Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи (84)

27

Вадиньо си отиде в битката на боговете, в схватката на ориша, неговият егун бе погребан.

Дона Флор, защо не се възползуваш? Това е последният ти шанс, последната възможност да спасиш честта си, благоприличието, морала на твоята улица, на твоите хора, на твоето съсловие. Остава ти само този изход, ебо, поръчано от Дионизия и направено от Асоба Диди. Въпреки че не ни е лесно да поддържаме с магнит, ориша и народни суеверия спасението на застрашения морал, на благоприличието и нравствените норми на обществото, на цивилизацията, в крайна сметка имаме ли друг изход? Важното, дона Флор, е да възстановиш съвестта си пред бога и пред себе си, заблудената овца да се завърне кротка и пречистена. Пред хората не е нужно, защото те (за щастие) не знаят за провинението ти.

Ако пуснеш Вадиньо да си ходи, ще ти е лесно да забравиш тези няколко нощи на луда любов. Всичко това може да е било само сън, треска или чисто и просто спомен в свободните часове. Няма да ти се търси сметка, ти не си виновна за нищо, ще живееш в мир със съпруга си и съвестта си. Последен шанс, дона Флор, запази благоприличието, честта си. Остави мъртвия Вадиньо на мира, ти честна жена ли си, или не?

Къде си тръгнала, дона Флор? Защо го освобождаваш от нищото? „По-добре е да умра с него. Ако го няма до мен, ще го търся отчаяна във всеки мъж, който мине край мен, ще го търся във вкуса на всяка уста, ще тичам по улиците, виеща като гладна вълчица. Моята добродетел — това е той.“