Стефан Фурнаджиев
На прощаване

„И смъртта й там мила усмивка…“

Христо Ботев

На прощаване не знаех, че е трудно.

Но В онази нощ,

по-тъмна от тунел,

чакаха другарите в канала.

 

Бавно заслизах

по каменната улица.

А ме гледаха отвред

врати

и каски,

и прозорци

с отпечатъци на смърт.

 

Забравих явките,

забравих раните.

 

Агентите

ме дебнеха със кучета.

Свирепи кучета.

 

Смъртта е куче,

а съдбата не е само спомен!