Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (9)

6 часът и 5 минути следобед.

Първото, което Роман видя, когато влезе в кабинета си, бе лицето на мъжа: скулесто, заобиколено от гъсти черни коси и големи бакенбарди. Беше висок, слаб, тридесет и пет — четиридесетгодишен. Седеше на металическия стол до бюрото на Сиера. На въртящия се стол на Роман седеше Кабада и пушеше отегчено.

Лейтенантът се приближи и се вгледа внимателно в мъжа. Носеше тъмнозелен панталон и риза с къси ръкави, която вероятно предния ден е била съвсем бяла и колосана, но сега бе измачкана и мръсна.

— Това е Рафаел Карденас, лейтенанте — каза Кабада.

— Рафаел Карденас — промърмори Роман.

Карденас не отговори. Дори не погледна лейтенанта. Роман се направи, че не забелязва, и кротко попита:

— Защо не сте се явили на работа днес, Карденас?

Сякаш някаква сила действуваше на Фело Карденас.

— Доколкото знам, за неявяване на работа на човек му удържат от заплатата, но сега разбирам, че на всичко отгоре го окошарват.

— Не, това не е достатъчно основание — каза Роман. — Вие редовно отсъствувате от работа, но не за това се тук.

Мъжът се раздвижи неспокойно на стола.

— Никакви такива — запротестира енергично. — И аз като всеки друг си имам недостатъци, но съм съзнателен човек, глава на семейство и такива не ми минават.

На Роман му се прииска да се усмихне. Размени бърз поглед с Кабада. Погледна отново втренчено Карденас и каза:

— Карденас, вас са ви наказвали за неявяване на работа.

Фело Карденас жестикулираше усилено, сякаш за да придаде тежест на думите си.

— Вижте какво, лейтенанте, в автостопанството е пълно с мошеници и интриганти и ако не си им по вкуса, ако не им играеш по свирката, живота ще ти отровят. Предполагам, че Катала ви е наприказвал всичко това, нали? Знам, че не може да ме гледа, но държа да знаете…

— Какви са отношенията ви с Ерасмо Суаснабар? — попита внезапно Роман.

Очевидно въпросът на лейтенанта изненада Фело Карденас, но той продължи в същия дух.

— С нощния пазач. Ето каква била работата. И какво ви е наприказвал за мене?

Роман го погледна съсредоточено, но не отговори.

— А аз мислех, че мулатът е свестен човек — каза Карденас и погледна предизвикателно Роман. — Вижте какво, лейтенанте, преди десет-дванадесет дни имах спречкване със Суаснабар, защото той много си позволява… Отидох да изкарам камиона малко по-рано от обикновено, защото щях да пътувам за Пинар дел Рио, но преди това исках да свърша една работа и ето че се появява Суаснабар и ми заявява, че не могло, че това било, че онова било… А мене ме засегна недоверието му. И му казах две сладки думи. А той като отвори една уста, едвам се сдържах. Това ли ви наприказва мулатът? А?

— Карденас, вие сте използували камиона на предприятието, за да превозвате мебели и разни други неща, нали? — попита тихо Роман.

— По-полека, по-полека, лейтенанте. Аз… — започна Карденас и поклати глава.

Но Роман продължи:

— И сте взимали пари за тая работа, нали, Карденас?

За пръв път сянка на безпокойство премина по лицето на мъжа. Поднесе отворената си длан към устата и избърса потта, която се стичаше от горната му устна. Когато отново заговори, в гласа му нямаше предизвикателство:

— Това не е вярно, лейтенанте. Това е клевета… Никога не съм взимал пари за тая работа… Само понякога…

— Взимали сте, Карденас, взимали сте — прекъсна го Роман.

— Недейте така, лейтенанте… Чакайте да ви обясня.

Роман и този път не го остави да продължи.

— Няма какво да ми обяснявате, Карденас, защото не за това сте тук.

Замълча и го погледна съсредоточено.

— Тук сте, защото сте заподозрян в убийството на Ерасмо Суаснабар.

Очите на Фело Карденас се ококориха. Стана и направи крачка към Роман.

— Не, само това не! — успя да произнесе. — Само това не, за бога!

В този миг Карденас усети, че нечии ръце като клещи го хванаха за рамото и го заставиха отново да седне на стола.

— Седнете — каза остро Кабада.

Карденас се стовари на стола и заговори съвсем тихо, с наведена глава.

