Метаданни
Данни
- Серия
- Кралското семейство Монтакроа (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Prince and the Showgirl, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Йова Тодорова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джоан Рос
Заглавие: Принцът и актрисата
Преводач: Йова Тодорова
Година на превод: 1993
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Арлекин България“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1993
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Печатница: „Образование и наука“ ЕАД
Редактор: Ани Димитрова
ISBN: 954-11-0173-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14298
История
- —Добавяне
Втора глава
Тесният път към двореца се виеше като змия през гората. В далечината се виждаха планини с покрити със сняг върхове. Аромат на борове изпълваше въздуха.
— Тук пише — прочете Дикси в пътеводителя, — че Монтакроа е купено от семейство Жиродо от френското правителство след провала на Наполеон в Русия.
Пътуваха в сива лимузина. Облеченият в ливрея шофьор ги беше посрещнал учтиво и им бе показал различните съоръжения на колата — телевизор, телефон, малък бар и дори видеокасетофон.
Сабрина, която бе пътувала неведнъж в лимузини, не се впечатли от тези признаци на разкош. Но не можеше да не признае, че снежнобелите орхидеи, поставени в прикрепените към задните врати кристални вази, бяха израз на изтънчен вкус.
— Очевидно Франция е била почти разорена от войните и е започнала да разпродава земя на местни благородници, за да попълни трезора си — прочете Дикси.
— Е, това мога да го разбера — промърмори Сабрина и мислите й се върнаха към кошмарния ден на погребението на баща й.
Всеки, който бе личност в кънтри музиката, бе счел за свой дълг да дойде и да каже последно сбогом на Сони Дарлинг. Името му бе легенда и беше известно дори на хора, които никога не бяха настройвали радиото си на станция за кънтри музика. И въпреки че пътят му към успеха не е бил от леките, Сони бе участвал в представление в Белия дом едва тридесет и три годишен и бе успял да наложи седмичното си телевизионно шоу. Точно тогава Сабрина се бе избавила от злата си баба. И още несвикнала с мисълта, че има баща, да не говорим за славата му, започна да се появява в същото шоу с Ариел и Рейвън. Бяха участвали в него пет незабравими години под името „Малките Дарлинг“.
И тогава той си бе отишъл… Както бе пял на сцената на „Селебрити Тиътър“ във Финикс, сърцето му бе спряло… Макар и покрусена от внезапната му смърт, Сабрина бе намерила утеха в мисълта, че е починал, докато бе вършил онова, което винаги бе обичал най-силно.
И когато след погребението за първи път от много време насам останаха сами, Дикси използва момента и пусна бомбата — Сони бе умрял, потънал в дългове към Националната данъчна служба…
Очевидно счетоводителят му бе попълвал акуратно всички бланки, а Дикси и Сони бяха вярвали, че са били редовно изплащани. Но според омразния дребен чиновник от данъчната служба директорът на фирмата на Сони бе прибирал парите за себе си, за да изплаща дълговете си от хазарта. Това беше човекът, когото момичетата бяха наричали винаги „чичо Дан“ — същият, който бе и най-добрият приятел на баща им.
Естествено дъщерите на Сони предложиха помощта си. Рейвън изказа съжаление, че онова, с което разполага и би могла да даде, възлиза само на няколко хиляди долара. Съвсем наскоро бе вложила всичките си средства в закупуването на студио за музикални видеопрограми.
Ариел, която живееше в разкошен апартамент в Бевърли Хилс, бе предложила да продаде спортния си зелен ягуар. Подобно на прочутия си баща тя имаше склонността повече да харчи, отколкото да спестява, и затова, въпреки солидната заплата, която получаваше за участието си в телевизионната мелодрама, банковата й сметка не беше нещо, с което човек би могъл да се похвали.
Сабрина също нямаше никакви спестявания. Неотдавна бракът й с един от най-ярките и преуспяващи драматурзи на Бродуей бе приключил с развод и тя бе научила какво се случва с въодушевените и перспективни, но непрактични младоженки, пропуснали да прочетат брачния си договор.
