Джоан Рос
Принцът и актрисата (10)

Десета глава

— Хайде да се надбягваме до горичката — извика Сабрина през рамо и пришпори коня си в галоп.

Понесе се към хълма и дочу зад себе си сърдито мъжко проклятие, после тропот на копита. Далече под тях се синееха кристалните води на езерото, а слънчевите лъчи проблясваха по повърхността му.

Сабрина се разсмя, а приятният хладен ветрец рошеше косите й. Отдаде се на удоволствието от пълния синхрон между тялото си и високия сив жребец. Приведе се ниско над седлото и се хвърли с коня към дъбовете, които бележеха края на надпреварата им. Вече почти бе стигнала, готова да грабне победата, когато мощният черен жребец на Бърк я настигна, изравни муцуна с нейния, после глава и накрая я задмина.

— По дяволите! Следващият път ще те изпреваря! — зарече се тя и спря коня си. — Кълна се, че ще го направя!

Бърк се чувстваше така безгрижен, както не му се бе случвало от месеци, и й се усмихна без капчица угризение. Куртизанката от миналата нощ си бе отишла. Сега, застанала пред него в пурпурночервената си блуза, тесните черни джинси и черна шапка, наперено накривена, Сабрина му напомняше южноамерикански гаучо.

— О, госпожице Дарлинг, нима прочутият ви баща не ви е казал, че е невъзпитано една дама да ругае?

— Но също така е невъзпитано един мъж да използва силата си, за да унижава жените. — Тя съвсем не се чувстваше унижена. Но, силно амбициозна по природа, бе леко засегната, че Бърк открадна победата в последния момент.

Видът му веднага стана сериозен, ала шеговитата усмивка остана в топлите му тъмни очи.

— Не исках да те унижа — увери я той, слезе от коня и приближи до нея.

Повдигна я, за да я свали от седлото. Силните му ръце, обхванали талията й, като че ли изгаряха нейната кожа.

— Да, но го направи.

— Съжалявам. — Притисна я към себе си и тя почувства силното му тяло до своето. — Какво мога да направя, за да ви умилостивя, госпожице?

Топлината на тялото му като че ли се вливаше в кръвта й.

— Нищо — отвърна Сабрина и прие играта, сладко нацупена.

— Нищо ли? — Пръстите му я галеха с влудяваща нежност.

— Ни-щич-ко! — повтори тя и тръсна упорито глава.

— Сигурна ли сте? — Той повдигна едната й ръка към устните си и целуна дългите й изящни пръсти един по един. — Вероятно има някакъв начин да изкупя греха си.

Когато езикът му остави топъл влажен кръг на дланта й, Сабрина бе разтърсена от такова силно удоволствие, че почувства как краката й се подкосяват.

— Наистина исках да спечеля — оплака се едва чуто и обви ръка около врата му. Склони глава на гърдите му и долови забързания пулс на сърцето.

— Но, скъпа моя — прошепна той и зарови пръсти в косите й, — денят още не е свършил.

— Означава ли това, че ще се надбягваме отново?

— Означава, Сабрина — отвърна той и докосна с устни нейните, — че преди да е свършил и двамата ще бъдем победители.

Прочел отговора в очите й, Бърк изпита внезапно желание да я положи на осеяната с цветя поляна. Но се въздържа — не можеше да забрави безмълвния телохранител, който го следваше неотлъчно.

Следващия път, зарече се принцът. След коронацията. Когато опасността от покушение отминеше.

— Ела. — Сплете пръсти с нейните и я поведе към гората.

— Където пожелаеш — отговори Сабрина.

Сред дърветата имаше малка хижа. Бърк извади от джоба на брича си голям железен ключ и отключи.

— Хижата е принадлежала на първия горски — обясни и отвори тежката дъбова врата. — Мислех усилено къде да отидем, за да останем насаме. И да мога да те любя, без да има опасност някой да ни прекъсне.

— Тук е прекрасно — отвърна тя, оценила загрижеността му. Хижата беше и уютна, и усамотена. И тъй като го обичаше, Сабрина се почувства длъжна да бъде откровена докрай. — Всъщност, мисля, че предпочитам това място пред блясъка и разкоша на двореца, макар домът ти да е прекрасен.

— Говориш също като Ноел. Всеки път, щом баща ни се огледа, установява, че сестра ми отново е започнала „да се опитва да раздава цялата ни собственост“, както казва той.

— Изглежда я подкрепяш.

— Като председател на социалната служба на Монтакроа мой дълг е да й помагам — отвърна той.

Докато разговаряха, Бърк издърпа блузата й и пъхна ръце под нея. Тялото й бе топло и гладко като кадифе. Подхвана покритите й с дантелен сутиен гърди и почувства лудия бяг на сърцето.

— И макар по принцип да съм съгласен с нея — продължи той, като се мъчеше да не изпусне нишката на разговора, — опитвам се да намеря други начини, за да изпълня задълженията си.

— Може би така е най-добре — произнесе тя, останала без дъх, и се притисна към него в безпогрешна женска покана.

Бърк плъзна коляно между бедрата й и остави с език топла, влажна следа по извитата й шия.

