Иван Вазов
Да фръкнем, душо, да фръкнем

Да фръкнем, душо, да фръкнем,

да фръкнем горе в небето,

за нас е чужда земята,

за нас е тъмно морето.

 

Нали се тамо изчезват

въздишки, шумове земни?

Да фръкнем, душо: небето

тъгата наша ще земне.