Джуди Кей
Магията на Ариана (5)

Пета глава

Съботата мина, както обикновено. В неделя Лия отскочи до старото си жилище за някои дрехи, да провери за писма и да изпие един чай със съквартирантката си. Кристина обаче бе погълната от заниманията си по живопис и не страдаше за нея. Лия се прибра успокоена, въпреки че се измъчваше от чувствата си към Марк.

— В градината са — посочи към задния двор госпожа Брайт.

— Вече засади всички лехи в оранжерията. Няма ли да си починеш — чу още от вратата гласа на Марк. Видя го да отупва дрехите си и да оглежда доволно направеното.

— Марк, изцапах се. Може ли да изпера дрехите? — Ариана огледа загрижено джинсите си.

— Ще ги пусна в пералнята, а теб хубаво ще те изкъпя — обади се зад тях Лия.

— Ти си тук! — хвана я за ръка момичето. — Ще перем ли?

— Помоли госпожа Брайт да ти помогне в банята — побутна я леко Марк. — Когато Лия си почине, ще ги изперете.

Лия забеляза, че той изглежда в добро настроение.

— Нещо разхладително?

Марк посочи градинската масичка със запотена кана и чаши на нея. Още не бе налял от сока, когато госпожа Брайт дотича с чиния сандвичи и плодова салата.

— Детето е много уморено. Едва не заспа във ваната. Ще я нахраня горе. Нали ще вечеряте с Лия на верандата?

— Как мина свободният ден? — попита той, когато седнаха.

— Чудесно. Свърших всичко необходимо и дори бях на гости.

— При приятел? — Марк я погледна разбиращо. — Извинявай, Лия. Толкова съм неделикатен. Да не се сетя, че ти е нужно от време на време да се срещаш с… — Той направи пауза. — … Приятели! Защо да нямаш свободни вечери през седмицата?

Имаше предвид вечери за любовни срещи!

— Не, не е необходимо. Няма с кого да се срещам. — Тя се усмихна тъжно. — Днес бях при съквартирантката си.

— А аз помислих, че може би имаш приятел, когото искаш да виждаш не само един път седмично?

И изразът на лицето, и думите издаваха интереса му. За миг й се прииска да има кого да назове като приятел, само и само за да покаже на Марк, че не е неопитна в любовта.

— В момента нямам.

— Значи си имала. По-рано, исках да кажа?

— Нищо сериозно.

— Извинявай! Нямах право да те питам. Но след онази вечер…

— Няма нищо. Аз… съм прекалено амбициозна — университета, след това — проекта за агенцията ми…

— Май и двамата сме прекалено отдадени на кариерата си. — Бе усетил накъде отива разговора. — Още съм гладен. А ти? Хайде да видим какво има в кухнята!

Промъкнаха се на пръсти в тъмнината.

— Дали да не се откажем? — прошепна Лия. Почувства се като пакостница. — Тук цари идеален ред! Не бива да го разваляме.

— Аз съм си у дома. Имам право да… — Той погледна в шкафа. — Знаеш ли, тя подрежда подправките по азбучен ред!

— И глади кърпите за изтриване на съдове!

— И калиграфски надписва запасите от продукти!

— Тази жена си е сбъркала професията!

Шегите продължиха, докато се ровеха за нещо сладко. Накрая огледаха трофеите: сироп, захаросани бадеми, черешово сладко и малц на прах.

— Какво може да се направи от всичко това? — озадачено я погледна Марк. — Течен шоколад?

Лия внимателно го побутна към вратата:

— По-добре се измий. Аз ще се заема.

Тя разби сладолед и го поръси с малц и бадеми. През цялото време обаче си мислеше за Марк и сестра му.

Въпреки чудесните условия вкъщи Ариана се нуждаеше от свобода. Не прекалена, разбира се, но достатъчна, за да придобие малко самочувствие. Той се върна точно, когато Лия украсяваше сладоледа с череши.

