Джуди Кей
Магията на Ариана (6)

Шеста глава

— Какво, я повтори? — отекна из цялата къща гласът на Марк.

Лия уплашено се дръпна назад.

— Трябва да запишеш Ариана на курс по танци. — Тя показа фотокопие на някаква програма. — Взех я от Школата за инвалиди. Организирана е от частна фондация. Не разполагат с кой знае какви средства, но работят чудесно. Родителите плащат според възможностите си. Заслужава си, Марк. Особено курсът по танци.

— Не си въобразявай смешни неща! Не желая да говорим повече.

— Но тя е пластична и има чувство за ритъм. Ти сам го каза!

— Е, и какво? Да я пратя да танцува в „Лебедово езеро“?

— Ще й бъде приятно да излиза, да се среща с хора. Какво по-полезно за нея от това? Помисли сам!

— Ариана няма да излиза от къщи! Особено след всичко, което стана оня ден. Разбрано?

— Няма да я изведа без разрешение. Но, моля те, съгласи се! Никой няма да я обиди, аз ще съм с нея!

— Ариана няма да ходи на танци!

— Танците не са главното, а хората, Марк! Колкото повече гледам сестра ти, повече съм сигурна, че й трябват приятели.

— Има си достатъчно — аз, госпожа Брайт, ти.

— Разбира се, че сме й приятели. Ти си й брат. Ние с госпожа Брайт й помагаме. Тя живее с нас, но й трябва по-широк кръг.

— Сестра ми е бавноразвиваща се! — Марк я изгледа под вежди. — Нали не си забравила това?

Прииска й се да притисне главата му към гърдите си, да го погали и да му каже, че го разбира. Знаеше, че причината за гнева му са болката и страданието. Страдаше, че сестра му никога няма да е нормално момиче и че носи отговорността за нея. А и нямаше да наруши обещанието, което бе дал.

— Трябват й приятели! — упорито повтори Лия.

— Остави това, Лия. Не съм съгласен. Не мога да рискувам!

— Много е важно Ариана да попадне сред хора с нейните възможности. Тук може да се сравнява само с теб, госпожа Брайт и мен. Знаеш ли колко пъти я намирам разплакана на пианото? Иска й се да може да свири!

— Ариана не се чувства добре? — Видът му бе загрижен.

— Нищо й няма — побърза да го увери Лия, — само й е скучно. Искам да намеря начин да се среща с други като нея, това е! — Беше напипала слабото му място. — Кой знае? Там учат бални танци. Може да си намери приятел и…

— Да не си посмяла да се подиграваш!

— Аз… — Тя бе поразена. — Господи, не исках да кажа, че ще тръгне на срещи! Имах предвид…

— Сестра ми не е нормален човек. И ти не можеш да промениш това. Разбери, Лия. Моите родители се примириха със състоянието й. Аз се примирих. Сега е твой ред.

— Но…

— Няма полза от „но“, „и“, „или“! Казах вече.

Лия прехапа устни. Този път явно бе прекалила.

— Нещо не си добре? — Госпожа Брайт я погледна загрижено.

— Да, не се чувствам добре — промърмори Лия.

— Разкажи ми. Чаят е готов. Ариана гледа видео и няма смисъл да я безпокоим.

— Тази сутрин ужасно се скарах с Марк. Казах му, че според мен Ариана скучае и трябва да вижда хора. Предложих му да учи танци и той излезе от кожата си. — Госпожа Брайт мълчаливо разбърка чая. — Как може Ариана да няма собствен живот? А ако се случи нещо с Марк?

— Той разбира това, Лия. Сигурна съм. Но идеята ти е в разрез с всичко, което е научил от родителите си.

— И Ариана, и Марк един ден ще съжаляват, ако той не й позволи да стане по-самостоятелна.

Лия отпи глътка чай. Беше взела решение. Бягството на Ариана беше доказало, че е права. Само трябваше да покаже на Марк, че сестра му има възможности, каквито не е и подозирал.

Докато Ариана обядваше, Лия отскочи до магазина и купи детски микрофон. В седем без четвърт Марк бе посрещнат от две певици, танцуващи под звуците на радиокасетофона в преддверието.

— Ние сме сестри Бибот! — изпищя Ариана. — Слушай!

