Пиърз Пол Рийд
Един женен мъж (19)

Глава осма

Джон се отби в кабинета си следобед, за да вземе досието с делата за следващия ден. Там намери бележка да телефонира на приятеля си — социалиста Гордън Прат. Като мислеше хем за случая, за който беше говорил с юридическия съветник, хем за Джили Маскол, Джон се обади и си определи среща с него да пийнат нещо на път за в къщи.

Кръчмата на Нотинг Хил Гейт беше тяхната квартална кръчма, когато живееха заедно, но и тя се беше променила като всичко друго. Практичната мебелировка от 50-те години беше заменена с плюшен декор като в увеселителен параход по Мисисипи и докато някога пиеха бира, сега си поръчаха двойно уиски — Гордън чисто, а Джон — с малко сода.

— Няма да те задържам — каза Гордън. — И двамата ни чакат жените в къщи. Исках само да знам дали още би желал да се кандидатираш за депутат.

— Да, искам — рече Джон. — Напоследък съм доста активен.

— Знам — каза Гордън. — Интересувах се. Питах направо в управителния съвет. Направи ми много силно впечатление.

— Не е бог знае какво, стига да намериш време.

— Мислиш ли, че ще те предложат за кандидат?

— Не, защото кандидатът е вече определен.

— Знам. Нямам пред вид този избирателен район. Трябва да те включим във втория списък на транспортните профсъюзи. Това е само първата крачка.

Джон се почеса по бузата.

— Няма да е много трудно.

— Сещаш ли се кой е Джек Вон?

— Да. Един нисък и мургав човек от управителния съвет.

— Каза, че ще те предложи и ще намери някой да го подкрепи.

— И какво ще стане след това?

— Ако управителният съвет и транспортният профсъюз те одобрят, а те ще те одобрят, влизаш във втория списък. Можеш да бъдеш предлаган за избиране навсякъде в страната.

— И хуквам по предизборни конференции.

— По принцип да, но за теб сме намислили нещо друго.

Джон слушаше възбудено.

— Районите Хакни и Харингей — рече Гордън.

— Е, какво?

— Мястото на лейбъристкия кандидат там е почти сигурно. Или поне досега беше. Бил О’Грейди им беше депутат сума години. За следващите избори се оттегля.

— Ясно.

— Техният управителен съвет е много затруднен в избора на новия кандидат. Там е пълно с емигранти и ония от „Трибюн“ искат кандидатът да бъде чужденец. Било крайно време да имаме цветнокож депутат и затова са изровили отнякъде някакъв пакистански троцкист.

— Какво лошо има в това?

— Всичко. Първо е троцкист, но това не е ново. По-важен е цветът на кожата му, защото ние в лейбъристката партия може да сме за расово равенство и цветнокож депутат да ни се струва подходящ, но добрите стари гласоподаватели от работническата класа не мислят по същия начин. Така че не само те ще гласуват до един за депутат от консерваторите, но дори и проклетите тукашни емигранти няма да са за него, защото всичките са кипърци. Пакистанците живеят в Брент.

— Е, от мен какво се иска? — попита Джон.

— Транспортният профсъюз очаква, че в управителния съвет ще се стигне до безизходица в спора между тези, които настояват да представят цветнокож кандидат, и другите, които искат да издигнат някакъв ирландски гангстер — приятелче на О’Грейди. Ето защо транспортният профсъюз ще иска да издигне човек, напълно различен и от двамата…

— Но хората от „Трибюн“^[1] няма да гласуват за мен.

— Ще гласуват по-скоро за теб, отколкото за ирландеца. Той е доста по-десен от Инок Поуъл.

Джон стана и взе от бара още две чаши уиски.

— Поласкан съм, дето смяташ, че мога да се справя — каза той, като се върна.

— Ще бъде добре за всички — отвърна Гордън. — Партията иска да запази мястото, което абсолютно сигурно ще изгуби, ако се кандидатира пакистанецът. Тя иска също в Камарата на общините да влязат способни мъже на твоята възраст. Вчера говорих с един човек от кабинета в сянка. Той мисли, че през следващите няколко години ни чакат доста изпитания. Повишаването на цените на петрола означава затягане на коланите. Това няма да се хареса на никого — най-малко на работническата класа. Съветът на профсъюзите вече се отказва от част втора от исканията си за надниците. През следващия месец ще бъде събранието на миньорите и както чувам, те щели да гласуват да се забрани извънредният труд и може би дори да обявят стачка.

— Кога Хакни и Харингей ще изберат своя кандидат?

— След Коледа. Но нямаш много време, за да те опознаят. Ще трябва да действуваме колкото може по-бързо. — Гордън допи уискито си.

— Много мило от твоя страна, че правиш всичко това за мен — каза Джон.

Гордън го изгледа настойчиво:

— Не го правя само за теб, Джон, колкото и да те обичам. Работя за теб, защото мисля, че можеш да стигнеш далеч; и ако малко повървя по твоя път, ще стигна по-далеч, много по-далеч, отколкото ако вървя сам.