Когато миналата пролет се раздели със съпруга си, за него остана почти всичко и Сабрина се оказа — както и преди — без пукната пара, единствено с дрехите на гърба си. Поне бе помъдряла.
Успя да си намери стабилна работа в рекламите, въпреки че както цялата страна, така и Бродуей бе обхванат от рецесията. Освен това получи краткотраен ангажимент и, макар да не играеше в пиеси на Шекспир, поне успяваше да си плати наема. През повечето време.
Дикси благодари на дъщерите си за тяхното благородство, но обясни през сълзи, че помощта им не е достатъчна. Защото след като бе продала фермата и чистокръвните коне на Сони — негова гордост и радост, колите и картините, дългът към данъчната служба все още възлизаше на зашеметяващата сума от три милиона долара. И малко отгоре.
Рейвън — деловата жена в семейството, веднага посъветва майка си да обяви фалит. Дикси обаче отхвърли предложението — не искаше да опетни по този начин паметта на съпруга си. И добави, че те не бива да се тревожат, тъй като имала план.
В лимузината, наета от погребалното бюро, се възцари тишина. Накрая Дикси проговори и заяви, че има само един изход: момичетата трябва да запишат албум и да тръгнат на турне, за да го рекламират.
Макар да бе зашеметена от предложението — все пак бяха минали години, откакто беше пяла заедно със сестрите си, Сабрина знаеше прекрасно, че мащехата й не се тревожеше за себе си. Ставаше въпрос за престижа на Сони. И когато колата пристигна пред хотела, дъщерите на Сони Дарлинг вече бяха приели, макар и не без известна неохота, предложението на Дикси. В което майка им не се бе съмнявала…
Най-сетне бурята започна. Сабрина наблюдаваше как дъждовните капки се стичат по стъклото на лимузината, която напредваше по пътя към двореца сред обвитите в мъгла дървета.
— Основните източници на приходи са туризмът и банковото дело — продължаваше да чете Дикси, откъсвайки Сабрина от спомените й, — както и постоянно увеличаващото се производство на вина. Доходът на глава от населението е един от най-високите в света, а данъците — от най-ниските.
Никой не продума. Колата взе поредния завой и изведнъж гората се отдръпна и пред тях се разстла хълмиста равнина от свежа кадифена зеленина. Като че ли се бяха озовали в Смарагдовия град на Оз. Жълт знак, поставен край тесния виещ се път, съобщаваше, че тук минават пауни. В градините с подрязани дървета се разхождаха сърни, пламтяха рози, рододендрони, олеандри и магнолии, а от теракотени вази преливаха всякакви цветя в пурпурно, лилаво, оранжево, розово, жълто и бяло.
— Прилича на страна от приказките — прошепна Ариел.
— В пътеводителя се казва, че Монтакроа е място, където приказното и действителното се сливат така, както никъде другаде в света — отвърна Дикси. — О, това е интересно!
— Кое именно? — попита объркана Сабрина. Отново същото чувство! Като че ли бе попаднала под магията на вълшебната представа, създадена някога в мечтите й. Нямаше да се изненада ни най-малко, ако изведнъж през изящните ковани порти минеше позлатена карета с някоя приказна принцеса в нея, която отиваше на бал в двореца.
— Наследяването на трона на Монтакроа върви по мъжка линия. Ако на някой принц не му се роди наследник, Франция си възвръща правата над княжеството.
— Интересно, дали това означава, че принц Бърк си търси съпруга? — почуди се Ариел. — Божичко, ако някоя от нас извади този късмет, това би могло да реши всичките ни финансови проблеми!
Дикси и Рейвън се разсмяха, ала Сабрина остана загледана навън през набразденото от дъжда стъкло и не каза нищо.
Пристигнаха пред двореца. Шофьорът спря лимузината под навеса за коли. Двама лакеи с огромни чадъри забързаха към колата, отвориха вратите и съпроводиха четирите дами. Влязоха в салон, който приличаше на огромна сцена. Край стените му се извисяваха изящни колони в йонийски стил, изработени от златист мрамор с черни жилки. Подът бе покрит с черен мрамор. Над помещението се издигаше купол и от него се спускаха кристални полилеи, от които се лееше златиста светлина. Ренесансови фламандски гоблени, везани със сребърни и златни конци, деляха място на стените с портрети на предците от рода Жиродо, поставени в богато украсени рамки.
