Джоан Рос
Принцът и актрисата (9)

Девета глава

Сабрина се страхуваше, че ако почука на вратата на спалнята му, някой може да я чуе. Затова пое дълбоко дъх, притвори очи и, преди да промени решението си, натисна старинната медна дръжка.

Щом вратата изскърца, сърцето й подскочи и тя си представи как кралската охрана се втурва върху й. Мушна се бързо в стаята и затвори след себе си.

След осветения коридор й се струваше, че вътре е тъмно като в рог. Постепенно започна да долавя очертанията на предметите и видя Бърк, легнал по гръб на великолепното високо легло. Бе отметнал завивките насън и сега беше напълно гол. Луната светлина, струяща през огромните прозорци, огряваше изваяните му мускулести гърди.

Принцът имаше тесни хълбоци и, макар да смяташе, че върши нещо нередно, тя не успя да се въздържи и погледна към доказателството за неговата мъжественост. Беше полувъзбуден. Сърцето й заби лудо. Отмести поглед към силните мускулести крака.

Остана край леглото, поглъщайки с поглед мъжа, който я привличаше като магнит. Мъжа, когото желаеше и обичаше.

ОБИЧАШЕ! Думата, която рационалният й мозък отказваше да приеме, заби в съзнанието й като отровна стрела. Но вместо да се ужаси, тя изпита дългоочаквано и желано спокойствие. Обичаше Бърк! Достатъчно, за да не иска от него онова, което той не можеше да й даде. Щеше да се задоволи само с краткото време, което имаха на разположение.

Предпочиташе няколко мига на абсолютно щастие, вместо съжаление до края на дните си.

Спомни си как по време на вечерята, докато празнуваха победата му, Бърк бе уверявал всички, че се чувства прекрасно и че може би има само леко мозъчно сътресение. Очите му обаче бяха замъглени от болка и той обеща на явно притеснената Джесика, че веднага, щом се прибере в спалнята, ще вземе болкоуспокояващото лекарство, предписано от лекаря. Ами ако от тях бе потънал толкова дълбоко в сън, че да не може да го събуди? Или, което беше още по-лошо, ако се събудеше и я отхвърлеше? Унижението щеше да е безкрайно!

Но най-лошо би било, ако се върне, без да е опитала.

Сабрина развърза пеньоара и той се свлече край босите й крака. Седна на леглото. Бърк промърмори нещо несвързано, ала не се събуди. На челото му беше паднал кичур черна коса. Тя го отметна нерешително и той се усмихна при нежното й докосване.

Окуражена, погали бузата, а после устните му. Ръката й продължи по силната му шия и се плъзна към широките рамене. Притисна длан към гърдите му, наслаждавайки се на усещането за сила и мощ. Бърк въздъхна дълбоко и покри ръката й със своята. Но отново не се събуди.

Тази възможност — да го наблюдава, да го докосва незабелязана, я изпълни с въодушевление. Чувстваше се замаяна, а във вените й пулсираше желание. Беше прекрасно!

С дързост, която доскоро би я потресла, притисна устни към гърдите му. Плътта му излъчваше топлина и загадъчно мъжко ухание. Плъзна език около едното му зърно, а Бърк изръмжа леко и зарови ръце в разпуснатата й руса коса.

Той сънуваше най-сладкия и еротичен сън. Лежеше със Сабрина на огрявания от слънцето плаж в Монте Карло, а може би — в Кан. По някаква необяснима причина плажът бе пуст, като че ли запазен само за тях, и те можеха да се милват, несмущавани от никого.

Красивите й изящни ръце пърхаха над него като малки птици и милваха горещата му плът. Топлите й кадифени устни пораждаха силен копнеж, който го изпълваше до мозъка на костите.

Косата й се спускаше над него като завеса и го обгръщаше аромат на гардении. Той я привлече върху себе си, притисна тялото й към своето и плъзна ръка по гладкия й гръб.

Топлият океански ветрец галеше телата им, а вълните повтаряха като ехо любовните им въздишки.

— Сабрина… — прошепна Бърк, поглъщайки сладкия й аромат. — Любима!

Тя се плъзна към него и огънят в тях лумна още по-силно.

— О, Бърк!

Прошепна името му отново и отново, като докосваше дразнещо и възбуждащо устните му със своите.