— Добре изглежда! — усмихна се Марк и прокара пръсти през мократа си коса. Беше облякъл бели памучни панталони, риза на бели и тъмносини райета и чехли на босо. Привличаше я неудържимо. По очите му личеше, че същото изпитва и той. Затаи дъх, когато Марк сложи длани на нейните рамене и бавно ги плъзна надолу по ръцете. — Лия, аз…

Но звънецът го прекъсна. Никога Лия не бе изпитвала такова разочарование. И никога дотогава не бе виждала някой с такова неудоволствие да проверява кой звъни.

Тръгна да отнесе купичките в кабинета. В антрето се натъкна на Марк, но той не беше сам.

— Лия, запознай се с Мелани Дийн. Госпожица Дийн работи в кантората от шест месеца. Мелани, Лия се грижи за сестра ми.

Мелани Дийн беше красиво момиче, въпреки прекадения грим. Слоят червило и плътните сенки контрастираха с бялата й кожа и гладка черна коса. Удивително напомняше Трина Адамс!

Новодошлата й хвърли равнодушен поглед. Лия се засрами от безформената си фланелка и избелели бермуди.

Мелани се задоволи да й кимне и забрави за нея.

— Марк — продължи разговора тя, сякаш Лия изобщо не бе влизала, — от петък се занимавам със случая Хокстелър и открих прецедент в наша полза. Трябва ми твоето мнение, преди да продължа. Ето тук, в делото на Фармингтън срещу…

Лия остана в антрето с подноса в ръце, а Марк и Мелани влязоха в гостната. Самочувствието й започна да се топи като топките сладолед. Вече й бе ясно, че Мелани Дийн е от хищниците с остри нокти. Нещо повече — бе влюбена в Марк. Всъщност, от къде на къде си беше въобразила, че може да представлява нещо в този дом? Лия въздъхна. Беше наета на работа и толкова! Какво от това, че Марк я е поканил с него, разказвал й е за своето семейство и се е шегувал с нея в кухнята? Мислите й бяха прекъснати от гласа му:

— Лия! Би ли донесла сладоледа тук? Точно щяхме да го опитаме. Мелани, заповядай! — предложи той, когато Лия влезе в стаята.

— Сладолед? Прекалено калоричен е!

— Ние не се отказваме. Седни, Лия. С Мелани свършихме.

Тя усети как погледът на Мелани я изучава — от разрошената коса до босите загорели крака.

— Извинявам се… ако попречих — промърмори юристката с поглед, забит в босите й крака.

Марк разбра намека.

— Днес Лия има почивен ден.

— И го прекарва тук? С теб?

Неодобрението на Мелани беше явно. Но Марк като че не я чу. Продължи да прибира страниците и да й ги подава:

— Продължавай в тази насока. Ще излезе нещо. Аз ще ги прегледам утре още веднъж.

Мелани враждебно изгледа Лия и се изправи.

Марк я изпрати и се върна при Лия. По устните му играеше лека усмивка.

— Госпожица Дийн е добър помощник. Работи по петнадесет часа, седем дни в седмицата. Единствено тя остава след мен в кантората. — Той седна и погледна Лия. — Какво става с теб?

Не можеше да не е забелязал, че Мелани демонстрира правото си над него. Тя го обичаше! Беше очевидно.

— Нищо. Просто си мисля…

Тази жена имаше пълни основания да се влюби в него! При други обстоятелства и тя щеше да го направи! Разсеяно, Лия дояде сладоледа и остави купичката.

— Тази вечер е страшно тихо… — подхвана Марк. — Искаш ли да играем на карти?

— Благодаря, уморена съм — излъга тя. — Ще си легна.

Дали само й се стори, че в очите му проблесна разочарование?

— Както намериш за добре. Тогава… Лека нощ, Лия.

— Лека нощ, Марк.

На стълбите я обхвана съжаление за безвъзвратно отминалия миг. Само да можеше да стане чудо… Но тя беше само една гувернантка. Марк Адамс й беше работодател. И точка!

 

 

Лия търсеше нещо в шкафчето си в банята под любопитния поглед на Ариана.

— Свършила ми е пастата за зъби. Ти имаш ли?

— И аз я свърших. Виж? — Ариана показа белите си зъби.

— Да, блестят от чистота. Само че и аз трябва да го направя. Ще прескоча до аптеката да взема.