— Е, вече определено не се намираме в Канзас — изрече тихо Сабрина.
Едва бе казала това, и по извитото стълбище заслиза млада жена. Принцеса Шантал Жиродо дьо Монтакроа бе създала свой собствен стил, който й придаваше драматичност. Благодарение на него, тя можеше да затъмни всички присъстващи, даже когато бе облечена в семпла копринена блуза и джинси.
Сега бе с алена копринена блуза, подчертаваща тъмната й коса и очи, и бял копринен панталон. На ушите й проблясваха прочутите рубини на фамилията Жиродо.
— Скъпа Дикси! — поздрави Шантал с протегнати напред ръце и искрена топлота. — Рейвън, Ариел, скъпа Сабрина, всички сте толкова прекрасни!
Свръхобаятелната принцеса, подир която навремето препускаха безброй репортери от булевардните вестници, за да не изпуснат нищо от шеметния й живот, прегърна всяка една от гостенките и ги обви с аромат на скъп парфюм.
— Добре дошли. Чудесно е, че ви виждам отново! Всички очаквахме с нетърпение пристигането ви. За жалост мама е в Париж с Ноел и помоли да предам извиненията й, че не е тук, за да ви посрещне лично. А Кейн, Бърк и баща ми са се затворили в библиотеката. Предполагам, че обсъждат коронацията. Опасявам се, че аз представлявам целия комитет по посрещането.
— Вие сте повече от достатъчна, принцесо — отвърна Дикси.
— Надявам се, че сте пътували приятно — продължи непринудено Шантал.
— Полетът беше дълъг — отговори Дикси, — но имаше интересен филм.
— Сигурно сте изморени. Нека ви покажа вашия апартамент.
— Много великодушно от ваша страна, че ни поканихте да отседнем в двореца — каза Дикси.
— Напротив, вие проявихте великодушие, като се съгласихте да отделите време от турнето си и да участвате в празненствата — възрази Шантал. — Както ви казах при срещата ни във Вашингтон, вече бе започнало да се очертава, че ще трябва да се примирим с група скучни изпълнители на камерна музика. Не че тя не е приятна в подходящ момент — допълни принцесата. — За жалост баща ми е твърде старомоден и ни трябваше доста време да го убедим, че времената са се променили от дните на неговата коронация.
— Може би трябваше да му дадете някоя касетка с рап музика — предположи Сабрина. — Тогава щяхме да му звучим много по-приятно.
Шантал спря и озари Сабрина с прекрасната си усмивка, украсявала кориците на списанията от цял свят.
— Каква прекрасна идея! Как не съм се сетила! Слава богу, че мама е много убедителна и успя да се справи. — Спря пред една врата в края на коридора. — Надявам се, че това ще бъде подходящо за вас.
Апартаментът беше повече от подходящ. Само всекидневната бе три пъти по-голяма от цялото жилище на Сабрина в Сохо. Тя обгърна с поглед стаята и спря очи на наситеночервените копринени тапети и пурпурните рози на бродирания килим. Извитите прозорци и вратата към балкона бяха със завеси от бяла брюкселска дантела. От тях се разкриваше великолепна гледка към езерото Лозана, покрито сега с лека сребриста мъгла.
В изваяната от мрамор камина весело бумтеше огън. Масичката с мраморен плот, поставена в близост до нея, бе отрупана с пресни плодове, сирена и кутии с бисквити, а в кристална купа имаше черен хайвер върху кубчета лед. Край тях също върху лед бяха поставени бутилки вино и минерална вода.
— Зашеметяващо! — каза Сабрина, когато най-сетне си възвърна дар слово.
