Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (7)

Човек си задава въпроса: „За какво живея“. Или: „Защо съм дошъл на този свят?“. Или: „Какъв е смисълът на моя живот?“.

Един ден ми се обади по телефона един бизнесмен, силно разстроен, и ми казва: „Господин пасторе, елате веднага!“. Отивам веднага. Той ме посреща с думите: „Моят син се застреля!“. Аз познавах момчето. Беше студент. Имаше всичко, което можеше да си пожелае. Беше здрав, красавец, млад и богат. Отдавна имаше и собствена кола. Не беше замесен в никакви глупости. И този млад човек си беше пуснал един куршум в устата! В писмото, което бе оставил, пишеше само: „Не виждам какъв смисъл има да продължавам да живея. Затова слагам край. Моят живот е безсмислен!“. Потресаващо!

Вижте сега, въпросът за смисъла на нашия живот е невероятно важен! И той е така важен, защото имаме само един живот! Замисляли ли сте се някога какво означава това, че имаме един-единствен живот?

Когато ходех на училище, не бях много силен по математика. Учителят ми просто не проявяваше никакво разбиране към моите решения. И когато си решавах задачите за домашно, той понякога, с пълно неразбиране на моята дарба за необичайни решения, надраскваше цялата ми тетрадка с червено мастило. Това беше грозна картина. Когато една такава тетрадка беше вече добре надраскана, аз често я хвърлях даже и да не беше напълно изписана, и си купувах нова, хубавичка и чиста. Така можех да започна отначало и съвсем начисто. Де да можеше човек така да направи и с живота! Повярвайте ми, в момента на смъртта милиони хора ще си помислят: „Ах, как бих желал да мога още веднъж да започна отначало. Тогава бих направил всичко по друг начин!“.

Човек може да си купи нова тетрадка и в нея да започне още веднъж отначало, но живота си не може. Ние имаме само един-единствен живот! Колко ужасно е да сме го пропилели, да не сме го изживели правилно! Имаме само един-единствен живот! Ако той е проигран, е проигран за цялата вечност! Това именно придава на думите, които искам да ви кажа, особена сериозност.

Тази сутрин покрай хотела, в който бях отседнал, премина голямо стадо крави. И тъй като точно тогава се подготвях за беседата, си помислих: „Колко щастливи са тези крави, те нямат нужда да се замислят над въпроса защо са на този свят. При тях всичко е ясно: трябва да дават мляко и накрая да се превърнат в говеждо месо“. Разбирате, нали, животното няма нужда да се замисля за смисъла на живота. В това човекът се различава от него. Трагичното е, че има много хора, които живеят и накрая умират, без някога да са се запитали: „Защо всъщност живея?“. Те не се различават от животните. Виждате, че границата между човека и животното е много тънка. Това, което прави човека човек, е, че той си задава въпроса: „Защо съм на този свят? Защо съм човек? За какво живея?“.