Валери Парв
Лагуната на крокодилите (8)

Осма глава

Според Кери вечерята бе малко напрегната, въпреки усилията на Робин и Джеси да я направят приятна. Повечето от продуктите бяха от фермата Чемпиън. Основното ястие бе грамадно говеждо филе, изпечено на шиш и гарнирано с разнообразни салати; имаше най-различни морски специалитети и вкусен десерт от тропически плодове с прясно разбита сметана. Яденето бе достойно за крал, но тя бе твърде загрижена, за да го оцени по достойнство.

— Не ти ли се яде, Кери? — попита Тео, забелязал, че няма апетит.

— Ям толкова много, откакто съм тук, че трябва да пазя диета, когато си отида. — Неволно изтърва последното и забеляза, че Бен се намръщи. Ако действително щеше да се жени за него, за какво напускане говореше? Тео май не забеляза нищо и само я потупа по корема с фамилиарен жест.

— Какви глупости — пищните жени са още по-съблазнителни, не си ли съгласен Бен?

— Може би… — Лицето му бе мрачно като облак.

— Каква е според теб идеалната фигура на жената?

— Може би трябва да се огледаш в огледало, за да си освежиш паметта — каза Бен толкова напрегнато, че тя се слиса. Ако правеше театър заради Робин, той надминаваше себе си.

Тео вдигна чашата си за тост.

— Великолепно предложение, Кери!

Кери го изгледа ядосана. Защо нарочно флиртуваше пред Бен? Олекна й, когато Тео обяви, че трябва да си върви. Последва го в коридора и го сграбчи за ръката.

— Какво искаше да постигнеш, там вътре? — изсъска тя.

— Не разбирам за какво намекваш — не се смути Тео.

— Отлично разбираш. Опитваше се да накараш Бен да ревнува. И успя — добави Кери тъжно.

Той се усмихна.

— След тази вечеря може би Бен ще те оцени толкова добре, колкото заслужаваш. Разбираш ли, Кери, аз те обичам като много скъп приятел. Затова искам да имаш всичко най-хубаво.

— Най-хубавото е Бен! — отсече тя.

— В такъв случай се извинявам. — Тео целуна ръката й и се взря в очите й с потъмнял поглед. За зла участ, Бен тъкмо в този момент влезе в коридора. Кери бързо издърпа ръката си.

— Аз само изпращам Тео — издърдори тя смутена.

— Да, виждам — рече Бен студено.

— Благодаря ви за превъзходната вечеря — подзе любезно Тео — и пожелавам на двама ви най-щастливо бъдеще!

Бен измърмори нещо в отговор и Тео си отиде. Щом вратата се затвори след него, върху нея се стовари кипящата му ярост.

— Сценката бе много трогателна. Който я види, лесно може да забрави, че си сгодена за мен. А може би тъкмо това се опитваше да сториш?

— Всъщност Тео се опитваше да ти го припомни — отвърна Кери язвително. — Смята, че не ми обръщаш достатъчно внимание. Разбира се, той не знае, че цялата работа е фалш.

— Благодаря ти за своевременното напомняне — намръщи се Бен. — Но не се притеснявай, няма да продължава дълго. Пърша Редшоу се е върнала вчера.

— Знам — подхвърли дръзко тя и едва не си прехапа езика — не беше казвала на Бен, че срещна Рик и Тео на фермата за крокодили.

Той бързо схвана пропуска й.

— Видяла си Рик днес?

Не можеше да отрича.

— Дойде на фермата, когато хранехме Фанг и Матилда. — Бен повдигна въпросително вежди. — Робин и аз — добави Кери. — Да не мислиш, че съм си уредила среща с Рик насаме на фермата?

— Защо не? Ти знаеше, че ще бъда зает цял ден.

— Да, но не знаех, че Рик ще дойде. Впрочем, първото нещо, което ми каза бе, че Пърша се е върнала. Едва ли можех да го прелъстя, докато говорехме за годеницата му, нали?

Той поклати глава. Намръщи се и потъна в размисъл. Изведнъж шеметно я грабна в ръцете си, притисна я към себе си и впи устни в нейните в жестока страстна целувка. Тялото й мигом се подчини на неговата власт и всичките й заричания да бъде сдържана и недостъпна отидоха по дяволите. Обляха я огнени вълни. Почти против волята си започна да отговаря на ласките му, когато дочу смях зад гърба си. С явна неохота Бен откъсна устни от нейните.

— О, Робин, не те видях…

Прониза я разочарование. Внезапната му страст бе само заради Робин. Трябва да бе чул приближаването на инвалидната количка и бе решил да накара Кери да замълчи по най-практичен начин.

