Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (101)

99
Хрътка

Мей Сун беше нащрек, проправяше си път в гъстата джунгла, като сечеше растителността с мачете и следваше дирята от кръв и счупени клони, досущ като хрътка, хищник, душещ следите на ранена жертва.

Предавателят на Мион изсъска и после се чу неясно съобщение.

Тя спря и се обърна.

— Повтори — каза той.

— Камионът… атака…

— Какво става? — попита Мей Сун.

Мион изруга и посочи предавателя.

— Руска техника. Боклук! Повтори, повтори!

— Нападнали са… екипа в камиона…

Мей Сун застана до него и се заслуша с тревога.

— Кога? — попита полковникът и разтърси предавателя с надежда да подобри връзката.

— Пет минути… джипа и жената…

— Е, и?

— Атакували са от джунглата.

Мион отново изруга. Беше загубил над десет войници при експлозивите и още петима долу на пътя.

— Какво ще заповядате? — попита войникът.

Мион погледна Мей Сун.

— Кажи им да изпратят друг камион. И този път да си отварят очите на четири. Ще се срещнем по средата.

Полковникът предаде заповедта й.

Мей Сун продължи по следите, питайки се кога ще дойдат хеликоптерите. Войниците на Мион бързо намаляваха.