Стефан Фурнаджиев
Ще дойде вятърът…

И все пак сватба ще има!

В. Левски

Ще дойде вятърът, синият вятър ще слезе

на яра, през процепа тесен на стъгата,

дето две ръце предояват стадата

в зелените бакърени гюмове.

 

Заспива ням хоризонта. И небето е бяло

като свобода. Дими голямото ведро.

И в зинали хралупи и в глинени сипеи

вървят големите вакли стада.

 

Червени носят гегите

под високите покриви на гъстите буки.

И стъпват балканджиите с тежки нозе,

в ямурлуците сиви пазят тетрата суха…

 

На яра нощем идват вълчи сънища.

И страшно вият и гонят съня ми.

Ще има сватба, сватба ще има!

Ще има сватба, братя, ще има…