Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (41)

6. Любов, на която нямаме право

И накрая искам още веднъж да поговоря за Иисус. Моята тема гласеше: „Нашето право на любов“. Има обаче една любов, която не ни се полага по право, и която ни се дава по милост. Това е любовта на Иисус Христос. Ние сме грешници. Ние се нуждаем от Спасител. Позволете ми да ви кажа още едно лично свидетелство.

По време на Третия райх отново бях в затвора заради вярата си. Свещеникът на затвора ме посети и ми каза: „Изгледите за вас са много мрачни“ — и си отиде. Останах сам в килията си. Тя беше много тясна. Най-отгоре имаше един процеп, през който влизаше светлина. Беше студено и аз мръзнех. Цялата атмосфера, в която бях попаднал, беше ужасяващо студена. Копнеех за дома си, за жена си, за децата си, за работата си, за своите момчета — нали бях младежки пастор. Така седях, без всякаква надежда за излизане от това положение. Когато настъпи вечерта, ме обхвана безкрайно отчаяние. Не зная дали и вие някога в живота си сте изпадали в истинско отчаяние. В този миг обаче — това ви го казвам като очевидец — в килията ми влезе Господ Иисус! Той е жив! Той може да минава и през заключени врати. И Той го направи! Показа пред очите ми Своята смърт на кръста, където беше умрял за мене, грешника. И в ушите си чух думите Му: „Аз съм добрият Пастир. Добрият Пастир дава живота си за овцете“. В този миг от ръцете Му върху мен се излъчи такъв поток от божествена любов, че аз почти не можах да я понеса, беше твърде много за моето сърце. Тогава разбрах: това е любов, която ние не сме заслужили, на която нямаме право, и която ни се дарява.

И тази любов е достъпна и за вас! Защо оставяте този поток да премине покрай вас? Той иска да се влее в сърцето ви!