Макар в Нашвил семейство Дарлинг да минаваше за едно от богатите, бе започнала да осъзнава, че годишният хонорар на Сони, който съвсем не беше малък, вероятно не би могъл да плати дори домакинските разходи на двореца. Нямаше съмнение, че принцеса Шантал би могла да плати целия дълг на Сони само със седмичната сума, която й се полагаше за дрехи.
Дикси и сестрите й изглеждаха не по-малко поразени.
— Има четири спални — каза Шантал и показа с украсената си с пръстени ръка двете двойки врати. — Моник ще дойде всеки момент и ще се погрижи за багажа ви. Тя ще бъде ваша камериерка, докато сте в двореца. Млада е, но идва от добро семейство и вярвам, че ще ви хареса.
Ще имат лична камериерка! Сабрина знаеше, че това ще се хареса много на Ариел и Дикси, а може би и на Рейвън. Но не и на нея. Но не искаше да засегне Шантал, затова премълча и се зарече сама да оправи дрехите си.
— Вечерята се сервира в осем. Цялото семейство няма търпение да ви види, но ако предпочитате, могат да ви донесат храната тук.
— Разбира се, че ще вечеряме с всички — рече бързо Дикси, а дъщерите й не възразиха.
— Добре. Обикновено преди това вземаме по един аперитив в библиотеката. В двореца има много чупки и коридори и съществува опасност да се загубите, затова с Кейн ще бъдем пред вратата ви в седем и половина. А междувременно Моник с радост ще ви осигури всичко, от което имате нужда.
Малко по-късно, след като заедно със сестрите си и Дикси бе хапнала сирене и бисквити, Сабрина се прибра в просторната спалня. Голяма част от нея бе заета от легло с балдахин и завеси от прозрачен бял газ. Личеше, че за старинните мебели, които вероятно бяха от векове, се полагаха големи грижи. Отиде до прозореца, отпи от виното, и остана загледана в обвитата в мъгла пленителна гледка навън.
Между дърветата в далечината, близо до езерото, се стрелна нещо червено. Разбра, че е състезателна кола, която вземаше завоите с главоломна скорост.
Несъмнено е принцът плейбой, реши Сабрина и сви неодобрително устни, макар да не можеше да откъсне очи от опасната гледка…
Колата беше направо мечта. Бърк вземаше острите завои с лъскавото ферари, доволен, че то откликваше и на най-лекото докосване.
Когато бе заявил пред баща си и Кейн, че тази година ще спечели състезанието, това съвсем не беше перчене — високомерието не бе в неговия стил. Изпитваше увереност в победата и през последните пет години беше вървял неотклонно към нея.
Подобно на много други бъдещи владетели, Бърк бе заставен да чака търпеливо, докато баща му се откаже от властта. Не че междувременно не бе имал с какво да се занимава. Надзираваше съвета по туризма, който беше важен дял от икономиката на страната, бе председател на управителния съвет на „Жиродо Банк“ и активно поддържаше спорта. Бе станал капитан на отбора по поло на Монтакроа, само и само да привлече повече чужди екипи в страната си. И беше успял. По време на сезона тесните калдъръмени улици на градчето се задръстваха от луксозни автомобили.
Широките гуми на колата бяха прилепнали здраво към хлъзгавия асфалт. Двигателят, монтиран на милиметри зад каската му, ревеше оглушително. Бърк знаеше, че след коронацията стилът му на живот ще се промени коренно и ще му се наложи да изостави този великолепен спорт, в който бе влюбен. Все пак, едно е наследникът на трона да бъде възприеман като безразсъден плейбой, търсещ удоволствия, съвсем друго — регентът да бъде виждан в такава светлина.
По дяволите, страшно му се искаше да спечели!
Изведнъж в кабината започна да се просмуква сив дим. Преди да бе успял да размисли какво става, Бърк изгуби контрол над червеното ферари. Изруга и завъртя рязко волана, като се стремеше колата да не полети в развълнуваното от бурята езеро…
Дъждът продължаваше безспирно, обгърнал двореца в мек сребрист облак. След кратък неуспешен опит да подремне и продължителна гореща вана Сабрина се бе облякла и заедно с майка си, Рейвън и Ариел се бе присъединила към кралското семейство за аперитива.
