Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи (21)

13

Отивайки в Содре да види една къща, давана под наем, Флор срещна друга своя бивша ученичка, изтъкната дама, съпруга на търговец от долния град, дона Норма Сампайо, весела, общителна и добродушна жена, за чиято вродена добрина и щедро сърце вече се спомена по-преди. Живееше там в съседство.

Къщата отговаряше на нуждите на Флор, стигаше за жилище и училище, а освен това и наемът беше умерен. Можела да се смята за наемателка, обеща й дона Норма — собственикът бил неин познат, положително щял да я предпочете. Можела да остави това на нея, да не се притеснява.

В цялата тази бъркотия дона Норма изигра ролята на утешителка. Нагърби се с различните проблеми на Флор и взе присърце разрешаването им.

Като начало приповдигна падналия й дух. За всичко случило се Флор разправи най-подробно. Дона Норма се наслаждаваше на подробностите, не обичаше да й разправят някоя случка на галоп, едно през друго. Флор страдаше от чувството, че цял свят знае за лошата й постъпка („лоша постъпка“, както се изразяваше деликатно дона Лита), като че ли лъжата беше изписана на лицето й — безсрамна жена, замесена с мъже, представяща се за невинна.

— Хайде, хайде, не бъди глупава… Кой знае, че си му дала? Четирима-петима, най-много шестима души, и това е… Ако искаш, можеш даже да се омъжиш с воал и сватбен букет, кой ще ти каже нещо? Майка ти замина, виж, ако тя беше тук, можеше да направи скандал пред църквата.

Флор не можеше да прикрие срама си, беше постъпила зле, но нямаше друг начин. За дона Норма целият този ужас не беше нищо особено:

— Това да се разпуснеш малко преди брака, се случва на две от всеки три жени, и то при много изискани хора, скъпа моя…

Разказваше й надълго и нашироко любопитни и утешителни примери. Дъщерята на доктор еди-кой си, онзи от факултета, не изневери ли на годеника си с един негов приятел в навечерието на сватбата, разтуряйки годежа, като избяга с другия, за да се оженят набързо? А сега не беше ли от елита на обществото и името й не се ли споменаваше по вестниците? „Госпожа еди-коя си даде прием за приятели“… и т.н. А онази другата, дъщерята на съдията, не я ли хванаха с годеника й — тя поне беше със собствения си годеник — зад фара на Бара? Пазачът ги заварил на място и не ги завел в участъка само защото страхливият кавалер пуснал повечко пари. Но цял свят видя гащичките на любовчийката, между другото доста хубави, с черна бродерия. И независимо от това пак се омъжи с воал и букет, с прекрасна рокля — имаше и вкус, и пари. А другата, с бащата темерут, пред когото дона Розилда нищо не беше, дето държеше дъщерите си заключени вкъщи, нали я хванаха в гората в Ондина с един женен мъж, при това приятел на родителите й? А после се омъжи за някакъв бедняк и сега се раздаваше щедро; „колкото повече, толкова по-добре“, такъв беше девизът й; раздаваше се на женени и неженени, на познати и непознати, на богати и бедни. „Много хора, моето момиче, не го правят преди брака, защото не знаят колко е хубаво, или защото годеникът не иска. В крайна сметка — преди или после, какво значение има, кажи ми!“

Не само че омаловажи простъпката, възвръщайки вярата й, но участва и ръководи покупките, необходими, за да направят къщата обитаема. Помогна включително и за железния креват с табли и струговани крака, купен на старо от Жорже Тарап, антиквар, собственик на магазин на улица Руи Барбоза и естествено приятел на дона Норма. Добър човек беше този Жорже, висок и червендалест сириец. Като научи за предстоящия брак на Флор, предложи й изгодно като подарък половин дузина чашки за ликьор. Дона Норма пък й даде половин дузина хавлиени кърпи от Алагоас. Отстъпи й на старо, т.е. почти без пари, един страхотен юрган от сатен в синкаво-хортензиев цвят, щампосан с лилави глицинии, истински шик. Имаше го от помпозния си чеиз, подарък от някакви чичовци, живеещи в Рио. А вманиаченият Зе Сампайо мразеше юргана, според него красивият синкаво-хортензиев цвят приличал на погребален и такъв парцал ставал само за покров. Заради проклетия юрган почти се скараха на самата сватбена вечер. Ако не беше огромното любопитство на дона Норма да види какво ще стане, можеше да реагира зле на мърморенията и оплакванията на Зе Сампайо. Но той не се успокои, докато завивката не бе прибрана завинаги. Никога не го използваха, беше съвсем нов и на улица Чили струваше маса пари.

И като стана дума за юрган, единственият принос на Вадиньо за дома се ограничи в един шарен юрган, съшит от парчета, произведение на момичетата от публичния дом на Инасия, всичките почитателки на годеника, като се почне от многоуважаваната Инасия, мулатка с лице, надупчено от шарка, най-младата съдържателка на публичен дом в Баия, което не й пречеше да бъде опитна. От време на време Вадиньо се отбиваше при нея и прекарваше в леглото й дни и седмици.

Не беше негова вината, че взе толкова малко участие във всичките тези нескончаеми харчове, заради които спестяванията на Флор, плод на многогодишен труд, бързо се топяха. Много му се искаше да поеме всички разходи или поне по-голямата част, затова положи немалко усилия. Никога преди приятелите не го бяха виждали толкова нервен и упорит на рулетката, но 17 — неговото число — не излизаше, като че някой го беше махнал от цифрите. Опита се също и на ронда, и на бакара; късметът обаче бягаше от него. Стигна дотам, че вече нямаше кого да прилъже и да оскубе, към кого да се обърне за заем, принуди се да прибегне до собствената си годеница, измъквайки й една стотачка.

