Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи (36)

4

След първия мъчителен месец на вдовство дона Флор прекара следващите осем във водовъртеж от задължения и невинни занимания. Преди да смекчи траура си тя излизаше малко — ходеше при чичо си и леля си в Рио Вермельо, при някои по-близки приятелки, — запълваше изцяло времето си с уроците, с поръчките, със съседите. През юни сготви гърнета с канжика^[1], памоня^[2], мануе, прецеди прочутите си плодови ликьори и ликьора от женипапо. След три месеца траур не прие гости дори за честванията на Сант’Антония, на Сао Жоао, на Сао Педро, покровител на вдовиците. Децата от квартала запалиха огън пред вратата й, дойдоха да опитат канжика, с тях дойдоха и дона Норма, дона Жиза, три или четири други приятелки, всичко беше съвсем скромно, без много шум. Тези блюда с канжика, подноси с памоня, бутилки ликьор бяха подарък за чичото и лелята, за приятелките, за ученичките, за ритуалите през юли, месеца на царевицата.

След шестия месец, преди появата на Принца през декември, задълженията й се увеличиха. Смекчи траура си през септември, в навечерието на първата неделя, свещената дата на годишното каруру на Козме и Дамиао, ден за отдаване на почит към починалия. Когато беше жив Вадиньо, празникът започваше рано сутрин с блясъка на фойерверките и завършваше късно вечер с луди празненства, къщата беше отворена за приятели и непознати. Спазвайки ритуалите на ибеже, дона Флор приготви каруру и го поднесе скромно на съседи и някои приятели, почитайки по този начин паметта на починалия. Мирандао пристигна с жена си и децата; Дионизия Ошоси само с детето, защото адашът в това време гълташе прах по пътищата, превозвайки товари за Аракажу, Пенедо и Масейо.

Приятелките я влачеха на пазар, на разходка, на кино и на гости. Отиде на две представления на Прокопио, когато актьорът и трупата му наеха театър „Гуарани“. На първото беше с дона Норма и господин Сампайо, на второто — с доктор Ивес и дона Емина, и на двете се смя от сърце.

Понякога си оставаше вкъщи, отхвърляйки настоятелните покани, защото от толкова много ходене се уморяваше; а тази умора според нея беше причината за едно неприятно и трудно определимо чувство: като че ли движението, работата, смехът й стигаха, за да запълнят живота й, изведнъж останал празен, като че ли всичко това беше безкрайно уморително. Не беше физическа умора, винаги полезна и оздравителна, понеже я караше да спи през цялата нощ дълбоко, без да сънува, а някакво вътрешно изтощение, незадоволеност.

Не изпитваше обаче нито горчивина, нито дори меланхолия — животът й беше весел и приятен като никога. Излизаше, разхождаше се, занимаваше се с хиляда неща, без да забравя училището, това приятно задължение; а предишното отчаяние я обземаше само от време на време като лек облак в светлите дни на веселия водовъртеж. Имаше приятелките, чичо си и леля си, имаше постоянната компания на Марилда, нещо като по-малка сестра, която споделяше с нея сънищата си и желанието да пее по радиото. Имаше разходките и радиото, музиката и романите, хумористичните програми, четивата за госпожици, към които се беше пристрастила, приказките на съседките, гаданията на дона Динора, купища кандидати за ръката й — по думите и желанието на съседките. Какво щяха да кажат те, ако научеха за този нов пазар на роби, за този смешен фарс, на който биваха предлагани на избора на дона Флор, шумно представяни и упорито обсъждани с качествата и недостатъците им, сред коментари, шеги и закачки? Кандидати, които нито се досещаха, нито желаеха това, а на всичкото отгоре биваха системно отхвърляни:

— Господин Раймундо де Оливейра, кой? Онзи, помощникът, дето работи с господин Алфредо? Хайде стига, Жаси, той е добър човек, но с тази тъжна физиономия и с манията му да живее в църквата… Потърси друг, моля те…

Другите я задоволяваха още по-малко. Ако към мъжката им красота се прибавеше и гражданското положение… ах, всички бяха женени, нямаше нито един свободен дори за цяр: учителят Енрике Озвалд от училището за изящни изкуства, роднина на семейство от Ареал; наконтеният архитект Шавес, дето строеше наблизо; господин Карлитос Майя с несигурната си туристическа агенция; испанецът Мендес, господин Вивалдо от погребалното и онзи, по когото въздишаха тайно всички момичета, но дона Наир не допускаше флирт с мъжа си дори наум, Женаро де Карвальо, по-красив от всеки киноартист, ако се вярва на женските приказки.