Както винаги, Шантал изглеждаше зашеметяващо в силно вталената си рокля с огнен цвят, а шията и ушите й бяха украсени с изключително красиви перли. Американският й съпруг бе не по-малко привлекателен и с пленителната принцеса представляваха прекрасна двойка.
Ако Шантал бе огън, то по-малката й сестра — принцеса Ноел, беше лед в дългата си сребристосиня рокля. Светлорусата й коса бе прибрана на малък кок. Но искрената топлота в гласа и виолетовите очи контрастираха със студения й вид.
Джесика Жиродо — съпругата на принц Едуард, също бе изключително гостоприемна. Знаеше за всяка от гостенките по нещо специално от творческия им живот, което ги изненада безкрайно. И тъй като самата бе бивша актриса, Джесика накара Ариел да обещае, че ще й разкаже за всички промени, настъпили в Холивуд, след като тя бе изоставила успешната си филмова кариера, за да се омъжи за човека, когото обичаше.
И Едуард ги поздрави сърдечно, но Сабрина долови, че е леко разсеян. Макар да показваше, че следи разговора, той често поглеждаше ту към прозорците, по които се стичаше дъжд, ту към вратата. Беше й ясно защо е разтревожен. Очевидно причината бе липсващият член на семейство Жиродо. Самият принц плейбой.
Най-сетне малката група тръгна към трапезарията. Просторната стая, за която Сабрина предположи, че би могла да вмести целия отбор на „Нюйоркските гиганти“, бе претрупана. Както и по-голямата част от двореца, тя свидетелстваше за необуздано разточителство. Високият таван бе позлатен, стените бяха покрити с фрески, а във всяка ниша имаше барокови съкровища. Подът беше покрит с рядък килим от Обюсон.
Столовете бяха позлатени и с множество извивки, с изключение на един на тясната страна на масивната маса, който по-скоро приличаше на трон.
— Никога не съм виждала такава стая, освен в музеите — каза тихо Сабрина, след като главният прислужник отнесе купите за супа и постави пред всеки чиния за салата.
Шантал, която седеше от дясната й страна, огледа огромното помещение, като че ли го виждаше за първи път.
— Откакто се е омъжила за баща ми, мама все се опитва да промени тази къща. Но стаите са твърде много, а татко ненавижда промените. Така че нещата не вървят толкова бързо, колкото й се иска. Повечето посетители отначало са поразени от великолепието — призна Шантал. — Всъщност, когато Кейн видя двореца за първи път, се уплаших, че може да оттегли предложението си за женитба и да хване първия самолет за Вашингтон, при това сам. — Усмихна се на съпруга си, седнал от другата страна на масата, който разговаряше с Рейвън. — Скоро ще се убедите, че живеем доста непринудено.
Разговорът вървеше с лекота, но с напредването на вечерта Сабрина забеляза, че Едуард поглеждаше все по-често към празния стол до нея.
Като че ли повикан от мрачните мисли на регента, изведнъж на вратата на трапезарията се появи Бърк. Лицето му бе омазано с масло, от него се стичаше вода и с влизането му в стаята се долови лек мирис на пушек.
— Добър вечер.
— Закъсня — изрече навъсено принц Едуард с вид на човек, които не е свикнал да не изпълняват нарежданията му. — Скоро ще поднесат десерта.
— Съжалявам — отвърна непринудено Бърк, без да обръща внимание на заплашителния поглед на баща си. — Имах малък проблем.
— О, скъпи! — Джесика го погледна с майчина загриженост. — Май надушвам миризма на пушек?
— Стана малка авария — отвърна той и сви рамене. — Не се притеснявай, мамо, няма нищо сериозно.
— Винаги се тревожа, щом си с тази кола.
— Аз също участвах в автомобилни състезания, когато се срещнахме с теб — напомни принц Едуард на съпругата си.
— Да, но едно е когато става въпрос за любимия, друго е, когато синът ти поема ненужни рискове — подчерта Джесика.
