Гилермо Родригес Ривера, Луис Рохелио Ногерас
Четвъртият кръг (13)

11 часът и 32 минути вечерта.

Роман паркира и загаси мотора на фолксвагена. Подаде глава през прозореца и усети лекия студен дъждец, който отново валеше над града. Оправи куртката си, отвори вратата на колата и излезе. Бързо прекоси тъмния паркинг и се отправи към зданието. Наоколо нямаше никой, може би поради лошото време.

Лейтенантът поздрави часовия на входа и тръгна към асансьора.

Когато влезе в кабинета си няколко минути по-късно, Сиера спеше с крака на бюрото. Роман го погледна нежно и се усмихна.

Лейтенантът беше затворен човек и не показваше чувствата си, но се бе привързал истински към този енергичен и интелигентен, макар неопитен младеж.

Сиера дремеше на стола.

— Ама че начин за дежурене… Ще ви отмъкнат кабинета, сержанте — повиши глас Роман, за да го събуди.

Сиера примигна, тръсна глава и погледна Роман учудено.

— Ставай — каза лейтенантът, — трябва да поговорим.

Сиера стана, без да отговори, отиде в банята и си наплиска лицето със студена вода. Избърса се с носната кърпа и се върна в стаята. Наля си кафе в капачката на термоса и го изпи на един дъх. Сега вече и той се усмихна.

— Има доста интересни неща — каза с малко хриплив глас.

— Казвай, да видим няма ли най-после да потръгне работата — отвърна Роман и се стовари на въртящия се стол.

— Кабада — започна Сиера — отиде да търси Рейна, оная на Фело Карденас. Ходил в кабаре „Насионал“, в „Парке сентрали“, по „Прадо“… нищо.

— Никой ли не я познава?

— Кабада е разпитвал, но безрезултатно. Никой нищо не е могъл да му каже. Не я познават. Представяте ли си?

Роман стана, отиде до масичката с термоса и си наля кафе в капачката. Изглеждаше изтощен от напрегнатата работа през деня.

— Малко преди да дойдете, си тръгна служителят, който е бил на смяна снощи от десет до шест сутринта в „Ла Пампа“ — хотела на улица „Марина“. Доведохме го за да разпознае Фело Карденас, но каза, че не го помни.

Сержантът направи пауза.

— Карденас много се нервира по време на срещата: протестира, кара се, но човекът настояваше на своето. Каза, че там ходят много хора и че сигурно Карденас е бил снощи, но че не е в състояние да го потвърди. Работата става дебела, лейтенанте — каза Сиера и след кратка пауза продължи: — Още повече след това, което ще ви кажа.

Роман понечи да попита нещо, но се отказа. Сиера продължи:

— Проучихме как стоят нещата около приятеля на Карденас — въпросния Куко Масора, Истинското му име е Роландо Бенгочеа Рейес. Казват му Масора, защото на два пъти е лежал в психиатрията. Зарегистриран е като сексуален маниак. За тая работа е бил шест месеца на изправителен труд в едно стопанство в Кивикан. Изглежда, там са се запознали с Фело.

Роман запали цигара.

— Работи като автомобилен механик — продължи Сиера — в един сервиз за ремонт на колянови валове на „Инфанта“, но работи и частно. Какво ще кажете?

— Да — промълви Роман, — идеална възможност да се продават части на черно, нали?

— Точно така — каза Сиера и удари с юмрук дланта на другата си ръка. — Макар че… макар че това противоречи на факта, че кражба няма.

Внезапното въодушевление по лицето на сержанта се смени с разочарование. Роман се усмихна. Изпусна дълга струя дим и погледна тавана:

— Виж какво, Сиера — каза най-сетне, — ако се спираме пред всяко нещо, което ни се струва противоречиво, няма да се придвижим напред и милиметър. Забележи първо — кражба няма, макар че в склада има купища ценни части, а в канцеларията — хиляди песос. Може би става дума за отмъщение, макар че обикновено то се извършва от един човек, а аз съм сигурен, че в нашия случай са действували повече от един чифт ръце. И като капак — откраднат е револверът на Суаснабар.

Лейтенантът замълча. Отново си дръпна от цигарата.

— Или престъплението е извършено много умело, или противоречията са плод на някаква грешка. Не трябва да отхвърляме напълно възможността мотивът да е бил кражба, а крадците по една или друга причина да не са успели. Мисля, че докато не се сдобием с повече данни, с повече материал за анализ, трябва да разследваме във всички посоки. Разпитахте ли така наречения Масора?

— Не — отвърна Сиера. — Засега само сме събрали сведения за него.

— Разпитайте го — каза Роман и остави цигарата на ръба на пепелника. — Вижте дали ще потвърди думите на Карденас. Мисля, че не може кой знае колко да се вярва на показанията му, но може да ни помогне да допълним информацията на Фело. Дръжте го под наблюдение след разпита.

Роман отново взе цигарата, дръпна си и я смачка в стъкления пепелник с форма на кладенче.

— Нещо ново за Теодоро Гомес? — попита.

Сиера направи отчаяна гримаса.

— Нищо. Вкъщи не се е прибирал, нито е ходил у приятелката си.

В този миг звънна телефонът.

Преди да вдигне слушалката, Сиера промърмори:

— Сигурно е Кабада или някой от групата за наблюдение.

Лейтенантът чу как Сиера казва: „Слушам“, а след още няколко секунди: „Да, свържете ни“, и накрая: „Кой се обажда?“

Сержантът погледна Роман и вдигна въпросително вежди.

— Вас търсят, лейтенанте — каза и му подаде слушалката.

Роман не си направи труд да го пита кой се обажда — разбра, че човекът от другия край на жицата не се е представил.

— Кажете!

Мълчание.

— Слушам — повтори Роман този път малко по-силно.

— Лейтенант Ектор Роман ли е? — попита далечен мъжки глас.

— Да, аз съм.

Отново мълчание.

— Чувате ли ме? — изкрещя Роман.

— Да, чувам ви — отвърна далечният глас. — Трябва незабавно да говоря с вас. Спешно е.

Роман погледна съсредоточено Сиера.

— Кой се обажда? — попита Роман.

Отново мълчание. Мълчание, което на Роман се стори безкрайно.

— Трябва незабавно да говоря с вас — повтори далечният глас.

— Да, чух, но, моля ви, кой се обажда?

— Човекът, който последен видя Ерасмо Суаснабар жив — отвърна гласът от другия край на жицата.