Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (19)

17
Весталки

До голям прозорец с изглед към Колизеума стоеше мъж. Черните като дрехите му очи оглеждаха древната каменна постройка. Всичките четири нива на едната страна бяха непокътнати. Десетки колони в различни стилове се извисяваха към небето, образувайки най-значимото архитектурно наследство от древната Римска империя — елипсовидната структура, която някога била арена на същински кошмар. Много отдавна каменните стени били облицовани с фин мрамор, Символът на силата и могъществото на Римската империя смайвал гости и местни жители. Много по-късно след забавленията на садистичните римляни и кръвожадните им весталки земетресение разрушило големи сектори и ги превърнало в руини. После римляните го използвали като каменна кариера, за да строят храмове и палати, оголили мраморната фасада и оставили в развалини величествената някога постройка.

Очите му се взряха в каменната обвивка и той си представи арената, където много хора били убити за развлечение на тълпата. Гладиатор срещу гладиатор. Гладиатор срещу звяр. Звяр срещу звяр. Звяр срещу християнин.

Арена. Пясък. Името, дадено на легендарното игрище заради пясъка, който всеки ден бил изсипван там, за да попива кръвта.

Кръв. Болка. Цезарите използвали Колизеума не само за да забавляват и смайват чуждестранните знатни личности, но и за да управляват. Заедно с развлеченията зрителите изпитвали първичния неподправен страх, че може да свършат на онази арена, изправени пред страховити противници, да бъдат заклани от гладиаторски меч или да бъдат изядени от свирепи същества. Мнозина цезари, като жестокият Доминициан, бяха използвали този форум, за да демонстрират силата си, да контролират поданиците си, да унижават публично и да наказват онези, които са изпаднали в немилост по различни причини — от политически и военни до религиозни.

Религиозни.

Мъжът погледна големия кръст пред постройката — памет за хилядите християни, убити през вековете. Беше иронично, че тази могъща империя, стигнала до крайности, за да унищожи християнството, накрая била завладяна точно от тази религия.

Мъжът в черни дрехи държеше странен меч в дясната си ръка. Краят му бе оформен не като връх, а като двойна рибарска кука, остра от външната страна и тъпа от вътрешната. Оръжието, използвано някога от гладиаторите, не бе предназначено да убива бързо, а да изкормва. Губещите от силен противник гладиатори имали три възможности за избор. Легендарното вдигане на палци за бойците, които са се били изключително добре. Насочване на палците надолу за онези, които са се били смело, но не достатъчно, за да заслужат милостта на цезаря. Те били убивани бързо и достойно — обикновено с един-единствен удар в сърцето или в гърдите. Но имало и трета възможност — мъжете, които се представяли лошо или оскърбявали цезаря, били изкормвани публично и оставяни на арената да вият като кучета, за да ги видят и чуят всички.

И да се страхуват.

Така управлявали цезарите — не с разум, смелост, авторитет. Със страх.

Страхът налага уважение, лоялност и власт.

И точно така Влад Жарко контролираше мрежата си. Страхът беше първото оръжие в арсенала му, по-мощно от пистолета, затъкнат в джинсите до гръбнака му.

Подчинените му се страхуваха от него и затова изпълняваха заповедите му сляпо, безусловно и без колебание. Страхуваха се от него заради дни като днешния, когато идваше моментът да накаже онези, които са му изменили.

Влад се обърна и погледна шестимата бойци, повикани този следобед, за да станат свидетели на участта на свой колега. Мъжът бе завързан за стол в средата на полукръга, който бяха образували преди няколко минути.

В единия ъгъл на стаята седеше Мей Сун Ку, представителка на севернокорейските му работодатели, и с интерес наблюдаваше показното наказание. Красивата агентка се бе присъединила към екипа като наблюдател, за да се увери, че Жарко използва по предназначение парите на нацията й. Наскоро той бе научил, че Мей Сун има и други умения, които прилага в Калифорния. Дребната азиатка бе обсебена от извратена жажда за кръв, която в съчетание с непреклонната й решимост да изпълни задачата си я правеше властен партньор.

— Ти ми измени, приятелю мой — каза Влад и се приближи до треперещия млад мъж, който поради неопитност във Вашингтон бе позволил на Брус Тъкър да избяга.

По-възрастният му и по-мъдър другар по оръжие се бе самоубил в самолета на връщане, защото знаеше какво го чака.

Очите на младия мъж се напълниха със сълзи. Това вбеси Влад, който още не можеше да повярва, че идиотите бяха изпуснали Брус Тъкър в парка. Кърпата в устата на младежа не му позволяваше да говори и от гърлото му се изтръгваха нечленоразделни звуци.