Дона Флор се отнасяше към тази история за нов брак с такова презрение, че малко по малко шегата взе да отшумява и проектите за кандидати бяха забравени.

И така, животът й си течеше спокойно и интересно, когато с идването на лятото през един горещ декември пристигна Принца и висна до електрическия стълб, сякаш беше пуснал там корени.

След деня, в който с дона Норма обикаляха нагоре-надолу по улица Чили, не остана никакво съмнение относно музата, станала причина бледият младеж да въздиша дълбоко и да хвърля томителни погледи. Дона Флор почувства, че изгаря от срам, като че ли тази проява на интерес беше тежка обида или означаваше, че поведението й не е било в границите на скромността и благоразумието, изисквани от жена в нейното положение. Толкова весела и леконравна вдовица ли беше, та някой по-дързък си позволяваше да обикаля вратата й и да занича през прозорците? Обидно и срамно. С каква цел идваше този човек?

С най-лошата положително, стенеше дона Флор и затваряше врати и прозорци, а дона Норма я съветваше да не действа прибързано. Тя, дона Норма, всъщност не харесваше въпросния, струваха й се подозрителни бледната красота, момчешката физиономия и изисканото държане. Но кой би гарантирал, че и двете не се лъжат и че намеренията на този тип са най-честни и почтени, а самият той е добър и коректен човек, заслужаващ внимание и дори ръката и ласките на дона Флор?

Така или иначе, след като вдовицата беше доволна от живота си и не смяташе да се омъжва повторно, още по-малко имаше намерение да търпи тоя тип под прозорците си, като че ли беше някоя от онези вятърничави жени, дето опозоряват паметта на мъжете си и ходят да си смъкват траура в стаите на публичните домове.

Дона Норма гледаше да я успокои. Защо тази бурна реакция, това озлобление към младия човек, който досега поне се държеше скромно, ограничаваше се в погледи и следване от разстояние? В крайна сметка дона Флор не беше наивно момиченце, че да се смята защитена от ухажвания, честни или недостойни, от страна на мъжете. Беше млада, хубава, самотна, защо да не я искат и да не се домогват до благосклонността й? Това бе своеобразна почит към красотата, доказателство за достойнствата и обаянието й. Дона Флор бе непреклонна в решението си да остане вдовица, много добре. Дона Норма не беше съгласна с подобна глупост, но нямаше да я обсъжда сега. Но защо да огорчава онзи, който идва при нея с честни намерения за брак? Защо да не му откаже любезно: „Чувствам се поласкана, ама съм една идиотка, не искам да знам за брак“.

Дона Флор се смееше на развързания език на дона Норма, но когато се върнаха от пазар и онзи все беше по петите им, в пристъп на възмущение тя затвори прозорците под носа му. Засрамен и отчаян, след като погледна нерешително насам-натам, младежът мина в отстъпление.

