Фридрих Ницше
Залезът на боговете (13) (Или как се философства с чук в ръка)

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО^[1]

В края на съзнателния си живот Ницше съчинява и довършва няколко творби, между които и „Залезът на боговете“. В нея той доразвива философията си и засилва своята критика против морала и християнството. Нападките срещу идеализма нарастват, като се отличават със стегнат стил: отхвърлено е противоречието между видим и реален свят. Човекът и светът са онова, в което се проявяват, „зад нещата“ няма нищо. Антропологичната аргументация частично се ползва от дарвинизма. Вече се усеща неприкритата и все по-нарастваща самооценка, стигаща до надменност, която е характерна за всички творби от 1888 г. — тя е израз и на влошеното здравословно състояние, признак на приближаващия срив. През есента на 1888 г. Ницше пише на Райнхард фон Зайдлиц: „Без никакви претенции напомням, че «духът», т.нар. «немски дух», е излязъл на разходка и се радва някъде на лятната свежест — във всеки случай НЕ в Райха, по-скоро в Силс Мария…“ Философствайки с чука, Ницше разбива кухите богове на нашите традиции: „преоценка на всички ценности“.