Прокле глупостта си. Още секунда и щеше да отговори на целувката му като на истинска и да се поддаде на опасното му обаяние. Осъзнала, че едва се отърва, тя се отдръпна от него, но старомодният й жест породи нова усмивка върху лицето на Робин. Кери изгледа гневно Бен над главата на Робин. Той нямаше право да подхранва вярата на сестра си в тяхната неискрена любов, щом като наскоро ще трябва да й кажат истината. Отвън прозвуча автомобилен клаксон и Бен се изправи.

— Ще те оставя да помогнеш на Робин да си легне, скъпа — натърти той на нежното обръщение. — Това трябва да е Нъгет. Обещах да отида с него да проверим дали новата стока е добре настанена за нощуване.

— Добре. Лека нощ — промърмори недоволно Кери.

Робин кипеше от възбуда. Кери откри причината бързо, когато я докара до спалнята. Още преди да спрат колелата на стола, Робин се отправи към компютъра и започна да пише.

— Тео иска да купи картините ти? — предположи Кери наслуки. Когато Робин кимна енергично, продължи: — Всичките ли?

— Всичките — изписа Робин и добави: — Харесва серията „Скалите“.

Кери също харесваше серията акварели, които Робин подготвяше за следващата си изложба. Рисувала бе по фотоси и беше успяла да улови величието на Арнхемските скали с всичките им настроения и оттенъци. Прегърна Робин:

— Това е чудесна новина. Поздравявам те!

— Благодаря — изписа Робин и завърши с поредица от удивителни, за да подчертае жизнерадостното си настроение.

Когато Кери погледна часовника, забеляза, че беше станало късно. Бен й бе наредил да не го чака. Поколеба се, после неохотно отиде в стаята и започна да се готви за сън. Измъкна кремавата копринена риза над главата си и се видя в цял ръст в овалното огледало в ъгъла. Бен й бе предложил да се огледа в огледало, за да види какъв е неговият идеал за жена. Направи го заради Робин, разбира се, но не можеше да забрави с какъв патос го каза.

В тази поза гърдите й стояха високи и твърди, а загорялото й тяло блестеше златисто под светлината на лампата. Остави ризата да падне на пода и започна да изучава лицето си. Очите й бяха големи и лъчисти на тази светлина. Червилото й беше отдавна избледняло, но устните й бяха още ярки. От целувката на Бен, помисли тя с удоволствие. Потисна чувството още в зародиш. Не желаеше да свързва неговото докосване с удоволствие или с каквито и да било хубави чувства. Можеха да й ги отнемат твърде лесно, както последния път.

Тогава защо тялото й настойчиво потръпваше винаги щом си спомнеше прегръдките му? Потърка уста с ръка, но цветът не избледня. Като че ли я беше белязал с целувката си, така както белязваше елитните бичета.

Кери реши, че един студен душ може да пропъди Бен от главата й, за да се наспи добре. Дълго стоя под прохладната водна струя, която отми част от бъркотията в главата й. Когато излезе, косата й бе прилепнала на гъсти къдрици, лицето й сияеше на лунната светлина. Тя седна пред тоалетната масичка и започна да бърше мократа си коса. Дочу отдалече входната врата да се отваря и затваря. Въпреки усилията да се овладее, сърцето й откликна — Бен си бе дошъл! Сега, когато Робин спеше, можеше да му каже за идването на Тео във фермата. На вратата се почука леко.

— Влез — каза Кери меко. — Няма да се забавя.

— Не се притеснявай. Приятно ми е да седя и да те гледам.

Тя ужасена смъкна кърпата от главата си.

— Помислих, че е Бен! Махай се от стаята ми!

— Не си много гостоприемна. Нали току-що ме покани — отбеляза Рик.

Кери забеляза зачервеното му лице и блесналите очи.

— Пил си!

— Какво като съм пил? — вдигна рамене той. — Имах право на малко разтуха, след като прекарах половината вечер на чай у семейство Редшоу.

— Значи там е бил… Тя хвърли отчаян поглед наоколо. Търсеше начин да го отпрати мирно, без да обезпокои Робин.

— Не допускам, че имат настроение за пиене толкова скоро след загубата на бабата на Пърша — забеляза Кери.

— Те никога нямат настроение за пиене — оплака се Рик. — Нямат понятие как да се забавляват.

— Ще бъде различно, когато останете сами с Пърша — подхвърли тя.

— Не знам. Никога не съм бил достатъчно дълго насаме с нея, за да разбера каква е в действителност.

Откровението му я ужаси.

— Тогава как можеш да мислиш за женитба, щом не се познавате добре?

