Пиърз Пол Рийд
Един женен мъж (44)

Глава първа

На сутринта, събуждайки се от мириса на кафе, Джон отначало се почуди защо ли Клеър е станала преди него. След това се запита защо децата ги няма да скачат върху леглото му. Извърна глава да погледне часовника на нощната масичка и само след като видя чуждата лампа, си спомни къде е и какво се бе случило. Затвори пак очи и заби глава във възглавницата, сякаш можеше да заспи и кошмарът му да свърши другояче.

Не можа да заспи. Зловещият спомен за трупа на Клеър, облегнат на стъклената врата, накара сърцето му да затупти в ушите; при мисълта, че Хенри Маскол е лежал гол на леглото им, стомахът му се сви. Спомни си децата, родителите на Клеър, сети се за Пола, за Тери Пайк, за лейбъристката организация в Хакни и Харингей и зарови още по-дълбоко глава във възглавницата, като че искаше да се задуши и мозъкът му да спре да работи.

Дочу някакъв звук до леглото. Помисли, че е полицията, но веднага разбра, че е Пола, която тихо го повика по име. Обърна се и отвори очи.

— Буден ли си? — попита тя.

— Да — отговори той и седна. — Но господ ми е свидетел, че бих желал да не съм.

Тя носеше табла с кафе и мляко, препечени филии хляб, мармалад, масло и едно варено яйце, поставени върху чиста, бяла салфетка.

— Донесох ти закуска.

— Едва ли ще мога да хапна нещо.

— Трябва и ще ти дам още един валиум. Ще те успокои.

Той постави таблата върху коленете си, а тя отиде до тоалетната маса, за да вземе таблетката. Даде му я и го наблюдаваше като медицинска сестра, докато я глътне с кафето. После седна в края на леглото.

— Слушай — рече му. Снощи беше в такова състояние, че нищо не можеше да се направи, но тази сутрин трябва да вземем бързо някои решения.

— Знам — каза Джон.

— Първо, трябва да се обадиш в полицията. Ще им разкажеш какво се е случило. Ще им кажеш, че снощи си бил там. И ще поискаш да се видиш със следствените органи във вилата.

— Снощи ти каза, че ще подкрепиш моето алиби.

— Ако настояваш, ще го направя, но съм убедена, че ще бъде грешка да лъжем. Преди всичко Тери знае, че поне в продължение на един час не сме били заедно и се страхувам да помисля как той би могъл да използува това обстоятелство. И второ, някои може да е видял ланчията край вилата ти.

— Може би си права.

— И най-вече мисля, че е глупаво да лъжем, след като не е нужно.

— Но те сигурно ще ме заподозрат…

— Глупости! Ти каза, че кръвта е била засъхнала. Това значи, че са били убити доста преди ти да влезеш в къщата.

— Да.

— Ти си бил в Принет до след пладне в неделя. След това аз бях с теб до четири часа. Не е било възможно да стигнеш до вилата за по-малко от час, тоест да си бил там преди времето, когато наистина си пристигнал.

— Не е възможно, но те може да решат, че ти си ми съучастник…

— Мислих за това. Любовницата може да е съучастник, ако става дума за убийство на съпругата, но не и за убийство на съпругата плюс нейния любовник. Впрочем семейство Грийвз живее над гаража в Принет Парк. Те сигурно са те чули, когато си запалил колата.

Джон въздъхна.

— Дано си права.

— Имаш ли юридически съветник?

— Познавам доста, но конкретно от никого не съм имал нужда.

— Добре, защото аз позвъних на сър Питър Кракстън, който е съветник на татко. Той ще мине оттук, като отива на работа.

— Значи, да се обличам.

— Той ще дойде след половин час.

— Сега ли да се обадя в полицията?

— Не. Почакай да дойде сър Питър.

Джон сложи таблата на нощната масичка.

— Много мило от твоя страна, че се грижиш за всичко. Струва ми се, че сам не бих могъл да се оправя.

Тя го изгледа с безкрайна любов.

— Ти преживя страшен шок. При нормални обстоятелства всеки би излязъл от релсите най-малко за месец. Но ние нямаме на разположение месец, защото изборите са след две седмици и не можем да позволим на този… страховит инцидент да ни попречи.

— Но аз ще трябва да се оттегля.

— Не. Не трябва. Едно твое оттегляне не само може да се изтълкува като признание, че наистина си убил жена си. То ще те лиши веднъж завинаги от друг шанс да се кандидатираш и да бъдеш избран. А сега депутатското ти място е гарантирано.

— Но кой ще гласува за заподозрян в убийство?

— Ти не си заподозрян в убийство и никога няма да бъдеш. Когато полицията разбере къде си бил и кой може да потвърди твоето алиби, никой няма да те заподозре. А щом не си заподозрян, превръщаш се в обект на симпатии — разбира се, ако новината се разчуе преди изборите.

— Няма как да не се разчуе.

— Ще видим. Сър Питър е доста добър в тази област.

— В коя?

— Да попречи на нещо да излезе във вестниците.

— Не виждам как ще мога да произнасям речи…

— Трябва да се стегнеш — рече Пола строго, — не само заради кариерата си, но и за да не се побъркаш. Ако се отпуснеш, очаква те жалко вегетиране. Помисли за децата си. Трябва да го преодолееш, заради тях.

— Ти всъщност не разбираш…

Пола стана, приближи се и седна до него. Взе ръката му в своята и започна да я гали.

— Знам, че съм млада — каза тя — и че съм, както ти би се изразил, заинтересувана страна, но на мен са ми ясни много повече неща, отколкото предполагаш. Известно ми е, че ти обичаше Клеър и че си потресен не само защото си я загубил, но и защото е била убита по такъв зверски начин заедно с любовника й… Не мога да си кривя душата и да казвам, че се радвам, задето си я обичал и задето сега те разяжда съжалението и ревността, но аз винаги съм те обичала и тъкмо защото те обичам, съм решена да ти помогна, докато преодолееш преживяното или поне докато започнеш пак да мислиш и действуваш нормално. После, ако поискаш, ще си отида и ти ще можеш да живееш сам или да се ожениш за друга. Но в момента мисля, че имаш нужда от мен и че мога да ти помогна, затова моля, много те моля, позволи ми.

Той се вгледа в младото хубаво лице, в твърдите, невинни очи.

— Разбира се. Разбира се, че не бих могъл… точно сега… да се оправя… сам.