— И аз, нали? — примоли се момичето.

От сутринта се чудеха какво да правят. Марк бе изхвръкнал, без да каже и „довиждане“. Госпожа Брайт имаше главоболие. Затова ходеха на пръсти из къщи, отегчени от скука.

— Ох, не знам, мила. Брат ти каза, че…

— Марк го няма вкъщи!

— Да, но от него зависи какво може и какво — не може.

— Толкова съжалявам…

— Какво пък толкова! — склони Лия. — Четири-пет пресечки.

— Какво значи „пресечки“?

Горкото момиче! На седемнадесет години, а не беше виждало град. Лия твърдо реши да я вземе със себе си.

— Сложи си маратонките. Дотам и обратно сме за половин час.

— Какво ще правите? — Госпожа Брайт свали компреса от челото си и изохка. — Луди ли сте? А какво ще каже господин Марк?

— Марк го няма вкъщи! Свършили сме пастата за зъби!

— Нека остане тук, Лия, а ти вземи колата. Моля те!

— Виж какво хубаво време! А ти трябва да си почиваш.

— Каква ти почивка! Господин Марк…

— Аз отговарям! Ти полегни. Веднага се връщаме.

— Помни ми думата — не съм съгласна!

— Добре, добре! — Лия хвана Ариана за ръката. — Хайде!

За Ариана отиването до аптеката беше като околосветско пътешествие. Тя непрекъснато се оглеждаше.

— Какво е това? А онова?

— Полицейска кола, момче с летни кънки. Не си ли виждала?

— Само по телевизията. Виж, паричка! — Момичето се спусна към месинговата монета на тротоара. Стисна я в шепа, като че бе пиратско съкровище. — Имам паричка!

Ариана спираше пред всяко листо, всяко цвете, всеки светофар по пътя. А аптеката я хвърли във възторг. Лия я остави пред витрината, докато купи паста. Когато се върна, момичето беше като хипнотизирано.

— Може ли да взема едничко? Ето това?

Тя посочи някаква играчка — продълговат многостенен, висящ на найлонов конец, кристал. Сърцето на Лия се сви, като видя как момичето протяга ръка.

По обратния път Ариана стискаше кристала в ръка и не откъсваше поглед от него. На Лия й беше и тъжно, и хубаво. Колко малко трябваше, за да зарадва това дете! Заслужаваше си цял живот да дарява такава радост…

Вкъщи пристигнаха, хванати за ръце. Ариана си тананикаше фалшиво, а на Лия й се искаше да запее с пълен глас. Малката разходка ги беше сближила още повече. Но настроението им се развали още от прага.

Марк връхлетя върху тях като черен облак:

— Къде сте били?

— Виж, Марк!

Ариана напразно размаха ръка да му покаже своето съкровище.

— Как си посмяла да я изведеш навън? — пристъпи той към Лия с такъв яростен вид, че тя се отдръпна ужасена.

— Само купихме паста за зъби…

— Тя не може да отива по-далеч от двора! — прекъсна я Марк.

— Не беше опасно! Видяхме само няколко души по пътя…

— Марк, вече знам какво е кристал!

— Ти прекали, Лия! Изгуби доверието ми.

— Не се сърди, Марк. Виж как искри на слънцето! — повтаряше Ариана.

— Помисли малко — успокои го Лия. — Нищо лошо не се е случило.

— Как си посмяла! С какво право?

— Марк! — Ариана се вкопчи в ръкава му. — Не крещи на Лия. — Брадичката й потрепваше, когато се извърна към нея. — Страх ме е, Марк!

— Как да не те е страх? Лия не трябваше да те води…

— Страх ме е от теб! Не викай! Боли ме! — Ариана се хвана за главата и от очите й рукнаха сълзи. — Не се карай с Лия!

— Ариана, ти не разбираш. — Марк внимателно сложи ръка на рамото й. — Това не се отнася за теб. Лия е сгрешила. Не е изпълнила моите нареждания. С нея трябва да се изясним. Ти по-добре си иди в стаята. Не искам да ти е мъчно.