— Ние се превръщаме в част от световната икономика, въпреки че баща ми продължава упорито да го отрича.

Притисна коляно към най-интимното й място и Сабрина усети как овлажнява и я изпълва болезнена топлина. Искаше да му върне малко от еротичното изтезание, затова притисна длан към твърдата му мъжественост. При допира на ръката й на Бърк му се стори, че ще се взриви. Дишаше тежко и на пресекулки, а пръстите му трепереха, докато се бореше с копчетата на пурпурната й блуза.

Когато най-сетне дрехата падна на пода, той целуна гърдите й и почувства как сладкият влудяващ аромат на цветя обърка окончателно мислите му. Обхвана със зъби обвитото в дантела зърно и Сабрина усети присвиване между бедрата си.

— Бърк? — изрече тя с лека въздишка на удоволствие.

Сръчните му пръсти разкопчаха сутиена и най-сетне устните му докоснаха топлата й плът. При допира им до голите й гърди Сабрина потръпна.

— Да, скъпа?

— Реших да проявя великодушие и да ти простя, че спечели състезанието ни.

Зарови пръсти в косата му и жадно впи устни в неговите. Бърк я вдигна на ръце и я пренесе до леглото. Дълго време никой от двамата не проговори.

 

 

От вниманието на Бърк не бе убягнало, че Сабрина и сестрите й имат много почитатели. А след като я видя как раздава автографи с непринуденост и дружелюбност, реши, че славата й отива.

— Номерът е — обясни тя, когато той спомена нейната непосредственост, — никога да не допуснеш грешката да повярваш на пресата. Дълбоко в себе си аз ще бъда винаги момичето, израсло в малкото градче на Тенеси.

Бърк разбираше, че в думите й има скрито предупреждение и ново напомняне колко огромни са различията в социалното им положение. Но остана глух за тях. Защото му ставаше все по-трудно да си припомни причините, поради които прелестната американка не би могла да стане идеална принцеса на любимата му страна. И, което бе още по-важно — да се превърне в една изключителна съпруга и майка на неговите деца.

Той крачеше из градината, потънал в мисли как да подхване разговора, който Сабрина избягваше с такава упоритост, когато зави зад един ъгъл в лабиринта и се сблъска с мащехата си.

— Съжалявам. — Наведе се и събра розовите и бели цветя, разпръснали се по тясната пътека. — Май не гледам къде вървя.

Джесика се усмихна, докато оставяше розите в плетената кошница, преметната на ръката й.

— Предполагам, че мислите ти са заети с прекрасната Сабрина.

— Може ли да те попитам нещо? — каза Бърк вместо отговор.

— Разбира се.

— Помниш ли първата ти среща с баща ми?

— Помня всеки миг от този ден. Небето над Средиземно море бе ясно, без нито едно облаче. Снимахме цяла сутрин и бях разстроена и уморена да седя толкова часове на грубата твърда скала. Докато операторът опитваше да снима от друг ъгъл, погледът ми блуждаеше наоколо и изведнъж видях баща ти, застанал на брега. Зная, че думите ми ще звучат като в мелодраматичен филм, но щом очите ни се срещнаха, бях готова да се закълна, че в ясносиньото небе отекна гръмотевица. Татко ти бе не по-малко поразен. Същата вечер ми каза, че се почувствал като ударен от гръм.

Бърк пъхна ръце в задните джобове на джинсите си, загледан в искрящите като диаманти води на езерото Лозана.

— Чувството ми е познато.

— Разбира се — съгласи се усмихната Джесика. — Всички в трапезарията забелязаха реакцията ти, когато видя Сабрина.

Той се намръщи при мисълта, че чувствата му са били толкова очевидни. Винаги се бе гордял със способността да прикрива мислите и вълненията си — нещо задължително, ако искаше да стане добър регент.

— Искам да те попитам още нещо. Как се почувства, когато татко ти каза, че те обича?

— Бях ужасена — отвърна Джесика, без да се замисля.

Това не бе отговора, който Бърк бе очаквал.

— Но защо?

— Начинът ни на живот бе съвсем различен. Баща ти беше принц, израснал в дворец. И макар в един мюзикъл да бях изпълнявала ролята на принцеса, бях уверена, че не бих се справила с тази роля в реалния живот.

— Но ти си била известна! — възрази Бърк. — Била си холивудска звезда по време, когато на звездите се е гледало като на най-бляскавите личности в света!

— Това беше образ, грижливо изграден от моето студио — поправи го кротко Джесика. — Истината беше, че никога не преставах да мисля за себе си като за малката Джеси Торн, босоногото селянче, израсло в затънтената провинция на Западна Вирджиния.

— Сабрина каза, че никога не вярва на пресата — вметна Бърк, разбрал колко много си приличат Джесика, която бе свикнал да възприема като своя майка, и жената, която желаеше да стане негова съпруга.

— Сабрина Дарлинг е не само красива. Тя е талантлива, интелигентна и очевидно стъпва здраво на земята.

— Но смята, че не става за принцеса — Джесика го потупа по бузата.

— Тогава ще трябва да измислиш как да я накараш да промени мнението си, нали?