Този път нежният й глас разкъса паяжината на съня. Бърк отвори очи и срещна погледа й. Очите й бяха замъглени и в тях грееше тайно женско удоволствие.

— Ако си сън — прошепна той и плъзна ръка по копринената й нощница, — моля те, не ме събуждай.

Сабрина го озари с усмивка, с която вероятно Ева е дарила Адам, когато е отишла при него в Райската градина с коса като свила, с нежна кожа и изкусителен опасен женски чар. После го целуна по бузата, загрубяла от еднодневната брада.

— Доколкото си спомням, ти каза, че пазиш думата „моля“ само за наистина важни случаи.

Думите й достигнаха до съзнанието му и в него зазвъня тревога като при пожар.

— Боже мой! — възкликна Бърк и стисна благоуханната й коса. — Ти си съвсем истинска. — Привлече главата й и я целуна продължително и безкрайно възбуждащо. — Изключително — прошепна той, отстрани тънката презрамка на нощницата и я целуна по рамото.

На Сабрина й се струваше, че плува под въздействието на магията на ръцете му и на великолепните прекрасни устни.

— Кое? — изрече с натежал от желание глас и се запита в кой ли момент положението бе излязло извън неин контрол. Когато седна на леглото, тя беше тази, която докосваше и галеше. А сега се чувстваше замаяна и усещаше как се разтапя, отдала се изцяло в негова власт.

— Това, че си тук.

Бърк се обърна настрани, като повлече със себе си и нея. Ръцете му галеха меките извивки на тялото й, докато тя следваше очертанията на силните му мускули.

— Ти си абсолютно невероятна!

— Ти също! — Притисна се към него силно, почти отчаяно.

Устните му намериха едното й зърно и го засмукаха, разпалвайки в нея огън и живот. И докато той целуваше гърдите през копринената нощница, чувствителните места на коленете и бедрата и се наслаждаваше на стенанията й, постепенно осъзнаваше, че я бе желал цял живот. Беше я чакал! Тя притежаваше всичко, което бе мечтал да открие в една жена. Повече от онова, което би искал да намери в съпруга.

СЪПРУГА! Струваше му се, че тази дума, която бе избягвал ловко и с успех толкова години, подхожда идеално на Сабрина Дарлинг, че в представите си е имал предвид точно нея.

Тя бе жена, създадена за богати дрехи от сатен и коприна, за вълнуващи парфюми. Бе подходяща за тях много повече от всички европейски принцеси, канени от баща му в двореца през последните месеци.

И беше негова! Изцяло негова!

Разтърсен от обзелия го неочакван порив на чувство за собственост, Бърк изруга тихо, подразнен от коприненото препятствие между тях. Дългите му пръсти хванаха украсената с дантела нощница и я разкъсаха безмилостно до талията. Сабрина не възрази. Само леко изстена и го прегърна. Устните й посрещнаха жадно неговите. Притисна го така силно, като че ли се боеше, че може да го загуби. Удоволствието, бликащо в нея, се преливаше в Бърк и усилваше взаимната им страст.

Тя излъчваше топлина и приятно ухание. Разкъсаната нощница бе прилепнала към влажната й кожа. Когато ненаситните му устни намериха едната й гърда, Сабрина извика с дрезгав, изпълнен с чувственост глас. Погълната от вихъра на страстта, тя не осъзнаваше еротичните желания, които му нашепваше без дъх.

Като оставяха гореща следа след себе си, ръцете и устните му се спуснаха по гърдите й, после по стомаха и стигнаха вътрешната страна на бедрата. Пръстите му си проправиха бавно път през гнездото от златисти косъмчета и тя изви хълбоци, готова да го посрещне.

— Изключително — прошепна Бърк и прекара пръст по тръпнещата, влажна плът.

— Моля те!

Гласът й бе изпълнен със страст и болезнено желание. Зарови пръсти в завивките, тръпнеща и изпълнена с напрежение.

Без да чака нова покана, той докосна с език сърцевината на нейното желание. Сабрина извика и се отдръпна рязко, потресена от усещането, пронизало внезапно цялото й тяло.

Бърк я успокои с безкрайно търпение, като й нашепваше дрезгаво гальовни думи. Докосваше и целуваше всяка точка около свръхчувствителното място, уверявайки я, че няма да направи нищо, което не би желала.