— Нищо й нямаше, докато ти не вдигна олелия до небесата с твоите наставления! — нападна го Лия. Наведе се над Ариана и приглади копринената й коса. — Миличката ми, хайде, качи се в твоята стая и окачи кристала на прозореца. Виждаш ли как блести? Ние с Марк ще поговорим и после ще дойдем при теб.

Ариана трескаво се озърна, погледна и двамата и тръгна към стълбите, притискайки кристала към гърдите си.

— Браво, непостижимо! — изсъска Лия, когато момичето влезе в стаята си. — Великият педагог! Така да я разстроиш!

— Кой, аз ли? Кой я помъкна за покупки?

— За нея беше удоволствие! Бяхме щастливи както никога досега. А ти се нахвърли като зло куче! Плачеше ли Ариана, когато влязохме? А сега? Кой според теб е виновен? — Лия видя как Марк притваря очи и се възползва от слабостта му. — Твоята мания да я пазиш й носи повече зло, отколкото полза.

— Ти знаеш какъв е редът тук!

— Този ред е глупав! — Лия цялата се разтрепери. — Хайде, уволни ме! — Яростният й поглед го прикова на място. — Тя беше щастлива, Марк. Видя толкова неща за пръв път… Имах няколко едри монети и поиграхме на автоматите в аптеката.

— Слагала си я на апарата за медицински тестове?

Лия едва сдържа усмивката си при спомена за приключението.

— Не, тя избра „Колко е силна любовта ти“. Пръстите се слагат в отворите и автоматът измерва…

— Какво да правя с теб, кажи ми, Лия!

Ядът на Марк отстъпваше пред нарастващото му учудване.

— … и показа, че кръвното й налягане е нормално. За повече нямах монети.

— Повече не издържам! Няма смисъл да се разправям с такъв инат. — Гледаше я строго, но личеше, че му е забавно. — Само не прави това отново. И, за Бога, повече не я подлагай на сексуални тестове!

— Нямаше да й разреша, но за нея беше такава радост…

Радостта на Ариана… Заради нея бе готов да понесе всякакви неприятности!

— Знам, че няма да се съгласиш, но наистина аз най-добре знам как да се грижа за сестра си.

— Извинявам се за това, че я изведох без предварително разрешение — храбро се изправи тя, — но знай, че следващият път, а такъв ще има, първо ще те питам. Ариана трябва да излиза от тази къща!

Прекъсна ги запъхтяната госпожа Брайт:

— Къде е Ариана?

— В стаята си — едновременно отвърнаха Марк и Лия.

— Ох, не — няма я! Току-що бях там.

Марк изглеждаше като улучен от гръм.

— Ако не е горе, къде може да е?

— И двамата я видяхме да влиза…

— Казвам ви — никакъв звук!

— Да се е измъкнала през задната врата?

— Но къде ли би могла да иде?

Лия почувства, че дъхът й спира. Скандалът с Марк, крясъците… Какво ли бе решила да прави Ариана?

Нямаше я на втория етаж. Прегледаха цялата къща — нищо! Втурнаха се на двора и занадничаха в храстите. Марк и Лия преровиха гаража, а госпожа Брайт огледа в бараките. Колкото повече търсеха, толкова повече се стягаше сърцето на Лия. Избягваше да погледне Марк, за да не се разридае при вида на бледото му лице и ужасени очи.

— Къде е могла да изчезне? Ние говорихме няколко минути!

— Ние крещяхме, Марк! — „А на Ариана няколкото минути са се сторили цяла вечност“ — допълни наум Лия. — Може да е избягала… — Той пребледня като тебешир. — Единственото познато й място е аптеката. Много й хареса. Може би е там.

Оставиха вкъщи госпожа Брайт, а двамата забързаха към аптеката, като се оглеждаха по пътя за Ариана.

Свариха аптекаря да заключва решетките.

— Не видяхте ли момиче седемнадесетгодишно, с дълга руса коса, сини очи… — започна Марк.

— Десетки такива идват на ден. Съжалявам. — Той ги изпрати с поглед. — Дано го намерите! Улиците не са най-доброто място за младо момиче, особено нощем.

— Да се връщаме. Бързо! Ще се обадя в полицията.