— Аз не знам за никакво убийство — промълви почти умолително. — Убили са Ерасмо? Кога? Аз не знаех. Кълна се. В децата си се заклевам, че нямам нищо общо с тая работа.

Роман го погледна строго.

— Вчера си излязъл от къщи след вечеря, нали, Карденас?

Карденас вдигна глава.

— Да. Някъде към осем. Но аз…

— И къде отиде? — прекъсна го Роман.

— Отидох да се видя с едни приятели в кръчмата на улица „Нептуно“ — там, където ме намерихте.

Роман погледна Кабада, който стоеше прав зад Карденас, и сержантът кимна.

— И какво? — попита Роман.

— Ами оттам си тръгнах заедно с Куко. Куко — един приятел, на когото му викат Масора.^[1] И тръгнахме към „Парке сентрал“,^[2] към кабаре „Насионал“?

— И после?

— Там се разделихме, защото аз… по-точно ние срещнахме една жена. Разбирате ли, една жена, която от доста време задирях.

Погледна страхливо Роман. Лейтенантът извади пакет „Популарес“ и му подаде една. Запали я. Карденас дръпна жадно няколко пъти и сякаш се поуспокои.

— Това към колко часа стана? — попита Роман.

— Към десет. А някъде към единадесет отидохме в „Насионал“ да пийнем ром.

Роман го гледаше много внимателно, сякаш искаше да види какво има зад тези бягащи, зачервени, изплашени очи.

— А после какво прави? Не си се прибрал вкъщи.

За първи път Фело Карденас се усмихна.

— После продължихме. От „Насионал“ отидохме в „Ла Пампа“ — хотела, който е срещу парка „Масео“.

— Толкова далеко? — възкликна Роман.

— Аз често ходя там — отвърна Карденас, след като изпусна дима — Излязохме към пет. Тя се прибра, а аз щях да тръгна към бачкането, ама да ви кажа право, лейтенанте, бях труп.

Карденас отново се усмихна, показвайки златната коронка на един зъб. Роман записа нещо в бележника си:

— И защо не се прибра вкъщи?

Карденас го погледна учудено.

— Да й се появя по това време на жена ми, след като не съм се прибрал цяла нощ? Как не! Отидох у Куко на улица „Райо“ точно до „Санха“. Знаех, че отива на работа, и го помолих да ме остави да подремна. Мислех да се прибера след пет и да кажа на жената, че идвам от бачкане.

Фело Карденас се наведе, загаси цигарата в пепелника на бюрото и веднага продължи:

— Така или иначе, жена ми щеше да побеснее, но не толкова колкото ако се бях появил в шест сутринта, за да й кажа, че няма да отида на работа.

Роман го погледна, без да реагира.

— Как се казва жената, с които си бил? — попита.

— Знам, че и викат Рейна. Запознахме се там, дето ви казах — в „Парке сентрал“.

— Рейна чия?

Карденас го погледна нервно.

— Не знам — каза.

— Сигурно не знаеш и къде живее?

— Не знам, лейтенанте. Никога не съм ходил у тях.

Фело Карденас беше раздразнен, сякаш Роман го питаше нещо, което той нямаше защо да знае.

— И ти си въобразяваш, че ще ти повярвам, че си спал с нея, но не знаеш нито как се казва, нито къде живее? — каза офицерът сурово.

Очевидно Фело Карденас отново се изплаши.

— Ама така си е — каза малко припряно. — Нито аз я попитах къде живее, нито тя мене. За други неща приказвахме… На друга вълна бяхме… Знаете как стават тия работи… Да не би да седна да я разпитвам коя е и каква е…

Карденас сякаш се опитваше да убеди Роман в нещо, което за него беше съвсем ясно, и не можеше да допусне, че лейтенантът не го разбира.

— А къде работи? — попита отново Роман.

Карденас го погледна отчаяно, въздъхна дълбоко и каза:

— Не знам, лейтенанте, но мисля, че не работи.

Роман отново се изправи и помоли Карденас да му опише жената, която наричаше Рейна, а Кабада — да запише описанието. После повика настрана сержанта и го изпрати да разбере какъв е тоя Куко Масора и да потърси жената в кабаре „Насионал“ или в района на „Парке сентрал“. После отиде при Фело Карденас и го погледна съсредоточено.

— Да видим дали ще успееш да докажеш, че си прекарал нощта с тая жена… Защото ти е необходимо да го докажеш, Карденас. Крайно необходимо.