Лия умоляващо се усмихна на Марк и подхвана кратката сценка, която бяха репетирали с момичето. Пееше тя, а Ариана пригласяше на припева и се въртеше в такт с музиката.

Лицето на Марк не говореше нищо… Накрая той изръкопляска.

Задъхаха се от поклони, докато накрая той изпрати Ариана да се преоблече за вечеря.

— Ако не бях ви видял, нямаше да повярвам.

— Че сме сестри Бибот ли? Измислихме ги днес следобед.

Тя поприглади косата си и се почувства неудобно.

— Невероятно! Ти промени този дом!

— Така ли?

Той я хвана за ръка и я поведе към дневната.

— Откакто се появи, трябваше да свикна с екстравагантни дрехи, странни фризури, гърмяща музика, бягства, предложения за уроци по танци, а сега — и с домашна рокгрупа. — Правеше се на строг, но очите издаваха, че му беше забавно. — Само да не си помислила да изнасяш спектакъла извън къщи!

— Ариана настояваше за този концерт. Искаше да те поразсеем след дългия работен ден.

Марк хвърли сакото си и се отпусна в едно кресло.

— Вече не знам какво да очаквам, когато отворя входната врата. Прекалено смайващи забавления ми устройвате.

— Извинявай. И аз не очаквах да се развихрим така. Като видя микрофона днес следобед, Ариана стана неудържима. Но тя май позна. Заслужихме ли аплодисментите ти?

С отчаяна физиономия той стана и тръгна към нея. Преди да е успял да каже и дума обаче, в стаята се втурна Ариана, следвана от госпожа Брайт. Момичето се хвърли към него с усмивка, от която в стаята сякаш стана по-светло.

— Хубаво пеем, нали, Марк?

— Ти пя чудесно, Ариана!

Тя признателно обви ръце около него. Когато той опря лице в златистата й коса, на Лия й се стори, че очите му овлажняват.

В края на обеда госпожа Брайт влезе в трапезарията за чиниите и Марк я помоли:

— Би ли завела Ариана горе? Трябва да поговоря с Лия.

„Сега пък за какво?“, учуди се Лия. Последва го в дневната, загледана в стройните му силни крака. Трябва да се е занимавал с атлетика — иначе откъде такава стойка и такава гъвкава походка? Когато той се облегна в креслото, забеляза колко широки са раменете му. Сигурно се бе побъркала! Все повече се поддаваше на чара му. Седна срещу него. Гледаха се един дълъг миг, но тя не издържа и сведе очи.

Марк произнесе две думи, които Лия най-малко бе очаквала:

— Ти спечели! — Забелязал изненадата й, той продължи: — Победи. Ариана може да отиде на курс по танци. Но ако нещо не върви, ако се изплаши или не й хареса, не я насилвай.

— Марк, сериозно ли говориш?

— Сигурно не съм с всичкия си, но…

— Непрекъснато ще съм с нея, обещавам! Няма да позволя да й се случи нищо. Всъщност, най-добре е да дойдеш и ти, за да се убедиш, че всичко е наред.

— Предлагаш ми да напусна работа, за да отида на танци?

— Защо не? Все едно, ще мислиш само за Ариана. Защо да не отделиш малко време, за да провериш как се чувства тя?

— Откъде ти идват на ум? Способна си да ме уговориш за всичко! Отначало курсът, сега и това…

Лия се усмихна и само сви рамене.

 

 

Школата имаше светли, огрени от слънце салони, с големи прозорци и прясно боядисани стени. Отвсякъде се носеше танцова музика, а в коридора миришеше на пуканки. Лия вървеше между недоверчиво гледащия Марк и изгарящата от нетърпение Ариана.

— Виждаш ли, Марк? — Тя посочи с поглед момичето. То вървеше без следа от уплаха или нервност. — Всичко ще е наред. Ето, тук е залата за танци. Виж, Ариана, там са останалите от твоята група. При госпожа Макати. Тя ще те учи.

Лия повери момичето в сигурните ръце на учителката и потърси с очи Марк. Беше седнал в ъгъла с вид на току-що разделил се с нещо свидно човек.

Мълчаливо гледаха как госпожа Макати проведе загряващи упражнения и започна да показва по-лесните стъпки.

— Ето, нали ти казах? — прошепна Лия. — Ариана се усмихва!

