Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи (8)

Кулинарно училище „Вкус и изкуство“

Рецепта на Дона Флор: мокека от пресни скариди

Теоретичен урок

Необходими продукти (за осем души): една чаена чаша кокосово мляко, чисто, без вода, една чаена чаша олио от денде, един килограм пресни скариди. За соса: три скилидки чесън, сол на вкус, сокът на един лимон, кориандър, магданоз, зелен лук, две глави кромид лук, половин чаена чаша зехтин, една чушка, половин килограм домати. За гарниране: четири домата, една глава лук, една чушка.

Практическо занятие

Изстържете двете глави лук, счукайте чесъна в хаванчето; лукът и чесънът не вонят, те са плодове на земята, ухаят.

Нарежете ситно кориандъра, магданоза, няколко домата, зеления лук и половин чушка.

Залейте всичко със зехтин и отделете настрана този ароматен сос.

(Тези глупачки мислят, че лукът смърди, какво разбират те от истинска миризма? Вадиньо ядеше лука суров и целувката му гореше.)

Измийте скаридите цели във вода с лимон, мийте ги добре, малко повече от добре, още малко, за да им махнете мръсотията, но не и морското ухание.

А сега — подправките: една по една потапяйте скаридите в соса, после в тигана слагайте пак една по една, заедно с подправките.

Излейте останалия сос отгоре им бавно, защото това е много фино ястие.

(Ах, беше любимото ястие на Вадиньо!)

 

 

Изберете четири домата, една чушка, една глава лук нарежете отгоре на колелца, за да придадете елемент на красота. Оставете го да престои два часа да поеме аромат. Сложете после тигана на огъня.

(Сам ходеше да си купува скаридите, имаше си стари връзки на пазара…)

 

 

Само след като са почти сварени, прибавете кокосовото мляко и съвсем накрая олиото от денде, малко преди да ги свалите от огъня.

(Опитваше соса непрекъснато, по-верен вкус нямаше никой.)

 

 

Ето ви го ястието, изтънчено, изискано, от най-добра кухня, която го направи, може с право да се похвали, че е истинска готвачка.

Но ако не е опитна, по-добре да не се захваща — не всеки е роден за готвач.

(Беше любимото ястие на Вадиньо, никога вече няма да го поднеса на масата. Отхапваше със зъби от скаридите, с устни, пожълтели от денде. Ай, никога вече няма да усетя устните му, езика му, никога вече горящата от суровия лук уста!)