— Кажи ми, когато си готова, любима — каза тихо той, притиснал лице към мекия триъгълник от косъмчета. Топлият му дъх докосваше златистите къдрички. — Обещавам, че няма да ти причиня болка.

Сабрина съзря истината в очите и почувства любовта в гласа му. И докато ръката му галеше хълбока й, тя реши, че може да му вярва — нещо, което смяташе, че не би допуснала отново никога.

— Да — прошепна му, — зная, че няма да ми причиниш болка.

За Бърк нейното доверие бе по-зашеметяващо дори от неприкритото й желание и той се зарече да бъде достоен за него.

— Само ми кажи какво искаш.

През тялото й премина трепетна вълна.

— Мисля — почти изхлипа Сабрина, — че искам пак да го направиш.

Бърк почувства, че тя не е свикнала да изразява желанията си с думи, затова не попита нищо повече.

Докосна отново с език пулсиращото връхче на желанието й. Въпреки че стисна очи и заби нокти в раменете му, този път Сабрина не се отдръпна. Насърчен, той засмука леко, като се наслаждаваше на топлината й.

— Харесва ли ти така?

Тя ахна, щом Бърк плъзна в нея първо единия си пръст, а после и другия, а устните му не спираха сладостното мъчение.

— О, да! — Бедрата й трепереха и по пламтящата й плът бе избила лека влага.

— Атака?

Гласът му идваше вибриращ от най-интимното й място и след малко Сабрина усети езика му на мястото на пръстите му.

— Не… Не знам. — Невероятният му език я галеше, проверяваше тайните й и я караше да забрави смущението си. — Да! — изрече тя без дъх. — Моля те, не спирай!

Бърк нямаше никакво намерение да спира. А и не би могъл, тъй като самият той изпитваше пулсираща болезнена възбуда. Сабрина се различаваше от всички жени, които бе познавал. Тя бе загадъчно съчетание на чувственост и невинност. Ако не знаеше, че е била омъжена, по първоначалната й реакция на нещо, което е естествена част от любовта, би заподозрял, че е девствена. И осъзна, че всъщност Сабрина е емоционално девствена.

Мисълта, че никой друг мъж не е успявал да й даде подобно удоволствие, му беше безкрайно приятна. Когато тя раздвижи хълбоците си в неприкрита подкана, а от устните й излезе лекия, страстен стон на жена, почти стигнала до оргазъм, Бърк усети пристъп на чисто мъжко задоволство.

Тя едва си поемаше дъх. Искаше й се да го помоли да спре поне за момент и да й позволи да си отдъхне. Но не можеше да изрече и думичка. Единствено й оставаше да се моли душата й да не отлети, докато той я водеше към върховния миг на насладата.

Тогава най-сетне дойде благословеното освобождение и тайните, скрити в нея през целия й живот, се взривиха.

Сабрина все още потръпваше от пътуването във времето и пространството, когато усети, че Бърк влиза в нея и я изпълва.

Усмихнат, той докосна с устни нейните. По страните й се стичаха сълзи, които проблясваха на леещата се през прозорците лунна светлина. Бърк избърса нежно една сълза.

И тогава, още преди да се бе опомнила, я поведе отново към задоволството, макар досега да бе смятала, че това е невъзможно.

Сабрина обви ръце около него, погълната изцяло от взаимната им страст, прегърна го здраво и го последва в полета му към екстаза…

 

 

Тя изгуби представа колко пъти се бяха любили тази нощ. Спокойните милувки, целувките им — всичко се сля като в поредица от еротични сънища.

Часове по-късно двамата лежаха, преплели тела, когато тя чу как някъде пропя петел. Бледа утринна светлина бе започнала да прогонва среднощните сенки.

— Трябва да си тръгвам — прошепна Сабрина.

— М-м-м. — Бърк я привлече по-плътно към себе си и долепи устни до шията й. — Защо?

— Вече се съмва.

— И?

Беше толкова сладка и прекрасна! И, каза си той за кой ли път тази нощ, беше негова.

— Ако някой ме види да излизам от спалнята ти…

— Никой няма да се изненада. — Той плъзна ръка надолу по гърба й, доволен от потръпването, което предизвика милувката му.

