Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи (41)

9
Призив на бленуващата дона Флор към ученичките

Оставете ме на мира в моя траур и в моята самота. Не ми говорете за тези неща, уважете положението ми на вдовица. Хайде към печката: изискано ястие е ватапа от риба (или от кокошка), най-прочуто в баиянската кухня. Не ми казвайте, че съм млада, вдовица съм; мъртва съм за тези неща. Ватапа за десет души (и да остане, както се полага).

Вземете две глави сардина — може и друга риба, но не е за предпочитане. Вземете сол, кантарион, чесън и лук, няколко домата и изстискайте един лимон.

Четири супени лъжици от най-добрия зехтин, все едно дали е португалски или испански; чувала съм, че гръцкият е още по-хубав, не знам. Никога не съм го използвала, защото не съм го намирала.

Ако си намеря годеник, какво да правя? Някой, който да съживи мъртвото ми желание, погребано с мъртвеца? Какво знаете вие, момичета, за най-съкровеното на вдовиците? Желанието на вдовицата е греховно и развратно, почтените вдовици не говорят и не мислят за такива неща. Оставете ме на мира при печката.

Накиснете рибата в тези подправки и я оставете да се вари с малко вода, съвсем малко, съвсем на дъното. После изцедете соса, оставете го настрана и да продължим по-нататък.

Ако леглото ми е тъжно ложе и служи само за спане, какво от това? Всичко на този свят се връща. Няма нищо по-хубаво от това да живееш спокойно, без да сънуваш, без да желаеш, без да се чувстваш изгаряна отвътре. Няма по-хубав живот от този на почтена и усамотена вдовица, живот спокоен, освободен от амбиции и желания. А ако леглото ми не е легло за спане, а пустиня, която трябва да се прекоси сред парещия пясък на желанието, от който няма спасение? Какво знаете вие за най-съкровеното на вдовиците, за самотиите им легла, за тежестта на мъртвеца? Дошли сте тук да се научите да готвите, а не да узнаете за цената на отричането, цена, която се плаща с копнеж и самота, за да е честна и почтена вдовицата. Да продължим урока.

Вземете рендето и два отбрани кокосови ореха — настържете ги. Стържете, стържете, на никой никога нищо не му е станало от малко труд (казват, че трудът предпазва от лоши мисли, не вярвам). Прибавете настърганото, но го подгрейте, преди да го настискате: така ще отделите по-лесно чистото кокосово мляко без примеси. Оставете го настрана.

Като изстискате първото, най-гъсто мляко, не изхвърляйте настърганото, не бъдете прахосници, времената са такива, че трябва да се икономисва. Кипнете го в един литър вода. После го изстискайте, за да получите второто мляко. Каквото остане, можете да го хвърлите, то е само фира.

И вдовицата е фира, въздържание и двуличие. Кои народи погребваха съпругата с починалия й съпруг? В коя страна я изгаряха заедно с тялото на умрелия? По-добре така, отколкото да гориш на бавен и забравен огън, огъня на желанието. Вдовицата е фира и нищо друго.

Надробете твърд хляб и го накиснете във второто кокосово мляко, за да омекне. С машинката за мелене на месо (добре измита) смелете хляба, омекнал от кокосовото мляко, смелете също фъстъци, изсушени скариди, ядки от кажу, джинджифил, без да забравяте люта чушка на вкус (някои обичат ватапа, когато е парещо люта, други я предпочитат само подлютена).

Смлени и смесени, тези подправки се прибавят към изцедения сос от рибата, слагат се джинджифилът с кокосовото мляко, солта с лютата чушка, чесънът с ядките и всичко се вари, за да се сгъсти сосът.

Ами ако тази ватапа с толкова джинджифил, люта чушка, фъстъци не стопли сънищата ни? Какво знам аз за това? Никога не са ми трябвали джинджифил и фъстъци; достатъчни бяха ръката, езикът, приказката, устните, нежността, той ме освобождаваше от чаршафите и свяна с лудите си целувки. Кой ще свали днес воалите на срамежливостта в самотните ми сънища? Откъде идва това желание, изгарящо гърдите и утробата ми, след като ги няма нито устните, нито смехът, нито самият той е тук? Защо се заражда желанието в мен? Защо толкова въпроси, защо това любопитство да се знае какво става в душата на една вдовица? Защо не ме оставите с черните воали на траура и предразсъдъците? Вдовица съм, при моето състояние не е хубаво дори да се говори за тези неща. Вдовица съм и готвя на печката ватана, мисля за джинджифил, за фъстъци, за пипер — и за нищо друго.

После прибавете кокосовото мляко, гъстото, и най-накрая олио от денде, две чаени чашки. Ватапа придобива цвят на старо злато. Поставете ястието на тих огън, не преставайте да бъркате с дървена лъжица, винаги в една посока, иначе ще се пресече. Бъркайте, хайде, бъркайте, не преставайте, докато не стане както трябва.

Изгарям на тих огън в моите сънища, не съм виновна, аз съм само една вдовица, разкъсана на две: от една страна, съм честна и скромна, от друга — безсрамна и почти истерична. Това прикритие ме задушава. Нощно време търча по улиците да търся мъж. Мъж, на когото да поднеса златиста ватапа и моето закопняло тяло с дъх на джинджифил и мед.

Ето готова е, вижте каква красота! Като сервирате, достатъчно е да я полеете с малко олио от денде. Поръсете с акаса^[1], и влюбените ще си изядат пръстите: И понеже стана дума за любими, нека всички да знаят: има една вдовица, млада, хубава, с тен на старо злато, добра готвачка, работлива, честна, няма друга като нея в целия град и в Реконкаво, първокласна вдовица с желязно легло, свенлива като девственица, изгаряна отвътре.

Ако чуете, че някой се интересува, изпратете го веднага, по всяко време, сутрин, следобед, в полунощ, призори, може да вали, да грее слънце, изпратете го веднага, със свещеник и съдия, изпратете го спешно, по най-бърз начин.

Отправям този призив към четирите края на света, по течението на подводните реки, по лунните приливи и отливи, по пътническите и товарните кораби, защото съм потулено пристанище, скрит залив, където хвърлят котва корабокрушенци. Ако някой научи, че ерген търси вдовица да се ожени, кажете му, че тук е дона Флор, при печката, приготвя ватапа от риба, изгаряна от огън и проклятие.