Иван Вазов
Нощ

Луната свети

тихо отгоре,

корабът плува

по синьо море.

 

        Песен оглася

тез пущинаци

и ме възнася:

        пейте, моряци!

* * *

Вълните гладки,

кат огледало,

в сънища сладки

всичко заспало.

        Небето плува

в светлите бездни,

Морфей царува:

        пейте, любезни!

* * *

В таз нощ кристална,

        някъде в бденье

душа печална

мисли за мене,

        бури бълнува

и мен — в чужбина

тя споменува:

        пейте, дружина!