин.

Мансардата беше с изглед към планините, спускащи се към океана. Малани остави проститутката да се наслади за миг на гледката, убеден, че досега не е попадала на подобно място.

Друг навик, който бе придобил, беше да смайва хората, особено представителките на нежния пол, които смяташе да чука.

Корейката се обърна. В ръката си държеше пистолет. Усмихваше се. Зъбите й бяха съвършени и блестяха.

— Какво означава това, по дяволите? — попита той.

— Искам информация, господин Малани.

Той присви очи.

— Откъде знаеш името ми?

Усмивката й стана по-широка.

— Това не е важно.

Малани не знаеше как да отговори.

— За моите хора най-важното е… информацията, която знаете за правителствените поръчки.

— Поръчки?

— Да, и по-точно по разработването на изкуствен интелект, което „Фокском“ извършва за Агенцията за национална сигурност.

СЕВЕРНОКОРЕЙСКИ ВОЙСКИ НАВЛИЗАТ В ДЕМИЛИТАРИЗИРАНАТА ЗОНА

РАЗПРОСТРАНЕНО ПО ИНТЕРНЕТ В 7:55 ИЗТОЧНО ЛЯТНО ЧАСОВО ВРЕМЕ

СЕУЛ, ЮЖНА КОРЕЯ (СИ ЕН ЕН)

Над шест хиляди севернокорейски войници навлязоха на четиристотин метра в демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея. Внезапното нахлуване е поредното нарушение на примирието, сключено през 1953 година между двете страни. Войниците бяха превозени с голям конвой от камиони, последвани от стотина танка и няколко части тежка артилерия. Десетки севернокорейски войници откриха огън с малокалибрени оръжия. Южнокорейските гранични войски отвърнаха на огъня. Престрелката продължи до зазоряване. Не се съобщава за жертви, нито за тежък артилерийски огън. Според оценката на американски военен анализатор Северна Корея е мобилизирала около триста и петдесет хиляди войници на десетина километра от демилитаризираната зона. Късно в неделя южнокорейският президент Ким Йон Сам е свикал спешно съвещание на шефовете по сигурността. „Безразсъдните действия на Северна Корея ще бъдат посрещнати с желязна отбрана. Ние сме суверенна страна и сме готови да се защитаваме срещу окупатори“ — е заявил президентът на съвещанието. В отговор на агресията Южна Корея мобилизира армия от седемстотин хиляди души като подкрепления на стоте хиляди войници, които патрулират край най-строго охраняваната граница в света. Четиридесет хиляди американски войници са готови да подкрепят Южна Корея.

Командването на военните части на Обединените нации в Сеул е разположило в района двайсет хиляди души в пълна бойна готовност. Генералният секретар на ООН смята да пристигне в Северна Корея във вторник, за да се срещне с правителството в Пхенян.

Преди час говорител на Белия дом разпространи изявление до медиите, в което се казва, че американският президент се е свързал с президента на Южна Корея, за да обсъдят възможностите. Белият дом не коментира вероятността в района да бъдат изпратени още американски войници. Инцидентът изненада правителството във Вашингтон, което през последните години отбеляза напредък в създаването на комуникационни канали с едно от най-затворените общества в света.