От пролуките на прозорците съседките наблюдаваха сцената с неодобрение. Включително и дона Жиза, която, макар и толкова начетена, беше наивна и даже глупава в отношенията си с хората. „Ох!“ — промърмори тя осъдително, като видя грубата постъпка на дона Флор, и възклицанието й беше като балсам за поругания донжуан. „Бедното момче, ти си жертва на феодални навици и предразсъдъци.“ Точно това му трябваше на бедното момче и още там, на улицата, хленчещо и поверително, откри сърцето си и изложи пред чужденката честните си намерения, несподелената любов и страшното си страдание. Представи се: Отониел Лопес, на нейните услуги, търговец от Итабуна, с магазин за платове и кредит в банката, с малка какаова плантация като допълнение. Ерген, но желаещ да сключи брак, в края на краищата беше навършил тридесет години. Като дошъл веднъж по-скоро на разходка, отколкото по работа, видял дона Флор и загубил спокойствие; влюбил се лудо, до такава степен, че животът му се струвал безсмислен, ако тя не чуела неговите молби. Знаел, че е вдовица, че е почтена жена, и това му стигало: другото нямало значение. Ако е бедна, още по-добре: неговият капитал бил повече от достатъчен, за да живеят и двамата в комфорт.

Дона Жиза се прехласна от думите му. Принца беше ловък и хитър: предизвика дона Жиза и тя се отвори на приказки. Ами да, дона Флор не е някоя милионерка, но не е и мизерна просякиня. Като го няма вече мъжа й да отмъква припечеленото от уроците, си е посъбрала малко пари, които — както правят и много други — предпочита да държи вкъщи, вместо да ги изхарчи или внесе в банката за олихвяване. „Хора с изостанал манталитет — отсъди дона Жиза, неспособна да прикрие мислите си и да сдържи критиката си относно грешки и абсурдни неща. — Някой крадец ще научи за парите, ще дойде, ще ги открадне — и добре ще направи.“

Само най-долен мръсник би помислил да окраде дона Флор, отвърна Принца. Поведението на вдовицата било доказателство за добър характер и липса на интерес към материални блага. За съпруга и другарка той търсел точно такава жена, почтена и пряма. Малко по малко, с течение на разговора, дона Жиза направи пред мошеника пълен опис на състоянието на дона Флор, включително и на малкото й бижута: европейския гердан от тюркоази, златните обеци с истински брилянти, семеен накит, единствено притежание на леля Лита, освен котките, градината и акварелите на мъжа й. Тъй като никога не ги носеше и ги беше определила за наследство на племенничката си, даде й ги, като я помоли да ги пази. Дона Флор можеше да ги носи, когато поиска, но не й ги подаряваше окончателно, защото тези обеци бяха единственото състояние на двамата старци в случай на нужда: продължително заболяване в болница, операция, пожар, нещастен случай, кой на този свят е застрахован от непредвидена нужда?

Дона Жиза стана нещо като адвокат и посредник на измамника. Щеше да се опита да убеди дона Флор да приеме и изслуша лъжетърговеца, дори и само за да отхвърли окончателно предложението му за годеж и брак. Принца искаше само да бъде приет: имаше пълно доверие в умението си да се представя, да хвали и да ухажва. Никога не се беше провалял; ако успееше да направи така, че да го изслушат, годежът беше вързан в кърпа, парите на вдовицата бяха негови, никоя не можеше да устои на сладкодумието му.

Същата вечер след урока Марилда запали лампата в хола, после пусна радиото и отвори прозореца: вечно стоящият до стълба ухажор беше изчезнал. Извика приятелката си и й показа освободената от кандидата територия.

Дона Флор й разправи за случилото се: оня тип сигурно се беше омел, след като го прогони. Дона Флор огледа улицата, докато говореше. Вътре в себе си беше малко разочарована: доста слаб излезе интересът на младежа, пречупи се при първото препятствие. Колко по-зле се бе държала с Педро Боржес, преди да се омъжи. Беше му стопила живота, връщаше писма, отказваше подаръци, истински скандал, а той — непоколебим, с венчален пръстен в ръка. Онова наистина беше любов. А този сега си тръгваше при едно нищо и никакво затръшване на прозореца…

С независим и разсеян вид дона Флор погледна три-четири пъти през прозореца и установи положителния ефект от постъпката си: онзи беше изчезнал завинаги. Като си лягаше, дона Флор повдигна равнодушно рамене: така е по-добре. След като наистина не желаеше да се омъжва повторно, какво я засягаха оня тип и хилавите му чувства? Суета, която не подхождаше на положението й на вдовица.

