Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (17)

Току-що дофучах по магистралата при вас. По време на пътуването, а и предвид беседата, си мислех: „Внимание, опасно за живота!“. Нали разбирате, днес хората обикновено не умират мирно и тихо в леглото си, стари и вече сити от живота. Днес стават злополуки. Или хората получават инфаркт. По-рано са стигали до 90 години и едва тогава са лягали на смъртно легло. Днес вече не е така. Например избухва самолет над океана — 80 души загиват. Автобус пада в пропаст — 60 души загиват. Става експлозия във фабрика — отново жертви. В мините в Рурската област постоянно загиват хора. И на всеки няколко десетилетия има голяма война. В една загиват 2 милиона, в следващата — 5 милиона. Ние буквално отвсякъде сме обградени от опасности.

Когато си помисля за това, често си казвам: „Наистина нямаме изгледи да си умрем в леглото“. Представете си, че тази вечер в 10 часа станете жертва на катастрофа. Това може да се случи, нали? Къде ще бъдете в 11 часа? Какво ще стане с вас? Помисляли ли сте някога за това?