Влад погледна последователно всеки от екипа си. Застиналите им очи контрастираха на трескавия поглед на Мей Сун. Влад смяташе да я увери в способностите си въпреки провала в Уест Потомак Парк. Той в никакъв случай не искаше да разочарова севернокорейците.

Отдавна бе научил от брат си Сив, че на този свят има няколко режима, които независимият наемник не трябва да ядосва. Някои се намираха в Средния изток, други в Южна Америка, а в Азия Северна Корея се нареждаше сред най-безмилостните наред с Китай и Бирма.

Завързаният мъж започна да върти глава в отчаяна молба, когато Влад застана пред него.

Стискайки меча толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха, Влад заби извития край в стомаха на провинилия се на няколко сантиметра под гръдната кост.

Крайниците на младия мъж се разтърсиха в конвулсии. Стаята се изпълни с приглушени звуци от предсмъртна агония. Той опита да се извърне и да се отскубне от меча, после се втренчи в острието в стомаха си и в кръвта, която се стичаше по слабините му и бързо образуваше локва около стола.

Влад завъртя острието в жертвата. Главата на младия мъж увисна назад. Тялото му се скова. Той започна да повръща кръв и стомашен сок. Изцъклените му очи напомняха очите на обезумял див звяр.

Очите на Мей Сун обаче блестяха от удоволствие и трепетно очакване.

С едно-единствено светкавично движение Влад издърпа меча заедно с няколко метра черва и кървава пяна. В помещението се разнесе мирис на метал.

Влад огледа още веднъж свидетелите. Лицата им бяха бледи като на смъртници, погледите — ужасени, а телата — вцепенени. Той пак заби острието в корема на мъжа, този път по-ниско.

И започна да върти меча.

Последваха нови стенания и конвулсии. Очите сякаш всеки миг щяха да изскочат от главата на мъжа. Вените на челото и на врата му пулсираха.

Влад издърпа меча и в краката му се пръснаха вътрешности, кръв и стомашни течности. В стаята се разнесе противна смрад.

Жертвата се скова и тихо изхлипа. Жарко огледа свидетелите за последен път, после насочи окървавеното острие към вратата.

Членовете на екипа бързо излязоха от стаята, оставяйки Влад с умиращия и с корейката. Тя бавно тръгна към него. Гладкото й като порцелан лице бе намръщено. Мей Сун винаги беше в един и същ вид облекло — тесни черни панталони, ботуши и черна фланелка.

Ексцентричността на клиентите варираше в широк спектър, но Мей Сун си падаше по крайните перверзни. Докато Влад изтезаваше некадърника за назидание на останалите, тя се бе възбудила сексуално от кървавата сцена.

„Също като весталките в Древния Рим“ — помисли той, докато наблюдаваше как Мей Сун хищнически обикаля около умиращия мъж и прокарва пръсти по лицето, гърдите и червата му.

— Беше ми приятно да наблюдавам работата ти — каза тя. — Но аз бих го направила… по друг начин.

— Постигнах това, което исках.

— Следващия път, когато някой не изпълни заповедите ти, направи онова, което аз сторих с Гибънс. Ще ми доставиш огромно удоволствие. — Мей Сун прокара пръст от устните до гърдите си.

Влад не отговори. Гледайки слабото й тяло, неочаквано усети, че нещо в него се събужда. „Овладей се“ — помисли си той.

— А на теб ти плащат, за да ми доставяш удоволствие — добави тя, приближи се и притисна таза си до него.

Влад обичаше да го смятат за професионалист като покойния му брат, съсредоточаваше се единствено върху работата, прогонваше всички емоции и действаше само въз основа на логиката. Днес логиката изискваше жертва в полза на екипа му. Мисълта за бруталната смърт на човек, който му беше сто процента предан, не му беше приятна, но ситуацията налагаше такова наказание, за да респектира другите. Но тази жена се бе забавлявала от ужасяващото убийство, защото това я възбуждаше сексуално. Искаше Влад да изтезава подчинения си бавно и нечовешки, както тя бе направила с Гибънс — бе го държала жив в адски мъки почти три часа и накрая го бе кастрирала.

Тя му се усмихна, притисна се към слабините му и започна да го опипва.

— Може би няма да има друг такъв случай — отговори той, потискайки желанието си да я обладае в локвата кръв и да я накара да вика. Но устоя.

„Не смесвай работата с удоволствието.“

Мей Сун погали гърдите му и плъзна ръка между краката му. Беше му се нахвърлила в задната кабина на частния самолет по пътя от Вашингтон, след като бе изтезавала Гибънс. Тогава Влад бе успял да устои.