Сабрина си спомни, че всъщност Бърк бе заварен син на Джесика. Когато принц Едуард срещнал американската актриса, той бил женен за една неуравновесена жена, останала до края на дните си в болница поради психически проблеми. Неприкриваната им любовна връзка бе скандализирала Европа цели пет години, докато накрая принцът бе получил развод. Плод на тази непозволена любов бе принцеса Шантал.
Бърк прекоси безценния килим очевидно, без да съзнава, че от него се стича вода.
— Обещавам да не рискувам излишно — каза той и целуна леко майка си по бузата.
Джесика си спомни със закъснение за добрите обноски и представи сина си на гостите. Бърк озари всяка от тях със самоуверена, но извинителна усмивка.
— Съжалявам, че не пристигнах навреме, за да ви поздравя с добре дошли — каза той. — Сега, ако ме извините, ще отида да се измия. — Погледът му се плъзна по стаята, озарявайки с топлота всяка от дамите от семейство Дарлинг, и се прикова в Сабрина.
Всички Дарлинг бяха изненадващо привлекателни, включително и майката. Но тази бе направо зашеметяваща. Лицето й имаше класически овал, а кожата беше безупречна. Косата й бе лъскав поток от злато, който му напомняше за зряла пшеница, огряна от слънцето. Очите й бяха тъмносиви, изпъстрени със сребристи точици, които блестяха като лунни лъчи. Очертаваха ги плътни, дълги мигли и ъгълчетата им бяха леко извити нагоре. Устните й бяха толкова пълни и чувствени, че Бърк се запита дали ще се окажат и така меки, както изглеждаха. Може би. Единственият недостатък на тази жена бе упоритата й брадичка, реши Бърк. Продължи да я изучава и Сабрина усети как страните й пламват. Беше с копринена рокля, която обгръщаше раменете й, в цветове, преливащи от искрящо розово до греховно алено. На ушите й висяха лъскави златни халки и достигаха почти до голите рамене.
Бърк знаеше, че повечето жени, с изключение на Шантал, която даваше нови измерения на световния блясък, са замесени от едно и също тесто. Бляскави, богати, интелигентни и хладно изтънчени, те се чувстваха прекрасно в европейските салони, ухаещи на оранжерийни цветя, стари мебели и скъпи, приготвени по поръчка на клиента, парфюми. Ако бяха коли, може би щяха да са ролс-ройси. Или бентлита.
Тази жена приличаше повече на ферари. И съвсем не беше онова, което бе очаквал.
Сабрина също го огледа. Макар и с неохота, трябваше да признае, че принцът има интелигентно лице с прекрасно изваяни черти.
Настроена неодобрително срещу този мъж заради разгулния му начин на живот, не бе очаквала, че ще може да открие в него нещо, достойно за възхищение. Косата му беше тъмна, тук-там изсветляла от слънцето — доказателство, че той не прекарва цялото си време в двореца. Сабрина винаги бе харесвала кафявите очи, а кадифените очи на принца имаха наситен шоколадов оттенък. И изглежда, че нищо не им убягваше. Погледът му беше тежък, прям, обезпокояващ. Достатъчно горещ, за да накара дори водата да заври. Беше й трудно да събере мислите си под тези настойчиви очи. Не помнеше откога не се е чувствала толкова неспокойна. Не й се беше случвало поне от седем години, когато се бе качила за първи път на бродуейска сцена като изпълнителка на главната роля в новата постановка на съпруга си. В нея той бе описал тяхната любов и женитба и пиесата се бе превърнала в сензация.
Наложи се да си припомни, че отдавна се е отказала да чака Прекрасния принц от приказките.
— Бърк, скъпи — каза най-сетне Джесика и сложи край на този напрегнат момент, — нали беше тръгнал да се преобличаш?
— Разбира се. — Говореше на мащехата си, ала не откъсваше очи от Сабрина. Нещо в него се раздвижи. ЖЕЛАНИЕ. Той разбра какво е, но предпочете да не му обръща внимание. Поне засега. — Връщам се веднага.
Сабрина гледаше как принцът излиза и не можеше да реши дали да приеме думите му като обещание. Или като закана.