Джуди Кей
Магията на Ариана (2)

Втора глава

Марк стоеше до прозореца и гледаше навън. Беше по риза. Под нея се очертаваше стегнатото му мускулесто тяло. Обърна се, когато Лия влезе, и с жест я покани да седне. Тя се отпусна в креслото. Той седна срещу нея и я погледна.

— Мисля, че се налага да обясня забележката си за твоята униформа. Ти би изглеждала… толкова по-привлекателна…

— Не се извинявай! — Очите на Лия весело заискриха. — Всичко е наред. Аз също не я харесвам.

— Чудесно! Боях се, да не би да съм те обидил.

Равните му бели зъби проблеснаха, когато се усмихна. Устните му я изкушаваха по странен начин.

— Не е толкова лесно! — отвърна тя, но усещаше, че под проучващия му поглед слепоочията й пулсират.

— Ариана и аз обикновено вечеряме сами. Но щом най-често ти ще се грижиш за нея, по-добре е да сядаш заедно с нас. Съгласна ли си?

— Така ще можем да ти казваме какво сме правили през деня.

— Не бих искал да се нарушава разписанието й.

Разбира се, кисело си помисли Лия. Навярно е планирал живота на Ариана години напред, а може би и своя!

— Ариана излиза ли навън? — предпазливо попита тя.

— Да излиза? Защо?

— За разнообразие. Ти излизаш всеки ден. А тя? — Лия почувства недоволството му, но продължи:

— Да се държи вкъщи дете като Ариана е погрешно. В университета…

— Между това, което е добро за мен и за нея разликата е огромна — хладно я прекъсна той.

— Не е! — Увлечена в спора, тя забрави за момент добрите маниери. — И двамата имате нужда от приятели!

— Ариана си има госпожа Брайт. А сега, за добро или не, има и теб.

— Извинявай! — сниши глас тя. — Увлякох се.

— Наистина прекали — усмихна се Марк. — Но ти прощавам. На сестра ми е необходима ентусиазирана личност като теб.

— Значи не възразяваш да излезем някой път? — трепна тя.

— Не казах това. Не е свикнала с непознати. Не искам да я разстроят, уплашат или унизят. Ариана… си има достатъчно проблеми. Не й трябват нови. По-добре да не се вълнува.

— Накратко казано — сестра ти е бавноразвиваща се и затова не искаш да излиза от къщи, така ли? — Марк пое мъчително въздух, но Лия сякаш не забеляза това. — Изразът „бавноразвиваща се“ не е приятен, но нека не се самозалъгваме. Трябва трезво да обмислим как да помогнем на сестра ти да постигне максимално възможното за нея, не си ли съгласен? Когато родителите ви бяха живи, тя излизаше ли?

— Никога. Всичко й се носеше тук. Ходеше само на зъболекар, но и това едва можеше да понесе.

— Естествено! И аз не обичам да ходя на зъболекар.

— Повече не желая да споря. — Той стана рязко. — Може и да си подготвена на теория, но ти липсва опит.

— Моята братовчедка Мери…

— … явно се различава много от Ариана. Познавам сестра си. Научете правилата в този дом, госпожице Брок. Когато разберете какво се иска от вас, всичко ще бъде наред!

Тонът му не допускаше възражения. Марк Адамс беше най-упоритият мъж, когото някога бе срещала. Но това не трябваше да я плаши. На Ариана й бе нужна промяна. Лия задълбочено обмисляше по-нататъшната си тактика, когато почувства Марк до себе си. Топлата му длан опари лакътя й и нейните мисли се разпиляха във всички посоки.

Когато влязоха в столовата, Ариана вече бе там. С ръце в скута, търпеливо чакаше на масата.

— Гладна съм, Марк — нетърпеливо каза Ариана.

Той й се усмихна, докато придържаше стола на Лия. Сядайки, тя неволно го докосна. Пак усети топлината и силата на ръката му. Решително се настани зад масата, без да се поддава на привличането, наелектризирало цялото й същество.