— Да — каза Мей Сун. — Желаеш ме.

Той пусна меча, награби я и я целуна страстно.

Двамата се свлякоха на пода сред кръв и черва. Влад я съблече бързо, като едва не разкъса дрехите й, разголвайки бялата й кожа, малките й гърди и обръснатите й слабини.

Смъкна панталона си и проникна в нея силно и брутално. Тя изстена, усмихна се и заби нокти в гърба му до кръв.

Но на Влад не му пукаше. Той стисна хълбоците й, повдигна я от пода и я притисна до стената. Мей Сун уви крака около кръста му, сложи ръце на раменете му и изпита оргазъм едновременно с него.

— Не беше зле — каза тя, скочи и нахлузвайки дрехите си, добави с намигане. — Ще се изкъпя и после ще изпратя на моите хора доклад за… представянето ти днес.

Дишайки учестено, Влад обу панталона си, отново застана до прозореца, успокои се и се вторачи в Колизеума, упреквайки се за сближаването с работодателката.

„Стореното — сторено“ — помисли той, признавайки, че му бе харесало. Пък и в края на краищата тя го искаше отчаяно. Всъщност Влад й бе доставил удоволствие.

„Няма проблем със секса, стига да не се отрази на приоритета ми — да намеря Моника Фокс.“

Той се замисли за Уилям Гибънс. Адвокатът на Фокс не му бе казал почти нищо, освен за заминаването на Тъкър във Вашингтон и за съществуването на парола от букви и цифри. Едната половина знаеше Моника Фокс, а другата — Тъкър. Гибънс твърдеше, че паролата отваря много важен файл. Той призна, че Моника се крие в Италия, но не знаеше точното й местонахождение. Влад му повярва. Гибънс се пречупи лесно и с готовност им разказа всичко още когато загуби първия нокът. Но Мей Сун го изтезава дълго, за да се увери в първоначалните му признания. Влад бе използвал информацията, за да осъществи първия етап на плана. За съжаление хората му не бяха успели да отвлекат убиеца на брат му.

Той отмести поглед от Колизеума и се вгледа във Вечния град.

Много години бяха изминали, откакто бе получил вестта за смъртта на брат си, причинена от агента на ЦРУ Брус Тъкър. Тогава Влад беше почти трийсетгодишен и наскоро бе посветен в доходния бизнес на по-големия си брат. Но след смъртта му го наследи и първата му работа бе да отмъсти.

„Съпруга и син за брат.“

Влад бе накарал Тъкър да изпита същите страдания, които той бе преживял след смъртта на Сив — единствения му роднина, след като родителите им бяха убити от антикомунистическите наказателни отряди след падането на Берлинската стена.

Сив Жарко беше агент на ЩАЗИ и бе избягал от Източна Германия, взимайки със себе си по-малкия си брат.

Влад бе твърдо решен да продължи бизнеса на брат си, който постепенно се разрастваше с годините, защото намираше подходящи съюзници и партньори.

Докато съдбата отново го срещна с Тъкър. Отначало предложението на севернокорейците беше съблазнително — възможност да нанесе истински удар на американците. Но когато разбра, че шеф на охраната на Мортимър Фокс е не друг, а Брус Тъкър, Влад осъзна какво е длъжен да направи. Тъкър трябваше да бъде не просто елиминиран, но и изтезаван по най-жесток начин. И репутацията му да бъде срината.

Той се намръщи. Некадърният му екип бе изпълнил втората част на задачата, но бе оставил Тъкър жив и на свобода, усложнявайки нещата за Влад.

„Но това е и шанс“ — помисли той, докато наблюдаваше как облаци засенчват синьото небе.

Насочвайки ЦРУ срещу Тъкър, Влад бе лишил бившия агент от възможност да избегне преследването. Той трябваше да намери Моника, за да опита да се реабилитира. И когато Тъкър я откриеше, Влад смяташе да бъде там, да отвлече и двамата и да научи паролата, която искаха работодателите му.

За да намери Тъкър, който вече вероятно бе в Италия, Влад бе разпръснал хората си из Рим — подозираше, че бившият агент на ЦРУ ще започне издирването оттук. Влад бе постигнал широка популярност сред международната терористична общност точно защото не бе зависим само от един канал, за да осъществи целите си. Той бе изпратил съобщения и до местните си свръзки, които на свой ред бяха предали искането му към мрежа от информатори — италианците. Брус Тъкър и Моника Фокс се криеха някъде в Италия и Влад твърдо бе решил да ги открие.

По един или друг начин.