Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (37)

7 часът и 40 минути вечерта.

— Арестуван си.

Мъжът с белезите по главата отвори очи и видя пред себе си внушителната фигура на Егоскуе, който бе пъхнал едната си ръка в куртката. Изгледа тъпо сержанта и каза: К’во съм направил?

Хората се бяха отдръпнали в кръг около тях. Мъжът продължаваше да седи напрегнат. Егоскуе го гледаше съсредоточено. От всички краища на салона започнаха да прииждат любопитни.

— Стани — заповяда Егоскуе.

— Аз нищо не съм направил — каза мъжът и погледна накриво сержанта.

— Казах да станеш — каза Егоскуе, без да повишава тон, и направи крачка напред.

Мъжът понечи да се защити, но дясната ръка на Егоскуе се вкопчи в рамото му:

— Стани, ти казвам! — почти изкрещя сержантът и го сграбчи за ризата.

Мъжът с белезите по главата го блъсна с юмрук в гърдите. Той се олюля и падна по очи върху някакви куфари.

Хората се отдръпнаха, а мъжът отново се спусна към перона, събаряйки куфари и пакети.

Но Егоскуе се изправи и се спусна след него.

И тогава мъжът допусна грешка. За миг погледна назад, спъна се в някакви вързопи, които му бяха препречили пътя, и се просна на лъскавия гранитен под.

Егоскуе се хвърли отгоре му.

Започнаха да се търкалят по пода. Силните юмруци на мъжа с белезите по главата се забиваха в ребрата на Егоскуе, но и той го удряше.

Сержантът се изправи с един скок. Лицето му беше зачервено, тялото — напрегнато, внушително, сякаш изваяно от камък. Мъжът също се изправи и го удари с юмрук по лицето. Егоскуе се дръпна невероятно ловко, нададе гърлен вик и нанесе с ръка каратистки удар по ключицата на противника. Мъжът изскимтя, краката му се подкосиха, но не падна. Отстъпи няколко крачки, обърна се и блъсна Егоскуе с някакъв тежък куфар, който му попадна подръка. Сержантът отново извика и с два резки и мълниеносни удара на здравите си юмруци отблъсна куфара.

Мъжът с белезите по главата се спусна към улицата. В салона се понесоха оглушителни крясъци. Много от любопитните се отдръпнаха, но имаше и такива, които понечиха да го спрат.

Но Егоскуе го настигна. Сграбчи го за рамото, завъртя го и заби коляно в корема му. Мъжът се сви, Егоскуе с глух вик го удари в тила и той се свлече на земята. Опита се да стане, но не му достигаха сили. Пред него с измачкани дрехи, задъхан и с уста, пълна с кръв, стоеше сержант Хулиан Егоскуе и го гледаше. После го хвана за раменете и му помогна да се изправи. Мъжът се олюля. Егоскуе го хвана с лявата ръка, с дясната бръкна в куртката, извади броунинга и бутна мъжа към изхода:

— Тръгвай!