— Ябълков сок за вас, моя лейди? — попита с тържествен тон Марк. Държеше кана със златиста течност. — Получен от най-хубавите ябълки, отлежал точно колкото е необходимо… А за вас, лейди Брок? Мога ли да ви предложа малко от този божествен нектар? — Той вдигна бутилка с вино.

Лия се вгледа в искрящите му очи и поднесе чаша:

— Това е желанието на моето сърце, галантни рицарю!

— Със сигурност сърцето ви желае нещо по-значително от едно обикновено „Шардоне“ — отвърна той, докато пълнеше чашата й.

Лия не можа да намери подходящ отговор.

Когато настъпи време за тортата, на масата цареше празнично веселие. Ариана плесна с ръце и възкликна:

— Много е хубаво, Марк! Искам всяка вечер такава забава.

— Ариана, може да се прибирате с госпожа Брайт. Бих искал да поговоря с Лия.

Ариана погледна с копнеж към нея, сякаш бе недосегаемо скъпо бижу. Въздъхна и тръгна към кухнята.

— Да отидем в дневната — хладно предложи Марк, докато помагаше на Лия да стане. — Там… е по-удобно. — Настани се на креслото в другата стая и впи очи в нея. — Вече се чудиш какво търсиш тук — в дом като този, пълен с правила и условности, нали?

— Съжалявам, ако мислиш така.

— За Ариана най-доброто е наследеният от родителите ни ред. Тя не бива да контактува със случайни хора, много е рисковано.

— За да не я зяпат ли?

— За майка ми беше ужасно да си представи как някакви безсърдечни хора оглеждат дъщеря й. Или й се подиграват.

— Ариана е чудесна. Помислял ли си някога, че хората наистина могат да я харесат?

— Ти си много наивна, Лия — със съжаление я погледна Марк.

— Не всички ще видят в нея обект за подигравки. Знам едно — Ариана може да живее пълноценно.

— Може да го прави и вкъщи — равнодушно отбеляза той.

— Но истинският живот е и навън!

— Не и за Ариана!

Марк рязко стана. Изтръпнала, Лия съжали за разгорещената си защита. Той се заразхожда нервно из стаята.

— Искам от теб да спазваш точно разписанието. Съставено е от специалисти. Ако нещо не е ясно, можеш да ме попиташ. Госпожа Брайт се занимава с храненето й. На Ариана са нужни нови дрехи. Ще бъде добре, ако можеш да ги купуваш ти.

— С удоволствие!

— Добре! — Ледът в гласа му се стопи. — Госпожа Брайт ще ти каже какво е нужно. Може да отидеш още утре… И се надявам, че пазаруването ще мине без произшествия!

— Марк, има още нещо… В разписанието няма време за игра…

— Мисля — нетърпението му бе очевидно, — че има графа „възпитателни игри и задачи“.

— Става дума за забавления! — Лия разпалено се наведе напред. — Излети. Плуване. Попмузика. Танци!

— Чуваш ли се какво говориш?

Лицето му бе добило заплашително изражение.

— Да! Ариана е седемнадесетгодишна. Въпреки изоставането си, няма причина да не харесва общоприети неща. Освен това танцуването е здравословно!

— Майка ми не би го одобрила — скептично сви рамене Марк.

— Необходимо е! Развива координацията. Ако не й е интересно, веднага спираме!

— Не виждам нищо забавно в това, Лия.

— Ти никога ли не си се забавлявал?

— През последните четири години — не, ако това имаш предвид. Само Ариана ме крепеше. Катастрофата, работата, грижите. Не ми оставаше време за забавления.

— Прости ми! Не исках да те натъжавам.

Изненадан, той отметна глава и се разсмя. Мускулите на шията му заиграха и сериозните дотогава черни очи заискриха.

