Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (2)

3 часът и 10 минути.

Тежкотоварният ГАЗ навлезе бавно в паркинга и спря на няколко метра от дървената будка на нощния пазач, в която светеше, макар да не се виждаше никой.

Валеше досаден дъждец, който идваше винаги със северните ветрове. Шофьорът излезе от кабината, пъхна ръце в джобовете на коженото си яке и тръгна към будката.

— Ерасмо — извика. И пак: — Ерасмо.

Вятърът влачеше някакви хартии из тъмния паркинг. Шофьорът влезе в будката на нощния пазач. Нямаше никой, но мъжът се зарадва, като видя върху масичката до листовете, затиснати с телефона, термос с кафе. Наля си малко направо в капачката и го изпи на бавни глътки. После отново зави капачката на гърлото на термоса. Тогава видя, че телефонът е отворен. Вдигна слушалката и промълви:

— Слушам.

Никакъв отговор. Почука леко по вилката, но връзката беше прекъсната. Затвори.

Запали цигара, излезе отново на паркинга и едва затворил вратата, чу шум зад гърба си. Спря се стреснат и бързо се обърна. Нужни му бяха няколко секунди, за да разбере, че шумът идва от някакъв разлепен от вятъра плакат, който плющеше върху дървената стена на будката. Въздъхна и отново извика:

— Ерасмо — вече по-силно, но и този път никой не отговори. Вдигна яката на якето си и забърза към камиона. Отвори вратата и седна зад волана. Натисна клаксона.

В тишината на нощта клаксонът отекна на паркинга като глухо ехо.

Шофьорът взе фенера си, слезе от машината, поколеба се за миг и накрая тръгна между редиците от камиони. Снопът светлина заличаваше сенките по влажния асфалт.

Спря внезапно пред друга сграда, доста по-голяма от тази на пазача. Това беше складът. Вятърът леко поклащаше широко отворената му врата.

И тогава чу шум от нещо, което се влачи. Бързо вдигна фенера и видя някакъв силует, който се плъзна под един от камионите. Освети го — оказа се куче, ранено куче, което скимтеше в агонията си. Цялото беше в кръв, едва се движеше и гледаше шофьора с блеснали зачервени очи.

Шофьорът потрепера и тръгна към склада. Спря се на прага на тъмното помещение. Под светлата струя на фенера се появиха рафтове с резервни части, купчини гуми за камиони, бидони с машинно масло. Усети силна миризма на бензин или керосин — не можа да определи точно. Бавно тръгна напред, като осветяваше с фенера всяко ъгълче.

Изведнъж се вцепени от страх. Усещане за празнота сви стомаха му и от гърлото му излезе нещо подобно на ръмжене. До един от бидоните с масло видя пазача Ерасмо Суаснабар.

Проснат на земята. Мъртъв.