Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи (60)

3

В края на сутрешните уроци, когато хвърляха жребий кой да отнесе вкъщи кокосовия сладкиш, дона Флор почувства присъствието му дори преди да го е видяла.

Тогава още не беше свикнала с факта, че само тя го вижда, и се стресна, когато Вадиньо се появи съвсем гол до масата. Но тъй като ученичките не реагираха на това, сети се за предимството си: за останалите първият й мъж беше невидим. Слава богу.

Ученичките продължаваха да се смеят и да си разменят закачки, като че ли между тях нямаше гол мъж, който ги обхожда с цинично око, задържайки нахално поглед на по-хубавите. Ето че идваше отново да смущава уроците, да се занася с ученичките както преди. По този въпрос Вадиньо й дължеше обяснения, имаха да уреждат стари сметки — за онази развратница Инес Васкес дос Сантос.

Леко, с почти танцова стъпка, той обиколи три пъти около пищната Зулмира Симоес Фагундес, величествена креолка, с разкошен ханш и свободно люшкащи се бронзови гърди (поне такива изглеждаха), частна секретарка на могъщия магнат господин Пеланши Моулас, само негова според хорските приказки.

След като одобри задните й части, Вадиньо реши да си изясни въпроса с гърдите: дали бяха наистина от бронз или само много твърди? Издигна се във въздуха и като застана с главата надолу, погледна в деколтето на принцесата от народността наго.

Дона Флор занемя уплашена: не беше го виждала още да лети и да се чувства във въздуха толкова добре, колкото и на земята, като застава в положения, най-подходящи за случая — прав, излегнат или с главата надолу.

Наистина ученичките не можеха да го видят, но явно нещо бяха почувствали, защото станаха нервни и се смееха без причина, като че ли имаха някакво предчувствие. Дона Флор започна да се дразни — Вадиньо минаваше всякакви граници.

Мина ги наистина, защото, след като не се задоволи с огледа, пусна ръка в деколтето да определи накрая естеството на тези божествени творения — от плът ли бяха, или беше някакво чудо?

— Ох — изписка Зулмира, — пипат ме…

Дона Флора си загуби ума пред това нахалство и избухна:

— Вадиньо!

— Кой? Какво? Как? Какво става?

Възбудени и стреснати, ученичките заобиколиха приятелката си и учителката.

— Какво каза, дона Флор? А ти, Зулмира?

Зулмира обясни с въздишка:

— Почувствах, че нещо ми хваща и стиска гърдите…

— Заболя ли те?

— Не… По-скоро беше приятно.

Дона Флор започна да идва на себе си, Вадиньо изчезна след вика й.