— Не мисля, че…

— Разбира се! Ако беше помислила малко, това нямаше да се случи! — нахвърли се той върху Лия.

Тя прехапа устни. Прав беше. Трябваше да намерят момичето веднага, а не можеха да претърсят района без полиция. Но все й се струваше, че то не би се отдалечило от къщи. Искала е да не чува кавгата, но да избяга на улицата? Защо? Ариана обичаше къщата, двора, семейството. Къде би могла да отиде?

Госпожа Брайт плачеше пред входа. Марк се втурна вътре и вдигна телефона. Лия спря да я успокои. Полицейската кола пристигна с вой след броени минути.

— Изчезнал е човек? — Полицаят кимна равнодушно. — Обикновено изчакваме двадесет и четири часа, но щом е наследствено обременена, нещата са по-сложни. Как изглежда?

Марк започна подробно да описва сестра си. След фигурата и лицето той се впусна в подробности за дрехите й, и стигна до дребните монети — именно никелови, а не медни. Ариана ги носеше у себе си, за да се радва на блясъка им.

— Не се безпокойте, господине. Ще я намерим. Не може да отиде далече. Повиках и служебни кучета.

Кучета! Лия си представи ужасът на Ариана, ако към нея се спуснат някакви сумтящи животни и мъже в униформи.

— Марк, така няма да стане…

— А какво да правим? — Гласът му бе променен.

Тя се взря в лицето му и се изплаши, като видя колко е разстроен.

— Всичко това няма смисъл. Нещо бъркаме…

— Не може да бъде! Цели седемнадесет години не е чула някой да вдига скандал, а сега… Сбърках аз, че се поддадох на провокацията ти да я изведеш без разрешение. А сега тя плаща вместо нас.

Би било най-лошото пак да дадат воля на нервите си. На всяка цена трябваше да го убеди да не избързва с полицията.

— Слушай, виждам, че си ядосан. Но можем да открием Ариана, само ако се помъчим да я разберем!

— Искаш да кажеш, че не я познавам? Ако някой не разбира какво й е нужно, това си ти!

За Лия беше ясно, че избухването му е предизвикано от страх.

— Да премислим всичко отново, стъпка по стъпка — настоя тя.

— Тя чу как се сдърпахме заради нея. Избяга от нас. В този момент може би е в опасност. Да продължавам ли по-нататък?

Той се свлече на стълбите и покри очи с ръце.

— Разходката до аптеката за Ариана беше празник.

— О, престани, Лия!

— По пътя говорихме за небето, за къщите, за минувачите…

— Сега не е време за това, моля те!

— Когато се прибрахме, Ариана сияеше от радост. Нашата свада превърна нейното чудесно приключение в изтезание.

Марк молитвено вдигна поглед нагоре.

— О, Господи!

— Тя много добре разбра, че кавгата е заради нея.

— Защо ли изобщо отворих уста?

— Какво може да й хрумне в такъв момент? Какво би направила?

Лия напрягаше мозъка си, поставяйки се на нейното място.

— Много естествено — ще избяга!

Макар и саркастичен, тонът му вече не бе така враждебен.

— Въпросът е — къде? При зъболекаря? Едва ли е запомнила пътя. Не разбираш ли, Марк? Скрила се е на място, което й е познато!

— Нали проверихме цялата къща?

— Къщата не е най-любимото й място.

— Бяхме и в градината…

— Наистина ли? Искам да кажа — всичко ли проверихме? — Тя вдигна глава. — Трябва да огледаме отново.

Лия решително го повлече към къщата. В кухнята видяха госпожа Брайт, кършеща ръце до полицая, който викаше нещо по телефона. Въпросително ги погледна:

— Къде?

— Ще прегледаме пак. Сигурна ли си, че не е в бараките, при градинските инструменти?

— Там нищо не беше побутнато. Машините си бяха под брезента, както винаги.

— Брезента? — повториха в един глас Марк и Лия.

— Едва ли би й дошло наум да…

— Марк, трябва да имаш по-високо мнение за сестра си! — упрекна го Лия, докато тичаха нататък.