За първи път от всичките тези месеци тя не заспа веднага. Остана с отворени очи и се замисли. В крайна сметка дали е толкова сериозно, колкото си мисли, решението й да не се омъжва, да си живее живота спокойно, без да се впуска в нови брачни авантюри? Беше решила, и толкоз. Не желаеше дори да продължава този спор със самата себе си, тъй като нямаше никакви съмнения или контрадоводи за изясняване. Толкова твърдо бе решила да изпълни намерението си, че можеше спокойно да се смее с приятелките и да се шегува със съседките, когато й предлагаха кандидати или когато дона Динора й описваше чертите на изискания четиридесетгодишен. Защо тогава губеше съня си заради някакъв уличен прелъстител?

На следващия ден рано сутринта дона Жиза я посети с цял куп новини, разказа й подробно и въодушевено за разговора си с лъжетърговеца. Не могла да дойде предната вечер, въпреки че искала, но три пъти седмично давала уроци по английски дори и вечер, курсът бил доста напрегнат и уморителен.

С главоболие от зле прекараната нощ, дона Флор изслуша разказа. Да го приеме и да чуе предложението му? Нямаше смисъл; след като бе решила да не се омъжва, за какво да си губи времето? Дона Жиза се впусна в увещания и накрая успя да я убеди да отложи отказа си. От уважение към приятелката си дона Флор обеща да помисли за отговора и да не изгони грубо претендента. Почти в края на разговора дойде дона Норма за някакъв кейк и също бе включена в съзаклятието. Богат търговец от Итабуна? Гледай ти как се лъжат хората… Дона Норма да не му обърне внимание, а той да се окаже сериозен мъж, с професия, състоятелен, първокласна партия. Ами наистина, с този лайнен цвят на лицето…

— Извинявай, Флор, ако те обидих… Но не е ли така?

Следобедът Принца зае пак мястото си, усмихнат, с очи, вперени в прозореца. На два-три пъти зърна дона Флор с кокетна панделка в косите — добро начало. Него ден всички ученички забелязаха известна нервност в учителката, която обикновено изглеждаше усмихната и спокойна. Беше прекарала безсънна нощ, с главобол, и то от най-лошите. Лукавата дона Дагмар, красива и буйна жена с разпасан език, се обади по едно време:

— Скъпа моя, главоболът на вдовицата е от липсата на мъж в леглото. За това си има лек, купува се с брака…

— Брак? Опазил ме господ…

— Пък и не е задължително… Можеш да си вземаш лекарството, без да се омъжваш, мъже не липсват, мила моя. — И се засмя.

Засмя се целият курс, дона Флор почувства, че се изчервява, като някоя крадла, хваната на местопрестъплението, или разобличена лъжкиня. Да не би само да се мисли за достойна и скромна вдовица, а на практика да показва, че няма търпение да се омъжи и да се държи като предлагаща се уличница? Дали не смятаха съседките, с които се смееше и шегуваше за кандидати, пророчества и шушукания, че тя безумно желае да легне с мъж или любовник? Каква несправедливост — по-честна вдовица от нея нямаше, изобщо не можеше да бъде упрекната в нищо.

Измина един неспокоен ден, тя избягваше да се приближава до прозорците, не се навеждаше навън да извика дона Норма или Марилда, защото сега знаеше коя е причината за идването на онзи тип и защото никога не беше се чувствала толкова силно притегляна от прозорците, като че ли улицата беше пълна с възбуждащи новини. Истинска бъркотия.