— Ти може би си права. Този дом май има нужда от съживяване. Само че в рамките на правилата. — Той отново стана сериозен. — Майка ми винаги се безпокоеше какво ще стане с Ариана, когато двамата с баща ми си отидат от този свят. Само че не очакваше това толкова скоро. Напомняха за „задълженията“ ми в почти всяко писмо. Преди да заминат, ме накараха да се закълна, че ако с тях се случи нещо, ще се грижа за Ариана като тях. — Той заби невиждащ поглед в камината.

Какво тежко и несправедливо бреме! Родителите на Ариана бяха създали изкуствен свят за дъщеря си и заклели сина си да го поддържа. Как можеше да е щастлив? Лия си каза мислено, че Марк Адамс се нуждае от радост в живота си. Беше ли по силите й да постигне и това?

Когато на сутринта Лия стана, Марк беше отишъл в кантората. В кухнята Ариана помагаше на госпожа Брайт да прави сладки.

Момичето бе облечено и сресано, както винаги. За да изглежда като колежанка, й трябваше само униформата с емблема на ръкава и чанта.

— Ариана, ти ходила ли си на училище? — попита Лия.

— Има си домашен преподавател през зимата — отговори госпожа Брайт вместо Ариана. — Ако господин Марк се бе съгласил, щяха да я вземат в специалното училище. Но сега учи тук — една от спалните стана класна стая. Той иска да й помагаш през лятото да не забрави рисуването и другите неща.

— Ариана, ще ми покажеш ли какво можеш? — зарадва се Лия.

Марк предпазваше Ариана от всякакви неприятности, но сигурно разбираше, че няма да може вечно да я държи в изолация.

— Ариана, Марк каза днес да ти купим нови дрехи.

— Може ли да дойда и аз? — попита с надежда Ариана.

— Ти никога не си ходила за покупки — изправи се госпожа Брайт изумена.

— Няма да се бавя. И ще донеса много, за да избереш сама!

След като Марк строго я бе предупредил да спазва реда, Лия знаеше, че е невъзможно да вземе момичето със себе си.

— А, не й трябва да избира — съобщи госпожа Брайт, докато търсеше някакво листче. — Ето размерите, марките на дрехите и магазините. Донеси само каквото й е необходимо.

„Необходимо й е сама да избира!“, ядоса се наум Лия, прибирайки листчето и парите. Защо не вярват, че Ариана може да има собствено мнение? Бяха я превърнали в какавида. За да стане пеперуда, трябваше да се научи да лети!

Ариана я чакаше на вратата. Лия бе малко притеснена, защото не бе отишла в препоръчания от госпожа Брайт магазин. Все пак беше се посъветвала с доктор Кармайкъл. След дълъг разговор, с негово одобрение бе купила и няколко записа с ритмични „стари парчета“ и видеокасета с аеробика.

— Купи ли ми? — нетърпеливо попита Ариана. — Много неща ли?

— Господин Марк сигурно няма да ги хареса — мрачно предрече госпожа Брайт, като видя планината от пакети.

Лия си спомни строгите предупреждения на Марк и се притесни. Явно, необичайните неща, които бе купила, щяха да задълбочат противоречията с него, но вече бе късно да се разкайва. Ариана бе коленичила и ровеше в пакетите.

— Виж! Как блести!

Ариана притисна към гърдите си блузка, обсипана с изкуствени диаманти и пайети.

— Тези дрънкулки няма да могат да се перат. Пък и къде да носи детето такава дреха?

— Може и вкъщи, това не е официална блуза — обясни Лия, но не беше много убедителна. — Може да се пере на ръка…

Госпожа Брайт само изпъшка и шумно заразмества съдовете.

Лия дипломатично изтика възбуденото момиче в спалнята, по-далеч от прагматичната госпожа Брайт. То продължаваше да се възхищава на всяка покупка. Лия бе заменила досегашната тъмносиня гама с дъга от цветове. Ариана се влюби в блузката и сините дънки.

— Мога ли да ги облека? Наистина ли ми разрешаваш?

— След разходката следобед.

