Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (29)

На света стават ужасни неща!

Вървях — мисля, че беше през 1937 година — по улицата в Есен, когато срещу мен се зададе един 16-годишен младеж, загубил ума и дума. Тъй като го познавах от работата си сред младежите, го попитах: „Какво се е случило с теб?“. Той ми отговори: „Завлякоха ме в болницата и ме стерилизираха, защото майка ми е еврейка. А когато се върнах вкъщи, родителите ми бяха изчезнали“. Той така и не ги видя вече. Арестували баща му, а майка му откарали в Освиенцим в концентрационен лагер. Можах само да помогна на момчето да стигне до Холандия. Оттам заминал за Америка. Но никога няма да забравя вида на този уплашен до смърт човек: „Завлякоха ме в болницата и ме стерилизираха, защото майка ми е еврейка. А когато се върнах вкъщи, родителите ми бяха изчезнали“. А подобни случаи имаше милиони! И тогава човек започва да се пита: „А Бог?“, „Къде е Бог?“, „Той нищо ли не казва за това?“, „Защо Бог мълчи?“.

В Кьолн един луд с огнепръскачка проникнал в едно училище. Убил 12 малки деца. И пак изникват въпросите: „А Бог?“, „Защо мълчи Бог?“.

Или пък си мисля за една млада жена, болна от рак. Бавно и в ужасни мъки тя умира и оставя децата си сираци. Всеки, който е бил свидетел на такива страдания, трябва да се е запитал: „А Бог? Защо Бог мълчи?“.

Има много хора, които могат да разкажат своята история и да запитат: „А Бог? Къде е Бог? Защо мълчи Бог?“.

Нашият любим поет Фридрих Шилер е написал „Одата на радостта“. В нея има един такъв стих: „Братя, над звездния покров трябва да живее един мил Баща!“. Но съвременният човек се изкушава да каже: „Братя, над звездния покров не може да живее никакъв мил Баща!“.

Всеки, който се е сблъсквал с това, всеки, който се е борил с въпросите: „Къде е Бог? Защо Той допуска това? Защо Той си мълчи за всички тези ужасни неща?“, може да достигне до точката, в която възниква опасната мисъл: „А може би няма никакъв Бог? Може би небето е празно? Може би атеизмът все пак е истина?“. Приятели, на когото дойдат такива мисли, трябва да се ужаси от тази перспектива! Защото, ако е истина, че няма никакъв Бог, това би било ужасно. Тогава ние, хората — ние, чудовищата! — бихме били оставени сами на себе си. Тогава бихме били като изгубени деца, които не знаят пътя към дома. Няма Бог? Колко зловещо! Когато хора ми казват: „Аз съм атеист“, аз им заявявам: „Вие не подозирате какво казвате с това! Над нас да няма нищо! Ние да сме оставени сами на себе си! Ние — сами едни с други!“. За човека няма нищо по-ужасно от човека, нали? Римляните са имали една поговорка: „Човек за човека е вълк“. Ужасно!

Не мога да ви опиша колко пъти като пастор съм чувал думите: „Как може Бог да допусне това! Защо Бог мълчи при всичко това?“. И тъкмо защото толкова често са ме питали, сега искам да отговоря на този въпрос.

Трябва обаче предварително да заявя: аз не съм частният секретар на Бога. Той не ми е доверил плановете Си, нито ми е диктувал стенограма. Разбирате ли? Само по себе си е малко глупаво да се пита така, като че ли ние бихме могли да разберем Бога. Богът, когото аз бих могъл да разбера, би бил най-много някой епископ или председател на църковно настоятелство. Тях все още мога да ги разбирам. Но този, когото аз бих могъл да разбера, не би бил Бог. На едно място в Библията Бог казва: „Моите мисли не са като вашите мисли и вашите пътища не са като Моите пътища“. Това е доста ясно.

Но аз все пак съм научил някои неща от Библията и искам сега, доколкото мога, да отговоря на въпроса защо мълчи Бог.