Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (17)

7 часът сутринта.

Роман се наведе над тялото, което лежеше на една от носилките под дърветата, на двадесет-тридесет метра от брега. Спомни си трупа на Ерасмо Суаснабар, който бе видял преди двадесет и четири часа, макар че тялото на това момче никак не приличаше на неговото. Затова пък приличаше като две капки вода на този, когото лейтенантът упорито търсеше вече два дни. Приличаше също на снимките, които Роман бе видял. Нямаше никакво съмнение: това беше трупът на Теодоро Гомес. В риза на черни и сини карета и панталон каки, но бос. Роман вдигна глава и погледна съдебния лекар.

— По всяка вероятност е умрял снощи, между осем и десет часа приблизително. Както виждате, простреляли са го в теменната област.

Лекарят се наведе и внимателно завъртя безжизнената глава на Тео Гомес. Роман видя над тила отвор с диаметър три-четири дюйма, опасан от засъхнала черна кръв. Сиера и Кабада също се приближиха, за да погледнат.

— Изходно отверстие няма — каза лекарят, — тъй че куршумът би трябвало да е вътре. По начина, по който е стреляно, предполагам, че е заседнал в мастоидната област зад ухото. Освен това погледнете, лейтенанте — лекарят посочи темето. — Ударили са го, преди да го убият. Вероятно, когато са го застреляли, вече е бил в безсъзнание.

Роман запали цигара и си спомни жестокия удар на черепа на Ерасмо Суаснабар.

— Възможно ли е да е бил мъртъв? — попита той.

— Не, лейтенанте, невъзможно е — отвърна съдебният лекар. — Погледнете: има само кръвоизлив. Черепът не е хлътнал. Ударили са го с тояга или с кол, но не смъртоносно.

Роман дръпна от цигарата и я хвърли. Лекарят се изправи.

— Докторе, кога ще бъдат готови резултатите от аутопсията?

— По обед. Ще ги изпратя в кабинета ви.

Кабада изпразни джобовете на Тео Гомес и грижливо прибра съдържанието им в найлонов плик. Дойдоха двама санитари и вдигнаха носилката.

Докато вървяха към линейката мълчаливи и вкочанясали от студ, Сиера направи знак на един служител, който стоеше до фолксвагена на Роман заедно с някакъв възрастен човек. Двамата мъже се приближиха. Санитарите качиха носилката в линейката.

— Лейтенанте — каза Сиера и посочи възрастния, който тъжно гледаше трупа на младежа, — това е рибарят, който го е открил.

Роман му подаде ръка. Човекът беше много впечатлен и развълнуван, но отговори ясно на малкото въпроси, които му зададе лейтенантът.

След десет минути мястото опустя. Линейката и двете патрулни коли отпътуваха. Роман, Сиера и Кабада се качиха във фолксвагена.

Нито един от тримата не продума до плажа в Марианао. Колата зави покрай ротондата „Ла естрея“ и полетя по Кинта авенида.

— Това е жестоко престъпление — внезапно каза Сиера.

Роман несъзнателно стисна кормилото и промълви:

— Да, Сиера, престъпление на безскрупулен убиец.

Сиера и Кабада усетиха, че гласът на лейтенанта потрепера от възмущение.

— И сега какво ще правим? — попита Сиера.

— Това убийство доста променя нещата — каза Роман след кратко мълчание. — Мисля, че единственото, което можем да направим, е да намерим оня тип — Ястреба, — за когото ми разказа приятелят, по-точно бившият приятел на Тео — Раул Трухильо. Той е единственият, за когото знаем, че е бил свързан с Тео Гомес.

— Да, това е единствената следа, по която можем да тръгнем — съгласи се Сиера — Всъщност какво знаем за него?

— Че е към двадесет и пет годишен. Мулат, слаб, но як. Навърта се по „Прадо“, около кино „Фаусто“.

— На ъгъла на „Прадо“ и „Колон“ — уточни Кабада.

— Казват му Ястреба и не е изключено да става дума за престъпник.

Роман захапа една цигара, но не я запали:

— Сиера, поискай допълнителни сведения от отдела за идентификация, да видим дали е зарегистриран. А ти, Кабада, го потърси по „Прадо“. Вземи толкова хора, колкото са ти необходими.

Фолксвагенът се гмурна стремително в тунела и излезе на „Калсада“. Червеният светофар на 12-та улица ги спря. Сиера гледаше през стъклото как вятърът гони листа и хартийки по тротоара.

— А вие? — обърна се внезапно към Роман. — Какво ще правите?

Роман го погледна учудено, но не отговори веднага.

— Последното нещо, което бих искал — промърмори накрая. — Отивам при майката на Тео Гомес.

В същия миг светна зелено.