Марк запали лампата в първата барака. Край стените стояха изправени градински сечива, кофи и лейки. Тук би могла да се скрие само мишка. Във втората — по-голямата, грижливо бяха покрити с брезент два мотокултиватора.

— Нали виждаш, Лия? — появи се зад тях готвачката. — Никъде не може да…

Без да й отвръща, Лия повдигна покривалото. Сгушена между двете машини, с глава, пълна със сламки, Ариана ги гледаше уплашено. Повдигна към тях подпухнало лице. По бузите й имаше бразди от сълзите, долната й устна трепереше.

— Не се сърди, Марк! Лия и аз сме добри.

Марк вече бе на колене до нея, галеше я с треперещи пръсти.

— Не се сърдя, скъпа, никога не съм се сърдил…

— Ти и Лия…

— … започнахме един глупав разговор. Не искахме да те уплашим — прегърна я той.

— Ние бяхме добри, Марк! Беше много интересно. Видяхме катеричка и кристали… — Ариана бавно разтвори юмрука си и показа играчката. — Виж? — По лицето й пробяга плаха усмивка. — Може ли пак да ги видим някой път?

Ако с поглед можеше да се разбие нечие сърце, погледът на Марк би пръснал сърцето на Лия на хиляди късчета.

— Може, миличката ми, ще отидеш да ги видиш. — Той вече шепнеше. Стана и помогна на Ариана да се изправи. След това, като че беше петгодишно дете, я вдигна и понесе на ръце.

Полицаят ги задържа до късно, за да оформи протоколите за произшествието. Госпожа Брайт отдавна беше се успокоила, а Ариана беше изкъпана, вечеряла и заспала. От кухнята Лия бавно се отправи към кабинета. Там цареше полумрак. Настолната лампа осветяваше само част от бюрото. Върху лицето на Марк падаха меки отблясъци.

Никога не й бе изглеждал толкова посърнал и без: помощен. Ризата му беше разкопчана, косата разрошена. Тя едва се сдържа да не го прегърне и погали така, както той бе успокоявал Ариана.

— Седни — махна той към стола срещу себе си. — Трябва да поговорим.

Сърцето й мъчително биеше, а ушите й бучаха.

— Добре ли си вече?

— А ти?

— Още не. — Той измъчено се усмихна. — Но мисля, че ще се оправя. Поне се надявам.

Лия не се сдържа. Скочи и грабна ръката му.

— Моля те, прости ми. Не знам дали разбираш какво изживях днес. Обичам Ариана и съм последната, която би й помислила злото. Повярвай ми! — Той мълчеше. — Въобще не съм предполагала, че една малка разходка ще се превърне в такъв кошмар. Постъпих ужасно с теб и с Ариана. Извинявай! Знам, че искаш да се махна. Не ти се сърдя.

Остана поразена, когато, вместо да се съгласи, той изръмжа „Не!“ и така я дръпна, че тя се повали на коленете му.

— Аз трябва да искам извинение. Брат съм й, а ти я разбираш по-добре. Аз само вдигам скандали. А ти мислиш за нея.

Внезапно Лия се улови, че го гали по косата.

— Не ни оставяй. Ариана няма да го понесе.

Притисна се към гърдите му и затаи дъх. Почувства как някакво неясно желание се разгаря у нея.

— Не съм сигурна…

— Разбери! Необходима си ни, Лия. Не можем без теб.

Почувства, че го обича — до болка. Желаеше го, както само влюбена жена можеше да желае мъж. Искаше го за себе си.

А той — какво й бе казал? „Необходима си ни. Не можем без теб.“ Беше му необходима, добре. И на Ариана. И на госпожа Брайт. Но дали я желаеше така, както тя — него? Раздвижи се неспокойно в скута му и го накара да трепне смутен. Вдигна ръка и я зарови в къдриците й.

— Аз, Лия! — Устните му бяха срещу нейните и усети желанието му. — Аз не мога без теб!

Затвори очи под дъжда от целувки, с които той обсипа устните, очите, цялото й лице, но тревожните въпроси не спираха да я измъчват. Той нашепваше думи, които беше мечтала да чуе. Искаше я. Но дали за себе си? Или защото беше намерил жена, която разбираше Ариана?