— Толкова се притеснявах — призна той. — Откъде да знам къде ще се чувства добре?

— Довери се на интуицията си. Ти си чувствителен и разумен. Какъв съвет би дал, ако Ариана беше дъщеря на твой клиент?

— Не обичам клиентите си по същия начин! Не мога да бъда безпристрастен, когато става дума за нея.

— А пък аз не мога да бъда безпристрастна, когато…

— Страхотна си! Нямаш равна. — Той внезапно се вгледа в групата. — Но какво става там?

Ариана беше прегърнала слабоват млад мъж, с очила и буйна коса. Двамата се придвижваха като блъскащите се колички от Лунапарк, но през цялото време щастливо се усмихваха.

— Какво правят те?

— Танцуват. Нали за това дойдохме тук?

— По двойки? — Марк се ядоса. — Мисля, че не…

Пред тях изникна госпожа Макати, тананикайки си мелодията.

— Ариана се справя чудесно. Струва ми се, че е доволна, как мислите? Помоли ме да ви предам нещо.

— Какво? — напрегнато попита Марк.

— Да ви кажа да поканите Лия на танц. Нали е много сладка?

В другия край на залата Ариана правеше знаци на Марк, докато се препъваше в маратонките на кавалера си.

— Толкова е мила! Сигурно не можете нищо да й откажете?

Марк рязко стана и пое ръката на Лия. Когато двамата се завъртяха по излъскания под, момичето им се усмихна широко.

— Много си добър! — прошепна Лия.

Усети натиска на ръката му и топлият му дъх докосна лицето й.

— Не, Лия, грешиш. Чувствам се глупаво.

— Тогава защо ме покани?

— За да зарадвам Ариана.

Телата им се притиснаха. Опита да потисне надигащото се желание, като се съсредоточи върху стъпките. Ляв. Десен. Ляв…

Той ненадейно я завъртя с неподозирано умение.

Когато я погледна отново, погледът му се бе разведрил.

За момент Лия забрави, че танцува в залата на школата за инвалиди — далеч не най-романтичното място. Сякаш се беше пренесла в друг, по-красив свят, където тръпнеше в обятията на Марк и се наслаждава на силата му и на неговата нежност.

Въздъхна разочаровано, когато мелодията свърши. Замислено се отдръпнаха встрани, докато останалите двойки се втурнаха към чашите със сок, които госпожа Макати раздаваше.

— Не мога да повярвам! — възкликна Марк. — Ариана пърха от радост! Не бях предполагал, че е толкова общителна. Боях се да не се уплаши в подобна обстановка. Майка ми беше убедена, че ще изпитва ужас, ако не сме до нея.

— Марк, ясно е, че майка ти се е заблуждавала. Прекалено сте пазили Ариана. Сега разбра това, нали? Убеди ли се, че за нея ще е добре да идва тук?

Той помръкна. Не бе виждала толкова мъка в очите на мъж.

— Имай милост, Лия. Не говори така. Страхувам се за нея…

Потънаха в мъчително мълчание. Прекъсна го доброжелателната госпожа Макати — беше дотичала, сияеща.

— Господин Адамс, бихте ли желали с Ариана и нашия директор, господин Оренсон, да разгледате училището?

Марк въздъхна толкова тежко, че би разколебал човек с по-слаби нерви. Но накрая се примири.

— Идваш ли с нас? — попита той Лия през стиснати зъби.

— Аз вече съм го разгледала. Идете вие с Ариана — безгрижно ги отпрати тя, уверена, че Марк ще омекне отново, когато чуе радостните възгласи на момичето.

— Какво слънчево дете! — изпрати ги с поглед учителката. — Би била любимка на групата. Има прекрасен характер.

— Уверена съм, че лесно ще склони брат си да я пусне пак. Той прекалено се страхува за нея.

— Нещо обикновено в такива случаи — съгласи се госпожа Макати. — Трудно е за близките да оставят детето да се учи от собствените си грешки и неуспехи. Сто пъти по-трудно е това при деца с някакъв недъг. А друг начин няма. — В гласа й зазвуча нотка на състрадание. — Сърцето ми се къса като си помисля, че няма да сме тук, за да помагаме на тези деца!

— Какво значи „няма да сме тук“?

