Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи (65)

8

Онези дни бяха объркани, изпълнени с тичане, умора и вълнения. Дона Флор и доктор Теодоро сновяха от едно място до друго, от банката до нотариуса, от нотариуса до различни общински отдели. На нея й се наложи да прекъсне уроците до края на седмицата, а той почти не се появяваше в аптеката. Селестино предупреди дона Флор с обичайната си лузитанска прямота:

— Ако искате да купите къщата, оставете за няколко дена тези тъпи уроци. Иначе сбогом…

Появи се и друг кандидат и ако не беше добронамереността на банкера, те щяха пак да изпуснат случая и да не сключат сделката. Сега всичко беше готово, оставаше само да се подпише нотариалният акт: нотариусът щеше да го приготви за няколко дена. Но вече бяха предплатили на стария собственик с парите от спестовната книжка на дона Флор.

Хванала под ръка мъжа си, облегната на силата и знанията му, дона Флор обиколи половин Баия в онези дни. Почти не се спря вкъщи, идваше само да хапне и да преспи, но и през това малко време не можеше да си почине. Как, когато Вадиньо беше там и заставаше до нея, щом тя се появеше, все по-нахален, твърдо решен да я доведе до падение и изневяра.

— Изневяра? Как така изневяра — питаше хитрецът, — след като съм твой съпруг? Къде се е чуло жена да изневери, отдавайки се на законния си съпруг? Не беше ли се клела пред свещеника и съдията да му се подчинява? Къде си видяла, Флор, такъв платоничен брак? Глупости…

Проклетникът имаше меден език; знаеше как да я обърка с нежния си глас:

— Моето момиче, не се ли оженихме, за да спим заедно? Тогава?

Дона Флор още усещаше тежестта от ръката на доктора, миризмата на пот от тичането по улиците, търсейки разрешение на бюрократичните формалности. Гласът на Вадиньо я смущаваше — как да си почине, като трябваше да бъде нащрек, след като не можеше да се отпусне нито за миг, без да бъде застрашена? Застрашена да я увлече мелодичният му глас, да я омаят думите му, да се предаде на измамната му ръка. Докато се усетеше, вече беше в ръцете му и трябваше да се отскубва насила. Не се даваше и никога нямаше да се даде.

Не се даде или по-точно не се даде изцяло, защото все пак нещо му позволи през тези тежки и уморителни дни: малки невинни ласки. Дали бяха толкова малки и невинни?

Един следобед например, като се върна грохнала от отделите и нотариуса (докторът беше отишъл до аптеката да приготвя рецепти), дона Флор свали роклята, захвърли обувките и чорапите и се просна на леглото по комбинезон. В празната къща беше тихо, дона Флор въздъхна.

— Изморена ли си, моето момиче? — Беше Вадиньо, легнал до нея.

Откъде дойде, къде се беше скрил, че дона Флор не го видя?

— Изморена съм… Никога не съм мислила, че за една хартия човек може да изгуби цял следобед…

Вадиньо я погали по лицето:

— Но ти си доволна, моето момиче…

— Винаги съм искала да имам моя къща…

— Винаги съм искал да ти дам тази къща…

— Ти?

— Не вярваш ли? Имаш право… Знай тогава, че това е нещото, което най-много съм желал: да мога един ден да ти дам тази къща. Трябваше един ден да спечеля толкова пари на 17, че да мога да я купя… Щях да дойда с нотариалния акт, без да ти кажа нищо преди това… Само че не ми стигна време. Иначе… Не вярваш, нали?

Дона Флор се усмихна:

— Защо да не вярвам?

Усещаше устните на Вадиньо до лицето си и поиска да се освободи от обвиващите я ръце:

— Остави ме…

Но толкова я моли, че тя се съгласи той да си сложи русата глава на гърдите й. Невинно естествено.

— Заклеваш се, че няма да се опиташ…

— Заклевам се…

Това бе сладък миг — дона Флор усещаше дишането на Вадиньо във врата си, ръцете му бранеха почивката й. С едната я галеше по лицето, по косите, премахвайки умората й. Толкова уморена беше, че заспа.

Като се събуди, вече се бе свечерило и доктор Теодоро се беше прибрал.

— Спиш ли, мила? Сигурно си пребита от умора, горката… Освен че си изхарчи спестяванията, ами и толкова труд…

— Не говори глупости, Теодоро… — И срамежливо се покри с чаршафа.

Потърси Вадиньо в полутъмната стая, но не го видя. Навярно си беше заминал, след като бе чул стъпките на доктора. Дали я ревнува от Теодоро? — запита се дона Флор усмихната. Вадиньо естествено отричаше, но дона Флор малко се съмняваше.

Доктор Теодоро си облече горнището на пижамата, дона Флор сложи пеньоара и стана. Мъжът й я хвана за ръцете:

— Какво блъскане, а, мила моя? Но си заслужаваше, сега имаме наша къща. Но аз няма да мирясам, докато не платя ипотеката и не ти върна парите, които даде за прехвърлянето.

Почти прегърнати, докторът хванал дона Флор през кръста, те тръгнаха към трапезарията. Там видяха дона Норма, жадна за новини около купуването на къщата.

— Като две гълъбчета сте… — каза, виждайки ги така влюбени, а докторът веднага се засрами и се дръпна от жена си.

На другия ден дона Норма дойде при дона Флор да шият. Сочейки врата й, се пошегува:

— Тази любов с мъжа ти става малко скандална…

— Какво?

— Като че ли не ви видях вчера с доктора как се бяхте прегърнали, като идвахте от спалнята!

— За мен и Теодоро ли говориш? — попита все още уплашена.

— А за кого, мислиш? Ти оглупя ли? Докторът като че ли вече не е толкова сериозен… И преди вечеря, а? А после продължихте ли? Вярно, трябваше да отпразнувате покупката на къщата…

— Какво говориш, Норминя… Нищо не е имало…

— А, само не така. Всички тези червенини по шията ти, коя от коя по-красива, и да казваш, че нищо не е имало… Не знаех, че докторът е пияница…

Дона Флор прокара ръка по шията си и изтича да се види в огледалото в стаята. По цялата й страна имаше червени и морави петна. Скандал.

Ах! Вадиньо, как може да си такъв измамник и тиранин… Почувствала устните му, тя се възмути. Но той я попита какво лошо има да й докосне шията, след като това дори няма да е целувка, а само докосване с устните. И дона Флор заспа от ласката. Ах, този непоправим Вадиньо!

Дръпна се от огледалото, облече блуза с висока яка, за да скрие издайническите белези. Какво щеше да каже докторът, ако видеше тези червенини от други устни, а не от неговите, впрочем неспособни на такава низост? Върна се в стаята:

— Норминя, за бога, да не вземеш да си правиш шеги с Теодоро за тези неща… Знаеш какъв е стеснителен. И толкова дискретен…

— Разбира се, че няма да се шегувам с доктора, но, Флорзиня, той наистина вече не е така сериозен… Бил е дискретен в други времена, мила моя, сега се отпусна… Дори прилича на Вадиньо, дето само не ги правеше тези работи пред съседите…

Дона Флор чу смях и усети едно присъствие, за щастие дона Норма не си даваше сметка: хитрецът се появи във въздуха и на всичкото отгоре беше облякъл онази риза с голи жени, която дона Жиза донесе от Америка на доктора. Беше само по риза, останалото на показ — още по-непристойно.