Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (29)

6 часът и 42 минути вечерта.

Кабада тичаше с всички сили. Редките минувачи гледаха сащисано четиримата мъже, които се носеха към жп гарата.

Зад Кабада, придържайки с ръка пистолета на бедрото, тичаше Егоскуе, който се отказа да преследва мулата и се върна на помощ на сержанта. По-малко от пряка ги делеше от Двайсетачката и мъжа с белезите. Двайсетачката беше дългокрак, но другият движеше с невероятна бързина късите си здрави крака и не изоставаше.

Кабада беше готов да извади пистолета и да стреля във въздуха, но реши да изчака. Стисна зъби и се затича още по-бързо, но Двайсетачката зави като метеор по улица „Мисионес“. Сержантът се спусна отчаяно и успя да го забележи, когато хлътна в някакъв вход преди ъгъла на улица „Карденас“.

Кабада спря за миг пред голямата врата, която водеше към някакво стълбище. Погледна към „Сиенфуегос“ и видя Егоскуе, който тичаше след мъжа с белезите по посока на улица „Арсенал“. После извади пистолета си и се втурна нагоре.

На първия етаж беше тъмно.

Сержантът се спря за миг на площадката. Дишаше на пресекулки, а лицето му плуваше в пот въпреки студа. Зареди пистолета, като се стараеше да не вдига шум.

Оставаха един или два етажа. И може би покривът.

Хвърли поглед към лабиринта от врати и коридорчета. Нямаше никого. В някои стаи светеше, а вратите бяха открехнати. Други вместо врати имаха щори, изпод които се процеждаше слаба жълтеникава светлина.

Кабада наостри слух с надеждата да чуе стъпки на горните етажи, но нищо не нарушаваше царящата тишина. Залепи се за стената и тръгна бавно към дъното на коридора. Къде ли се е скрил?

Вървеше напред и не знаеше какво да направи. Може би Двайсетачката е продължил нагоре и сега е на последния етаж. Или може би в момента се измъква през някой съседен покрив. Кабада си помисли, че шансовете му да го хване са минимални, ако е продължил нагоре по стълбите.

От дъното на коридора се носеше мирис на влага, на изгнили дъски. Кабада потръпна от зловонието и стисна още по-здраво изпотената дръжка на своя „Макаров“. В дъното на тесния коридор имаше едва забележим завой. В мрака на пет метра от завоя вървеше Кабада със затаен дъх и съвсем безшумно.

Внезапно усети как косата му настръхва. Усети го съвсем ясно. Както винаги, когато го грозеше опасност. И не се излъга.

На четири-пет метра от него оранжев пламък озари коридора и по всички етажи отекна тътен.