— Днес не искам да се разхождам в двора. — Ариана погали блузата. — Искам да я облека!

— Купила съм ти екип за упражнения.

— Аз и без това се упражнявам да рисувам.

— Не, мила, с това се спортува — издърпа Лия от пакета бледосин комплект.

— Ами да! — изкикоти се Ариана. — Марк тича сутрин с такъв.

— Точно така! Сега ще бъдеш като него.

— Марк не ми разрешава да тичам с него!

— Но можеш да правиш това. — Лия извади най-ценната покупка. — Това е касета с аеробика. Обадих се на доктор Кармайкъл и той каза, че е полезно да играеш аеробика.

Тя поведе момичето към стаята с телевизора и включи видеокасетофона. На екрана се появи момиче с изпънато трико.

Ариана започна да й подражава. Когато изоставаше, размахваше ръце и се смееше. Лия я накара да облече екипа и сама си сложи такъв.

— А сега — обтягания — прозвуча гласът от телевизора. — Наведете се с ръце към пръстите на краката и хубаво изпънете…

Гъвкава по рождение, Лия затвори очи, сгъна се в кръста и пое въздух. С главата надолу, тя погледна между разкрачените си крака и… Изумена видя Марк Адамс.

— Виж, Марк, аз правя упражнения! И имам дрехи като твоите!

Личеше, че Марк едва се сдържа. Очите му бяха широко отворени, челото — смръщено. Със свит стомах, Лия се изправи и подръпна трикото си.

— Какво е това?

Той се надвеси над тях, видимо раздвоен между смайването и задушаващия го смях. Лия не повярва на очите си.

— Час по физкултура — плахо обясни тя. — По програмата…

— Питам — това какво е?

Той посочи екипа на Ариана и приклякащия образ на екрана.

— Помислих, че ще е добре за нея… Обадих се на лекаря и той одобри. Препоръча и две други касети. Мислех, че…

— Изглежда, че непрекъснато нещо измисляш. Би било добре по-малко да се занимаваш с това, докато си тук. Сестра ми има разписание и не желая да бъде нарушавано. — Погледът му се плъзна по милата картинка — Ариана, тичаща из стаята с греещо лице. — Тя не е свикнала с това. Не прекалявай. — Сърцето на Лия ускорено туптеше. Причината бе по-скоро присъствието на Марк, отколкото упражненията. — Ако възникне проблем, спирате незабавно. А пък аз ще поговоря с доктор Кармайкъл.

Изненадана, Лия забеляза, че недоволният вид на Марк беше сменен от едва прикрито възхищение. Подръпна отново трикото в напразен опит да прикрие бедрата си. Той неохотно откъсна очи от стройните й крака и тръгна към вратата.

— Аз дойдох да взема един документ. Връщам се в кантората. — Марк я огледа още веднъж. — Надявам се за вечеря да няма повече изненади, госпожице Брок.

— Гледай, Лия! — изписка Ариана. Пламнала от старание, тя правеше неумели подскоци.

Доволна, Лия се отпусна в креслото. Беше внесла нещо ново в живота на Ариана. Достатъчно за днес.

Докато Ариана се къпеше, Лия прибра скандалния екип и остави на леглото й тъмна пола и кремава блуза — тоалетът й за вечерята. Ариана се появи в хавлия, с полепнала по бузите коса. Посегна към къдриците на Лия:

— Твоята коса е толкова хубава!

— Искаш ли за вечеря да ти направя косата, Ариана?

— Като твоята ли?

— Не съвсем. Моята коса си е такава. Но имам шноли. Ще станат за твоята. Хайде! Ела да ти ги покажа.

— Марк ще ме хареса ли? — оглеждаше се Ариана след няколко минути. Косата й бе прихваната назад и разпусната на раменете.

— Надявам се. Иначе ще си имам неприятности. За кой ли път!

