Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (49)

2 часът и 10 минути.

Роман седеше на въртящия се стол зад бюрото си. Чувствуваше се изтощен. Изтощен не толкова от напрегнатата работа, колкото от неизвестността. Нишката се беше скъсала и не виждаше в каква посока би могъл да продължи разследването. Милито беше въоръжен с колт калибър 32, а куршумът, който лекарят извади от тялото на Тео Гомес, бе от пистолет, макар и същият калибър. Значи убиецът продължаваше да е на свобода. След разпита на Лабрада Сиера и Кабада си тръгнаха, но той реши да остане още няколко минути. И тогава му се обадиха, за да му съобщят, че Емилио Дукесне е стрелял срещу полицай в „Ла Лиса“ и че полицаят на свой ред го е ранил. Когато излезе от военната болница, помисли, че ще се прибере да поспи. Но почти машинално се върна в кабинета си и седна зад бюрото изтощен и мрачен.

Несъзнателно взе химикалката и без да гледа, нарисува на един лист четири кръга един до друг. В единия написа Тео, в другия — Двайсетачката, в третия — Милито. Четвъртият кръг остана празен. Позорно празен.

Стана, за да си налее кафе, и усети джобовете си невероятно тежки. „Цел ден събирам боклуци“ — помисли. Извади от левия джоб на куртката си ключа с катинар, който намери в джоба на Двайсетачката, гилзите калибър 32 и 38, които откриха под дюшека на Милито и ножа. От десния джоб извади червената кърпа на Милито, пликче с аспирини, часовник и ключодържател. И тогава разбра. Взе ключодържателя и разгледа всички ключове. Бяха четири, но единият беше от катинар. Роман нетърпеливо го сложи до ключа на Двайсетачката.

Приликата беше поразителна.