Стефан Фурнаджиев
Хоро

На зазоряване, под червеното небе,

от гората излязоха напети мъже;

силни, мълчаливи, брулени от ветровете,

шибани от клони, драскани от тръни,

хапани от зверове,

облечени в дрехи хайдушки.

Един по един след тях надойдоха

по-малките и по-големите братя,

обути в цървули с повдигнати върхове.

Няколко остарели бащи,

поп Минчо

е един луд.

 

Мъжете заловиха хоро —

без гайда и тъпан,

без булка и кум,

пояс за пояс,

рамо до рамо

навой до навой