Докато Ариана се приготвяше, Лия също се изкъпа. Облече лятна рокля — с изрязан гръб, но отпред съвсем прилично затворена. Сплете косата си и я нави на кок. Не пропусна да си сложи и лек грим. Имаше вид на порядъчна гувернантка.

Почука на вратата на Ариана.

— Идваш ли за вечеря?

— Аз ще дойда сама — настоя отвътре момичето.

Вече проявяваше самостоятелност! Проклетите правила на Марк! Трябваше да я остави да опита. Усмихната, Лия тръгна надолу.

— С теб ли е Ариана? — извика Марк от кабинета.

— Поиска да дойде сама.

Той удивено вдигна вежди, но замълча.

— Ариана много харесва касетата с аеробика. — Лия превъзмогна смущението си от стаята, ухаеща на мъжки парфюм, кожа и дърво. — Сигурна съм, че често ще играе…

— Искаш да кажеш, че би трябвало сама да избира развлеченията си? — Той се отпусна назад в стола. — Майка ни би била шокирана от днешната гледка.

„Ти самият беше доста шокиран“, лукаво си помисли Лия, спомнила си израза му при гледката на голите й крака. Имаше приятното чувство, че беше не по-малко привлекателна за него, отколкото той за нея. Днес изглеждаше особено добре в тъмните панталони и пуловера, очертаващ бицепсите му.

— Впрочем — продължи той, — за вечеря ще дойде и доктор Кармайкъл. Добре ще е да поговорите. Майка ми винаги се съветваше с него. Пък и отдавна не сме имали гости.

— Той одобрява ли стриктното разписание?

— Знае, че го е съставила мама и че аз го спазвам.

— Не може ли майка ти да допусне грешка?

Прииска й се да вземе думите си назад.

— Пристъпвате отвъд позволеното, госпожице Брок!

— Не знам какво ми стана. Обикновено не съм такава — въздъхна тя. — Открита, импулсивна или неразумна.

— Никакви нови промени без разрешение? — усмихна се той.

— Ще се постарая, но касетата? Ариана е влюбена в нея.

— Не бих го повярвал, ако не бях видял с очите си.

— Милата Ариана, прекалено е била изолирана. А можеше да се наслаждава на толкова неща. Театърът…

— Лия, когато родителите ми починаха и станах настойник на сестра си — прекъсна я Марк с подчертано търпелив вид, — реших да се грижа за нея точно като тях. Такова бе желанието им. Бяха прекрасни хора. Не искам никой да преразглежда решенията им. Не ми бе леко да се грижа за Ариана. Направих всичко възможно. Вярвай ми.

— Не се съмнявам. Но тя е вече голямо момиче.

— Тя е бавно развиваща се.

— И все пак е голямо момиче. Не трябва ли да се порадва на някои неща, които другите имат?

По лицето на Марк чувствата се сменяха като прелитащи сенки.

— Край на разговора, Лия! Знаеш какво искам. Ще следваме указанията на родителите ми.

Отвън някой почука.

— Май доктор Кармайкъл е дошъл — оживи се Марк. Хвана Лия за лакътя и я поведе да го посрещнат. Тя забърза до него, наслаждавайки се на силната му ръка и уверена походка.

Доктор Кармайкъл бе малко над шестдесетте, закръглен и жизнерадостен мъж с безупречни обноски. Веднага й хареса.

Още приказваха в преддверието, когато госпожа Брайт съобщи, че масата е сложена.

— Ариана ви чака. — Гласът й сякаш се прекърши. — Тя е… каквато си е — промълви жената, подготвяйки ги за гледката.

— Добър вечер, Ариана! — Марк бе избързал напред. — Извини ни, че… — Гласът му се задави.

Лия влезе и се закова, изумена. От гърдите й се откъсна отчаяна въздишка. Господи!

Момичето гледаше през прозореца. Косата му падаше на раменете, както я бе прихванала Лия. Вместо избрания от нея тоалет, Ариана бе облякла лъскавата блуза и джинсите.

— Какво е това? — Лицето на Марк промени цвета си.