— Не сте ли чула? За делото, имам предвид? Мислех, че знаете какво ни грози. — Госпожа Макати свали да изтрие очилата си. Очите й бяха влажни и тъжни. — Имаме финансови проблеми, досега все някак се справяхме. Управителният съвет реши, че можем да стъпим на крака, като открием целодневна градина за увредени деца. Постъпленията щяха да покрият дефицита. Всичко вървеше добре, докато дойде съдебната призовка. Точно бяхме завършили разширението на детската площадка.

Лия се досети за новите съоръжения в градината.

— Хвърлихме доста средства, за да сме готови за новата група. Не само за площадката — за нова детска стая, за допълнителен персонал. И тогава започнаха проблемите. Навярно много от хората в съседните блокове са сметнали, че децата ще вдигат много шум и са наели адвокат. Твърдят, че детското заведение безпокояло живеещите наоколо. Според мен се чудят как да ни махнат оттук, защото ни смятат за петно върху квартала.

— Петно ли!

— Не разбирате ли? Не искат обременени и недъгави деца да се събират в техния квартал. Някои се страхуват от тях, други просто се отвращават. Със съжаление трябва да призная, госпожице Брок, че работим сред нецивилизовани хора.

Лия бе смаяна от подобно отношение.

— Горките деца, с какво могат да им навредят?

— И вие, и аз знаем това, но изглежда има много невежи хора. Като че се боят да не се заразят. Умът ми не го побира! При нас идват най-очарователните, най-милите и безпомощни същества! Ако ни осъдят, ще загубим всичко. А нямаме средства да започнем наново на друго място.

— Невероятно! Какво казва вашият адвокат за всичко това?

— Това е другият проблем. Нямаме пари за хонорари.

— Значи нямате кой да поеме защитата пред съда?

— Поне засега. Господин Оренсон се мъчи да уреди нещо. За да не загубим всички шансове, с делото трябва да се заеме юрист, истински загрижен за горките деца.

При последните й думи лицето на Лия просветна.

— Не се безпокойте повече за това. Сигурна съм, че нещата ще се оправят. Ще видите!

Едва дочака да свърши обиколката на Ариана и Марк. Когато се върнаха, Ариана грееше от удоволствие, а от мрачното настроение на Марк при тръгването му не бе останал и помен. В колата момичето задряма върху сакото на брат си, което свиха вместо възглавница. За Лия това бе най-добрият момент да каже на Марк за проблема, който я вълнуваше.

— Е, как ти се стори?

— Кое? — Видът му бе някак отнесен, а това не вещаеше добро.

— Школата, където бяхме! Хареса ли ти?

— Горе-долу… — Взираше се като хипнотизиран в пътя.

— На Ариана много й хареса. Там се чувства добре. Само сляп не би видял това.

— Може би.

— Жалкото е, че може би ще загуби точно това, което толкова й харесва!

— Не съм казал, че не трябва да ходи там… Поне засега.

— Имам предвид школата. Може да я закрият. Заради някакво глупаво дело. — Той прояви интерес. — Учителката ми каза.

Тя му разказа за придирчивите съседи и съдебния иск във връзка с „нарушеното спокойствие“ и „опетняването“ на квартала. Докато говореше, Марк все по-силно стискаше волана, докато кокалчетата му побеляха.

— Трябва да са съвсем смахнати! — избухна накрая той. — Деца на специална площадка и под надзор не могат да безпокоят никого.

— Знам това, но сигурно в ход е кампания срещу тях — тя тактично замълча, — а те даже нямат свой адвокат!

— О, не, престани! — Марк енергично завъртя глава. — Да не си решила да ме намесиш и в тази история? Като че не ми стигат другите грижи!

— Помисли! Тези хора се нуждаят от помощ. Къде иначе да се срещат, да търсят приятели? Марк, ти можеш да им помогнеш, за теб това ще е детска игра!

— Благодаря за доверието! Ти нямаш и представа от право.

— Е, и? От право не, но от увредени деца? А за теб съм си създала идеална представа! Рядко се срещат хора като теб.

За щастие или за нещастие, но точно тогава Ариана се събуди.

— Нали и утре ще отида на танци, Марк?

— Видя ли? — плесна с ръце Лия.

Намръщен, той натисна педала на газта. Стигнаха вкъщи за рекордно време.