И ще го направя, зарече се Бърк. След коронацията.

 

 

Настроението в деня преди коронацията бе определено празнично. Беше предвидено следобедното представление да се състои на открито, за да може да бъде посетено от всички желаещи. Сега на сцената с извисяващия се над нея огромен екран група руснаци изпълняваха опасни номера, изправени на гърбовете на конете си. Клоуни с тъжни лица разсмиваха публиката, която очакваше с нетърпение изпълнението на трите американки.

Най-сетне Рейвън, Ариел и Сабрина излязоха на сцената, съпроводени от оглушителни аплодисменти. И не разочароваха зрителите. Въпреки че бе гледал репетициите им, Бърк също остана запленен от изпълнението им, продължило цял час. Когато накрая Сабрина изправи с песента си на крака цялата публика, той също стана. И по време на третия бис се закле, че ще направи всичко, за да успее да я убеди да остане тук, в Монтакроа. С него.

След края на представлението сестрите се присъединиха към организираната забава. По молба на Шантал Сабрина остана в палатката, която им служеше като гримьорна.

— Въпреки че го мислех за невъзможно — каза усмихната Шантал, — вие трите надминахте вашингтонското си изпълнение.

Сабрина не вярваше принцесата да я е помолила да остане, за да си говорят за представлението.

— Получихме гореща подкрепа от публиката. Това винаги помага.

— Сигурно е така — съгласи се Шантал. За първи път, откакто Сабрина я познаваше, принцесата като че ли се чувстваше неловко. — Сабрина, искам да знаеш, че нямам навика да се меся в живота на моите брат и сестра. Но…

Ето, започва се — помисли си Сабрина, щом Шантал замълча.

— Обичам много брат си. — Когато Сабрина не отвърна, принцесата пое дълбоко дъх и продължи. — Вярвам, че и ти го обичаш.

Разстроена от чувствата, които се бе опитвала така отчаяно да потисне в себе си, да не говорим, че не бе готова да ги изрече гласно, Сабрина седна пред тоалетката си, дръпна от хартиените салфетки от кутията пред себе си и започна да сваля сценичния си грим.

Между тях повисна напрегната тишина.

— Е, добре. Обичам го — отстъпи накрая тя с лека въздишка.

— Чудесно! — Шантал кимна и тъмните й очи, които приличаха толкова много на очите на брат й, срещнаха в огледалото погледа на Сабрина. — Но защо това те кара да се чувстваш нещастна?

Сабрина размаза с треперещи пръсти крема по лицето си.

— Цялото положение е абсурдно.

— Но защо?

— Защото разликата между моя и неговия живот е колкото от земята до небето — отвърна Сабрина във внезапен изблик на откровение.

Принцесата отговори с тиха въздишка.

— В началото Кейн се чувстваше по същия начин. Но в крайна сметка проумя, че онова, което изпитваме един към друг, е по-силно от различията в банковите ни сметки и в големината на нашите домове.

— Не искам да те засегна — възрази Сабрина, като търкаше ожесточено страните си, — но за вас двамата всичко е било доста по-лесно. Ти си избрала начина на живот на твоя съпруг и си се преместила във Вашингтон. На Кейн не му се е наложило да остане тук, в Монтакроа, и да живее, потискан в този музей, който семейството ти нарича дом. — Тръсна глава, разбрала колко грубо бяха прозвучали думите й. — Извинявай. Не исках да кажа това. Дворецът наистина е прекрасен.

Действително, по време на престоя й в него, Сабрина бе установила с изненада, че започва да свиква със заобикалящия я разкош. Вече дори можеше да прекоси една стая, без да се притеснява, че ще събори някоя безценна ваза.

— Смяташ, че брат ми ще те потиска ли? — попита Шантал, като отмина любезно неучтивите думи на Сабрина.

— Не, не смятам. Зная, че Бърк ще направи всичко възможно, за да ме накара да се чувствам непритеснявана от нищо. Но то няма да помогне. Освен това, разговорът е напразен. Той още не ми е направил предложение.

— Обаче ще ти направи — отвърна уверено Шантал.

— И така да е, нищо няма да стане — настоя Сабрина. Искаше й се гласът й да бе прозвучал по-уверено.

— Заради така наречените различия в начина ви на живот ли?

— Да. — Сабрина хвърли салфетките. — Приказките за прекрасните принцове, които спасяват почтените бедни девойки и ги отвеждат в своите замъци, са чудесни, ала в реалния живот такива неща не се случват.

— Неведнъж мъжете от рода Жиродо са се влюбвали в пленителни независими жени — възрази принцесата. — Дядо ни Филип се е оженил за испанската циганка Катя, а баща ми е взел за съпруга американска филмова звезда. Както виждаш — тя сви обгърнатите си в коприна рамене, — това, че брат ми би избрал за съпруга една актриса, е нещо съвсем естествено.

След като получи съгласието на Сабрина, че поне ще даде възможност на Бърк и ще го изслуша, преди да вземе окончателно решение, Шантал си тръгна.

Навън въздухът трептеше от музика, веселие и смях. Вътре в палатката обаче цареше дълбока тишина и самота…