Доктор Кармайкъл се покашля зад Лия.

— Харесваш ли дрехите ми, Марк? Нали са хубави? — пипна Ариана блестящите пайети. — Толкова съм хубава!

Толкова просто, толкова вярно казано! „Хубава!“ Всички съзнаваха, че за първи път в живота си Ариана вярваше в себе си.

— Марк, аз…

— Не сега, Лия. — Тя усети ръката му на рамото си и млъкна.

Докато вечеряха, Ариана пърхаше като екзотична птичка. Лия местеше поглед от греещото й лице към мрачното лице на Марк. Доктор Кармайкъл наблюдаваше и тримата с несъмнен интерес.

— Госпожо Брайт, бихте ли се погрижили за Ариана? — каза Марк, преди да станат от масата. — Трябва да поговоря с госпожица Брок. Още веднъж — натърти той. — Докторе, ще останете ли с нас?

Доктор Кармайкъл поглеждаше ту Марк, ту Лия. Очевидно му бе много забавно.

— Не, ще си вървя. Но преди това имам да ти кажа нещо, Марк.

Оставиха Лия да блуждае нещастна из гостната.

Стаята бе топла и уютна. В камината гореше тих огън. Във въздуха се долавяше парфюмът на Марк. Лия преглътна. Стига й ударът по самочувствието и репутацията й. Това изтънчено дразнене на сетивата й бе само допълнително издевателство.

— Малко коняк след вечерята, госпожице Брок?

Марк бе влязъл безшумно при нея. Без да дочака отговор, наля от златистата течност в две издути чаши. Лия пое своята и прокара другата ръка по настръхналата си от напрежение кожа. Марк се отпусна на креслото и разлюля коняка в чашата. Настъпи тишина. Чуваше се само пращенето на огъня.

— Какво целите, госпожице Брок?

Лия издържа погледа му.

— Какво мога да целя? Нищо особено!

— Просто не ми се вярва. Тук сте от два дни, а всичко е вече наопаки! Объркано разписание, Ариана е друга, никакъв ред…

— Не предполагах, че ще попадна във военизирана обстановка, господин Адамс. Мислех, че само ще се грижа за едно нещастно дете. Предполагах, че желаете и аз да допринеса нещо. Учила съм и съм подготвена да обучавам деца със забавено развитие. Защитила съм дипломна работа за такива деца. Щом не желаехте нововъведения, защо ме наехте?

— И аз се чудя — навъсено изрече той, отпивайки от чашата. Тонът му бе обвиняващ, но неуверен. — Създадохте безпорядък в семейство, в което четири години всичко е вървяло гладко.

— Но Ариана е щастлива!

— Беше щастлива!

— Мисля, че сега е по-щастлива — тихо, но убедено каза Лия.

— Може би си права — въздъхна накрая Марк. — И доктор Кармайкъл ми каза същото… — Той я погледна въпросително. — Днес Ариана беше друга, нали? Почти… като нормално момиче.

— Нуждае се от малко радост. Както и всички ние.

— И ние ли? — вдигна рамене Марк. — Май забравям…

Той изглеждаше така открит и безпомощен. Сърцето й се сви.

— Нека поработя с Ариана. Повери ми част от отговорността. Може би ще мога да създам малко радост и в твоя живот.

— Отначало мислех, че ще свикнеш — каза той, като че не я беше чул. — А сега… Отсега опитайте да сте… по-консервативна, госпожице Брок. В този дом не търпят радикалните елементи. Даже и да са гувернантки.

— Извинете ме… — побърза да се измъкне Лия, преди Марк да е променил решението си.

Той стана едновременно с нея. Телата им неволно се докоснаха. Нежност и сила. Дъхът й спря. Още по-ненадейно бе докосването на устните му до нейните. Преди да е успял да каже нещо, тя изхвръкна от стаята, притиснала с ръка устните си, сякаш целувката му я бе изгорила. По пътя до кухнята Лия несъзнателно се усмихваше…