За съжаление наистина беше така.

— Не ме разбираш — продължи Сабрина и се отдръпна от него.

Седна, облегна се на таблата на леглото и потърси чаршаф, за да се покрие. После реши, че е малко късно да проявява скромност.

Изглеждаше прелестна. Косата й се бе разпиляла по раменете; след любовните преживявания страните й бяха обагрени от руменина, а устните — леко подути от нощните целувките. Като я гледаше, Бърк почувства нов прилив на желание.

— Опитвам се.

— Може би ще ти бъде по-лесно да се съсредоточиш, ако ме гледаш в очите.

Той отмести виновно поглед от гърдите й.

— Права си. Но трябва да ме разбереш, скъпа моя, защото си невероятно изкушение…

Бърк сви рамене с европейска непринуденост, която й напомни отново колко различни са техните светове.

Тя се отърси от нерадостната мисъл. Не желаеше нищо да разваля удоволствието от нощта, което все още я изпълваше.

— Твърде често животът ми е бил обществено достояние — каза тя тихо. — Предпочитам връзката ни да остане в тайна.

Ако никой друг не знаеше за случилото се, щеше да я боли по-малко, когато всичко свършеше.

На него не му хареса, че Сабрина използва думата „връзка“, но реши, че може би се касае просто за езиково различие. От начина, по който се бе открила пред него и бе разцъфнала като нежно цвете под гальовно слънце, Бърк знаеше, че вече са обвързани един с друг.

— Макар никак да не ми се иска да ме оставиш сам в леглото, мисля, че бих могъл да разбера желанието ти.

Поднесе лявата й ръка към устните си и целуна пръстите й един по един. Когато докосна средния й пръст, опита да си припомни семейните бижута на рода Жиродо и да реши кой от многото безценни пръстени да й подари.

Диамантите бяха прекалено обикновени, смарагдите — твърде ярки. Рубините стояха винаги красиво и щяха да подхождат на роклята, с която бе облечена първата вечер, но неговият свят бе изпълнен с жени, окичени с рубини, смарагди и сапфири. Искаше за Сабрина нещо различно. Нещо толкова специално, колкото самата нея.

— Бърк? — Тя го гледаше с любопитство. Той като че ли бе на хиляди километри оттук. — Нещо не е наред ли?

— Какво може да не бъде наред? — Погледна я и я озари с една от онези усмивки, от които дъхът й секваше. — Ето ме тук, в леглото, с най-прелестната, най-вълнуващата и страстна жена на света…

Сабрина постави пръст на устните му.

— Единствено с теб.

За нея беше важно той да разбере, че между тях се беше случило нещо различно. Специално. Така че да може да си спомня през годините, когато вече щеше да има прекрасна съпруга и красив като него син, който да наследи трона, за американската актриса, която го бе обичала.

— Зная.

Толкова отдавна не бе опитвал вкуса на тези чувствени устни — цели пет минути! Бърк се наведе с намерението да я целуне, но Сабрина извърна лице.

— Толкова лошо ли беше?

Страните й пламтяха. Но не от страст, разбра той, а от смущение.

— Напротив, беше прекрасна. Великолепна. Ти си най-страстната жена, с която някога съм бил, Сабрина. Всъщност чувствам се изцеден.

При думите му в очите й затрептя чисто женско удоволствие.

— Предполагам, че си горд от себе си.

— Безкрайно — съгласи се Бърк. — Би трябвало и ти да си горда. Защото, скъпа, ти си родена куртизанка.

Бърк не знаеше, че за Сабрина любовта им е обречена и не осъзна колко дълбоко я засегнаха думите му.

— Трябва да тръгвам, и то веднага.

И преди той да разбере, тя вече бе напуснала обятията и леглото му.

— Сабрина?

— Какво? — Взе нощницата си, въпреки че бе съсипана непоправимо, после затърси пеньоара.

— Нещо не е наред ли? — Бърк също стана, намери дрехата и я подаде.

Тя не можеше да вдигне очи към него и да срещне загрижения му поглед, затова се обърна и облече набързо пеньоара.

— Какво би могло да не е наред? — попита с престорена лекота, ала гласът й потрепваше леко.

— Точно това те попитах.

