Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (21)

3 часът следобед.

Лейтенант Роман седеше на въртящия се стол зад бюрото, пушеше и препрочиташе медицинската експертиза. Нямаше нищо ново, нищо различно от това, което лекарят му каза сутринта в Санта Фе. Хвърли поглед на листа и прочете: „Налице е фрактура на черепния свод и вътрешен кръвоизлив. Смъртта е причинена от огнестрелна рана. Входното отверстие е разположено в тилната област…“ Затвори очи. Най-важното беше, че оловото е заседнало зад ухото. И лейтенантът вече знаеше, че е изстреляно от пистолет калибър 32, а не от револвера на Суаснабар.

Освен медицинската експертиза Роман разполагаше със сведението на отдела за идентификация, което съдържаше данните на Хосе Анхел Чакон Моралес — Ястреба, мулат, двадесет и седем годишен, роден в Хавана… Най-вероятно това беше човекът, когото търсеха.

При първоначалната проверка се оказа, че под прякора Ястреба са зарегистрирани шестима души и трима от тях са мулати на възраст между двадесет и тридесет години. Но нито един не наричаха Двайсетачката и само липсата на пръста позволи да се установи за кого точно става дума. Преди половин час сержант Кабада донесе досието на човека, на когото липсваха две фаланги на безименния пръст на лявата ръка. Беше лежал шест месеца за безделничество, а после още две години за кражба с взлом.

Роман загаси цигарата в пепелника, отвори едно чекмедже и извади бял лист. Взе химикалката и започна да пише:

Час на престъплението: понеделник срещу вторник между 24,00 и 1,30 през нощта.

Средство: тъп предмет(железен прът или тръба). Не е намерен.

Подбуда: не е установена. Може да бъде:

1. Лично отмъщение.

2. Страх от разобличение.

3. Кражба (несполучила, защото освен револвера на пазача от автостопанството не е откраднато нищо).

Заподозрени:

1. Рафаел Карденас. Лична вражда със Суаснабар. Сериозна разправия с пазача преди десет-дванадесет дни. Свързан е с някой си Куко Масора, зарегистриран като сексуален маниак. Осъден на шест месеца за кражба. Откарал е камиона в понеделник около пет часа следобед. Няма твърдо алиби за времето от десет вечерта до шест сутринта.

2. Теодоро Гомес Пуенте. Доколкото е известно, няма причина да желае смъртта на Суаснабар. Откарал е камиона между девет и половина вечерта и три през нощта. Прибрал се е вкъщи след полунощ. Във вторник излязъл рано и казал, че отива на работа. Оттогава е изчезнал. Убит е във вторник вечерта и е хвърлен в морето край Санта Фе. Неосъждан, но по всичко личи, че е бил свързан с престъпни елементи. Вероятно един от тях е Хосе А. Чакон Моралес — Ястреба.

3. Сиро Лабрада — кадровик в автостопанството. Най-добрият приятел на Суаснабар — Максимо Лавигне — го обвинява в злоупотреба и твърди, че това е било известно на пазача, който е имал намерение да информира директора на автостопанството. Лабрада е имал голяма разправия със Суаснабар. Останал е в кабинета си (в съседство с мястото на престъплението) след девет и половина вечерта в понеделник.

Лейтенант Роман спря да пише.

Снощи си помисли, че първата му работа е да разпита Сиро Лабрада, но убийството на Тео Гомес, го накара да промени плановете си.

Лейтенантът бе сложил на бюрото най-различни предмети. Нареди ги в редичка на няколко сантиметра един от друг — като на миниатюрна изложба.

Първият предмет беше кибритената кутийка с двете таблетки аспирин, на която някой бе написал с химикалка буквата „Л“. Другите две бяха намерени в дрехите на Тео Гомес. В джобовете на панталона му откриха седемдесет и пет сентавос, ключа от дома му и портфейл с шест песос, служебната му карта, удостоверение за отбита военна служба и листче на редове, откъснато от тетрадка, на които бе записан с химикалка телефонен номер: 30-91-07. В джоба на ризата бе открито синьо парченце хартия — по всяка вероятност половинка от билет за кино, а в ютения чувал — черно гребенче, което сигурно бе изпаднало от същия този джоб.

Роман предаде на Теовата майка всички тези неща с изключение на синята хартийка и листчето с телефонния номер. Дори я попита дали знае на кого е телефонът, но отчаяната жена не беше в състояние да си спомни каквото и да било. Сега тези две находки лежаха на бюрото на лейтенанта заедно с кибритената кутийка.

Роман се пресегна към телефона и набра номера.

Телефонът иззвъня един, три, пет, десет пъти.

Никой не се обади. Затвори и отново набра, но ефектът беше същият.

Когато се канеше да набере номера за трети път, вратата леко изскърца и влезе Кабада. Сержантът се усмихна, изпъна се пред Роман и каза:

— Почти е в ръцете ни.

Роман затвори слушалката и го погледна учудено. В този миг не мислеше за Ястреба, но веднага отговори:

— Вече? Добра работа сте свършили, Кабада.

Лейтенантът беше много сдържан, много скъп на похвали. Затова сътрудниците му ценяха толкова всяка добра дума. Кабада се усмихна:

— Открихме го и сега го следим.

— Вие си знаете работата — каза Роман и се облегна назад. — Да оставим кълбото да се размотае и да видим къде ще ни отведе. Особено сега, след смъртта на Тео Гомес.

Кабада понечи да каже нещо, но замълча. Роман продължи:

— Двама убити, и то по различен начин. А на всичкото отгоре револверът, който са откраднали от Суаснабар, не е същият, с който е убит Тео.

— Искате да кажете, че доста хора са набъркани — промълви Кабада, свали фуражката си и я остави на бюрото.

— Именно — отвърна лейтенантът. — Беше ясно от самото начало, а сега всичко се потвърждава. Затова трябва непременно да хванем тоя Ястреб, но нека оставим кълбото да се размотае, за да видим къде ще ни отведе.

Кабада отлично разбираше какво иска да каже Роман и кои са хората, необходими за тази работа. Задачата трябва да бъде изпълнена.

Лейтенантът стана и прибра някакви листове в чантата си. После записа нещо на листче от бележник и го подаде на Кабада. Сложи си фуражката и се обърна към сержанта:

— Трябва да вървя, но ще се върна скоро. Обади се в телефонната централа и виж на кого е тоя номер.

Това беше телефонът, намерен в джоба на Тео Гомес.