И тъй, когато дона Амелия и господин Руас дойдоха да я поканят на един много реалистичен и пикантен френски филм, поради това доста коментиран, прие набързо, страхувайки се от още една дълга и безсънна нощ. От кино винаги се връщаше капнала за сън, дремейки в трамвая. Добрите съседи не можеха да изберат по-добър случай да я поканят, да не говорим за филма, тема на противоречиви коментари по вестниците и от страна на съседите. Дона Емина го беше харесала, доктор Ивес се беше отвратил — чиста порнография! Дона Норма цъкаше с език, като си припомняше някои моменти: „… има едни сцени при някакво езеро, където той й къса роклята, вади й гърдите навънка и двамата правят всичко, така да се каже, пред очите ти. Оплели се един в друг, тя съвсем гола, а хлапетиите в салона викат ли, викат…“. Марилда се беше разболяла от мъка, че не й е разрешено от цензурата (нито от дона Мария до Кармо) да гледа филма, забранен за непълнолетни. Фашистко насилие над младостта.

Както винаги се случваше, когато отиваха някъде с господин Руас, пристигнаха със закъснение: прегледът беше почнал и салонът беше тъмен и пълен. С много усилия успяха да седнат на три различни и отдалечени реда. Дона Флор се падна в дъното на салона на краен стол до една двойка, женени или сгодени, защото се държаха за ръце и бяха допрели глави. Крясъците на студентите започнаха веднага с първите сцени, които показваха някакво кабаре на Пигал, пълно с полуголи жени. Дона Флор се опитваше да не обръща внимание на целувките, въздишките и боричкането на двамата до нея, опитваше се да следи внимателно филма.

Изведнъж почувства по врата си горещ мъжки дъх и един глас, изтъкан от нежност, който се открои над виковете, занарежда сладко в ухото й изречения като стихове, обяснения в любов, каквито не беше чувала и преди да се омъжи, възхвала на очите й, на косите й, на красотата й. Не беше необходимо да се обръща, за да разбере чий е гласът на ухажора. Дишането в тила й леко я гъделичкаше. Гласът до ухото й хвалеше и молеше нежно.

Дона Флор се придърпа напред, искаше да остави разстояние между себе си и стола, където беше седнал Принца; успя само да притесни двойката влюбени, а онзи също се изтегли напред и продължи настоятелното си обяснение. Дона Флор не искаше да го слуша, още по-малко искаше да присъства на чувствения спектакъл на двойката, безразлична към хората наоколо, желаеше само да следи филма, да схване историята, в която имаше и секс, и насилие.

Публиката крещеше все повече и повече, защото започваше възбуждащата сцена при езерото: полуголата актриса сладострастно демонстрираше гърдите си, актьорът, един гигант с физиономия на сексуален маниак, подивял като козел, се беше нахвърлил върху нея — ама че развратници, също като двойката до дона Флор, по-развратна и по-безсрамна двойка никога не беше виждала.

А гласът на онзи тип отзад й говореше за любов, предлагаше й годеж, молеше я за милостта да я посети само веднъж, за да й изложи богатствата си, качествата си, намеренията си, хвърляше в малките й обожавани крачета преуспяващия магазин в Итабуна и едно честно сърце, изгарящо от огъня на страстта.

Чувстваше топлия дъх на мъжа по врата си, шепнещия глас, думите, приличащи на стихове от поема, словесните ласки. Ах, невъзможен филм и тая крещяща публика, развратните артисти, развратната двойка, прегръщаща се до нея, и това невидимо и смущаващо присъствие зад гърба й. Дона Флор беше обсадена, замаяна, в безизходица. Ох, а беше честна и скромна вдовица.

Едва го зърна на изхода с молба в очите. Навела ниско глава, дона Флор си тръгна със семейство Руас: дона Амелия — възмутена от филма, мъжът й — подкрепящ критиките немного убедено, вбесен само от поведението на тези тъпи студенти. Какво мисли дона Флор? По-добре да не беше идвала, виковете и смехът я бяха замаяли, чувстваше се почти болна, почти не можа да проследи филма, а на всичкото отгоре тия двама безсрамници до нея — една дъртофелница и един младеж, видя ги, като светнаха лампите — истински разврат.

Уморена от киното и от предната дълга безсънна нощ, дона Флор взе успокоително, за да заспи. Но даже и в съня не можа да се освободи от ухажора, от дъха му, от глада и поканите, от проблемите на брака и сънува цяла нощ. Напълно объркан сън, без начало и край.