— Не е възможно и днес да нямам късмет. Утре съм тук с една кола пари, ти ще купиш половин Баия, и да не забравиш една дузина шампанско за сватбата.

Не донесе нито пари, нито шампанско, наистина не му вървеше, докога щеше да продължава този лош късмет?

Шампанското се появи едва на подписването в дома на лелята. Талес Порто отвори една бутилка и съдията вдигна наздравица за младоженците и семейството. Религиозната церемония беше също опростена и бърза, явиха се само няколко близки приятелки на Флор и господин Антенор Лима, освен леля Лита и чичо Порто (и естествено дона Норма). Дона Мага Патерностро не можа да дойде, но сутринта изпрати една батерия за кухненска мивка, наистина полезен подарък. От страна на Вадиньо дойдоха само директорът по парковете и градините — под претекст, че ще се жени, Вадиньо оскуба и него, и колегите си — Мирандао със съпругата си, слаба, руса и състарена жена, и Шимбо. Присъствието на помощник-шерифа накара Талес Порто да сподели с жена си, че не всичко беше блъф в историята, съчинена от двамата мошеници, за да се подиграят с дона Розилда. Роднинството на Вадиньо с големеца Гимараес поне не беше измислица.

Религиозният обред бе извършен от дон Клементе, капелан в „Санта Тереза“, по молба на дона Норма. Вадиньо се представи в показна кабаретна елегантност, Флор беше в синьо, усмихната, със сведени очи. Дона Норма не можа да я убеди да отиде в бяло с воал и сватбен букет, глупачката нямаше кураж. Халките бяха на Мирандао, зае им ги само за случая. Предишната вечер в „Табарис“ бяха събирали пари, за да може Вадиньо да плати вече избраните халки в бижутерския магазин на Рено. Половин час след това Вадиньо ги проигра в „Трите дука“. И все пак можеше да получи пръстените на вересия, ако беше отишъл да си ги вземе. Бижутерът, въпреки че се славеше като хитрец, не издържаше на сладкодумието на Вадиньо и неведнъж му бе давал пари назаем. Прекарал безсънна нощ, годеникът спа цялата сутрин и в последния момент хукна към Рио Вермельо с таксито на Циганина.

Когато вече излизаха от църквата, появи се банкерът Селестино с букетче виолетки. Представиха го на Флор — дона Флор, както отсега нататък се полагаше на омъжена жена. Целуна й ръка, извини се за закъснението, току-що бил научил, даже нямало време да купи нещо за спомен. Пусна дискретно една банкнота на Вадиньо, докато поканените, почвайки от Шимбо и дон Клементе, бързаха да поздравят всесилния португалец.

Младоженците се сбогуваха с останалите на входа на църквата и само дона Норма ги придружи до новия им дом, където вече висеше табелката на кулинарното училище „Вкус и изкуство“. На вратата Флор покани съседката:

— Влез да си поприказваме малко…

— Да не съм луда… — И посочи черните облаци над морето. — Късно става, време е за спане…

Вадиньо се съгласи:

— Говориш малко, но на място, съседке. Между другото по този въпрос аз винаги съм на разположение, и слънце да грее, и нощ да е, няма значение. И не вземам допълнително… — Прегърна дона Флор през кръста, поведе я през коридора, като я разкопчаваше и събличаше в движение.

В стаята я събори върху синкаво-хортензиевия юрган, смъкна й комбинезона и гащите. Дона Флор гола, просната в леглото, под първите сенки на здрача, падащи върху вдигнатите й гърди.

— Дявол да го вземе — каза Вадиньо, — този юрган, дето си го намерила, прилича на покривало за мъртвец. Махни това от леглото, голичката ми, донеси онзи от парчетата, върху него ще си още по-хубава. А тоя ще го пазим за заложната къща, бая пари ще паднат…

Върху шарения парцален юрган, смълчана, покрита само с полусянката на залеза — дона Флор, най-после омъжена. Дона Флор със съпруга си Вадиньо. Тя сама си го избра, без да дава ухо на съветите на опитните хора, против изричната воля на майка си и даже, преди да се омъжи, му се отдаде, знаейки кой е. Може би правеше лудост, но ако не я направеше, не би имала за какво да живее. Горяха я огънят и дъхът, идващи от устата на Вадиньо, пръстите му пареха кожата й като пламъци. Сега, когато бяха женени, с пълно право я събличаше и легнал до нея на желязното легло, я гледаше с усмивка. Нейният хубав съпруг, покрит със златист мъх по ръцете и краката, с руси косми по гърдите, с белега от бръснач на лявото рамо. До него Флор изглеждаше черна, черна и гола. Гола и отвътре, задъхана от желание, бързо, по-бързо, като че Вадиньо й събличаше душата. А той й говореше безсмислици.

Любиха се до насита, после тя издърпа юргана, зави се и заспа. Вадиньо й се усмихваше и я приспиваше, Вадиньо, нейният съпруг. Красив и мъжествен, нежен и добър.

Флор се събуди призори, будилникът на нощното шкафче показваше два часа. Вадиньо го нямаше в леглото; дона Флор стана, излезе да го търси из къщи. Вадиньо беше изчезнал, сигурно беше отишъл да заложи парите от банкера. В самата брачна нощ — това вече беше прекалено. Дона Флор изплака първите си сълзи на омъжена, търкаляйки се по дюшека, задушавана от мъка, разкъсвана от желание.