— Просто съм уморена — отвърна уклончиво Сабрина. Непонятно защо пръстите й бяха престанали да я слушат, като че ли бяха станали от камък. — По дяволите!

— Дай на мен.

Той се пресегна и завърза сатенения колан. Докато гледаше ловките му пръсти, тя си припомни как бяха галили тялото й и усети, че я облива нежелана топлина.

— Готово.

Принцът отстъпи назад и се вгледа внимателно в нея. Щеше му се да повярва, че наистина между тях стоеше само умората от нощта. Не искаше Сабрина да си тръгва, но разбираше по решителността в погледа й, че не би могъл да я задържи, освен ако не я вържеше.

— Съжалявам за нощницата… — Прекара пръст по разкъсаната ивица. — Ще ти купя нова.

— Няма нужда.

Той присви очи.

— Казах, че ще ти купя друга. — Властността му се бе върнала. Както и нетърпящият възражение вид.

Това я накара да си припомни, че не се беше борила толкова упорито за независимостта си, за да се откаже от нея заради един мъж. Пък бил той и принц, който умееше да разпали огън в тялото й.

— Прекрасно. Можеш да купиш цял магазин с нощници, ако това ще те направи щастлив.

Беше ядосана. И недоволна. А Бърк нямаше ни най-малка представа защо.

— Умееш ли да яздиш? — попита я, като не искаше да се разделят по този начин.

Въпросът я свари неподготвена.

— Да яздя ли? Имаш предвид на кон?

— Точно така.

— Разбира се. — Погледна го предпазливо. — Сони имаше цяла конюшня с чистокръвни коне. Израсла съм на кон. Защо?

— Бих искал да дойдеш с мен на езда тази сутрин. Може да си направим пикник. След като се наспиш — добави той, решил, че може би нещата ще се изгладят, ако тя си отпочине.

— Имам репетиции.

— Научих, че семейството ми е поканило майка ти и сестрите ти за днес на разходка по езерото. И знам, че те са приели.

— Е, след като трябва да бъда на борда на кралската яхта, страхувам се, че се налага да отклоня любезната покана, Ваше Височество.

Отново същото! Бърк потисна започналото да го обзема раздразнение, като се чудеше какво ли й бе станало след нощта, изпълнена с толкова нежност.

— Семейството ми ще разбере, че си получила друга покана и съм сигурен, че ще те извини.

— Страх ме е да не си помислят каквото не бива. — Сети се за принц Едуард и настояването му Бърк да се ожени и да осигури наследник на рода. Съвсем нямаше да е поласкан, ако узнаеше, че синът му се е увлякъл по една обикновена американка. А ако разбереше, че спи с нея, несъмнено щеше да се ядоса невероятно.

— Напротив, предполагам, че ще си помислят точно това, което трябва.

Бърк се доближи към нея, обгърна спокойно с ръце талията й и я целуна, пренебрегвайки предупредителния й поглед. Целувката му бе дълга и безкрайно нежна и остави Сабрина разтреперана.

— Ела с мен — прошепна той, а ръката му я галеше възбуждащо. — До коронацията остават само два дни. Едва ли ще имаме други случаи да бъдем сами. — Целуна я по бузата, после по слепоочието и шията. — Нима ще позволиш да изпуснем такава златна възможност?

Истината бе, че тя не можеше да го направи.

— Предполагам, че ще трябва да обядваме.

— Каквото поискаш — черен хайвер, фазан, шампанско…

— Като си помисли човек, че съм свикнала да минавам с някой хотдог и картофена салата — отвърна тя през смях, който показваше, че се е предала.

Бърк беше прав. Времето, което им оставаше, се изплъзваше бързо между пръстите им като пясък. Сабрина знаеше, че ако се откажеше от възможността да прекара един тих, изпълнен с щастие следобед с мъжа, когото обичаше, щеше да съжалява до края на живота си. Той я целуна умопомрачително за последен път и я пусна. Не се изненада, когато почувства, че тя му липсва — още от мига, в който си бе отишла.

Обзета от мисли и спомени за невероятната нощ, прекарана с Бърк, и изпълнена с очакване на уговорената среща и страх пред неизбежната раздяла, Сабрина не забеляза фигурата, скрита в сенките на коридора, която я наблюдаваше с жив интерес, докато се прибра в спалнята си…