Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (20)

12 часът и 30 минути на обяд.

— Дай ми един пакет „Популарес“ — каза хилавият Луис Гарсия и сложи два песос на тезгяха.

Продавачът му даде цигарите и рестото, което хилавият пъхна в левия джоб на панталона. Отвори пакета и запали една цигара.

Преди десетина минути беше сменил Нелсон Бареро. Кабада реши, че така е по-добре, защото на Нелсон му се наложи да обърне наопаки цяло „Прадо“, за да попадне на Ястреба, когото тук наричаха Двайсетачката. Беше важно откритие, но Нелсон Бареро бе „изгърмял“, или поне така си мислеше Кабада, а той обичаше да залага на сигурно. Не искаше да рискува и когато Двайсетачката се появи откъм „Нептуно“ или „Виртудес“, някое приятелче да го спре и да му каже: „Кроят ти шапка, мулат“. А това означаваше, че полицията е по петите му. Нелсон Бареро бе изчезнал, а хилавия никой не го познаваше.

Луис Гарсия глътна дима от цигарата и тръгна към ъгъла на „Колон“. Той разполагаше с още едно ценно сведение: човекът, когото търси, е без пръст на едната ръка. И всеки момент щеше да се появи или в кафенето, или пред „Фаусто“. Оставаше му да чака и хубаво да си отваря очите.

— Айде бе, Двайсетачка, майка ти стара…

Приятелският вик отекна като изстрел зад гърба на хилавия Луис, но той не помръдна. Допуши цигарата си и бавно обърна глава. Стоеше до тезгяха и се почесваше по тила с лявата ръка. Ръка с четири пръста.