— Какво значение има? Тя е жена и е под ръка. Както казва брат ми Бен, крайно време бе да предприема нещо свястно. Ако знаех, че това стига да го накарам да се раздели с част от татковото наследство, щях да се оженя за теб, когато имах възможност.

Кери изпита отвращение.

— Нямаш ли някакви принципи изобщо?

Погледът му се плъзна по нея.

— Нито един, скъпа. Освен това, не са нужни особени принципи да искам това, което ми се полага.

— Искаш да кажеш, че щеше да е твое, ако бе проявил някакъв интерес? — вметна тя. — Ако бе вложил половината от времето, което Бен отделя за тези имоти, можеше да имаш повече основания да претендираш.

Рик се изправи, надвеси се над нея и се подпря на масичката.

— Затваряй си устата! — заповяда той. — Мога да изтърпя това от Бен, но не съм длъжен да го слушам от теб!

— Разбира се, че не си — опита се да го успокои Кери. — Говорих прибързано и се извинявам.

Изглежда не я чу.

— Не че има някакво значение. След няколко дена ти и Бен ще се смеете по друг начин.

При споменаването на Бен я обзе страх.

— Какво искаш да кажеш, Рик?

Решителният й тон проби през алкохолната мъгла.

— Не трябва да ти казвам, още е рано.

— Но ще ми кажеш, нали? — придума го тя и въздъхна.

— Добре, ще ти кажа — захили се той. — И без това е твърде късно да се спре.

— Какво да се спре?

Рик политна назад към леглото и се стовари накрая му, усмихнат за някакъв въображаем свой успех. Овладя се и с усилие се вторачи в нея.

— Тео и аз ставаме партньори. Ще отворим най-голямото казино южно от Дарвин.

Въпреки топлата нощ, Кери замръзна и се сви в робата си.

— Къде възнамерявате да построите това казино?

Рик? — попита, макар да се опасяваше, че вече знае отговора.

— Че къде мислиш? На Лагуната на крокодилите. Тео вече огледа мястото и се съгласи, че е прекрасно.

Ето какво правеха Тео и хората му, когато ги срещнаха на фермата!

— А какво ще стане с проекта на Бен за развъждане на крокодили? — попита тя с привидно небрежен тон.

— Как какво?

— Крокодилите имат нужда от естествена среда, за да се размножават. Те няма да оцелеят, ако има казино под носа им.

— Какво от това? — сви рамене Рик. — На мен ми трябва едно мъничко парче земя, а там има милиони декари, за Бога.

— Фермата е вече построена на това място. Ще трябват години да се премести другаде.

— Трябваше да се сетя, че ще измислиш някакъв аргумент. Ти само тях обичаш, тези твои човекоядци куфари.

— Не са човекоядни — възрази неволно Кери. — Тук са от векове, много преди нас и имат право да живеят свободно.

— Тогава ще трябва да си потърсят свободата другаде…

— Бен знае ли за твоите планове?

— Защо трябва да знае? Това е моя земя. Мога да правя каквото ми хрумне с нея.

Оставаше й малка надежда.

— Не е твоя още, нали?

— Казах ти, брат ми Бен великодушно разреши да я получа веднага, тъй като сватбата се забави.

— Ти май изобщо не възнамеряваш да се ожениш за Пърша?

— Ако можех да се измъкна — изсмя се Рик, — бих останал необвързан, със свободно сърце. Но добрият стар Бен и за това е помислил. Ако не се оженя до три месеца, сделката отпада и той си взема земята обратно.

— Всичко си предвидил, така ли? — въздъхна отчаяно тя. — Все още има време да разкажа на Бен какво си замислил, за да те спре.

— Казах ти, вече е късно. Единственият начин да загубя Казуарина, е ако не стигна до олтара, но аз ще го направя. Няма на какво да разчиташ.

— Тогава защо ми казваш всичко това?

— За да те видя как ще се гърчиш, когато пристигнат булдозерите. Въпреки моите усилия ти си още тук и Бен все още е пощурял по тебе. Понеже нищо не мога да променя, ще трябва да си получа моето по друг начин.

— Като похитиш земята и не оставиш нищо на децата си?

— Ще им оставя точно колкото Джейк ми остави. По дяволите! Та нали моите деца няма да бъдат Чемпиън. Не забравяй, че съм само доведеният син. Издънка от стригач на овце, който имал слабо сърце и никаква застраховка, и невеста на Чемпиън, загубила всякакъв интерес към мен, щом се появил моят брат.

— Сигурна съм, че това не е вярно — възрази Кери плахо.

— Тогава защо даде всичко на Чемпиън, включително и живота си накрая? Ако Джейк не бе пожелал други деца, щеше да е още жива. — За неин ужас гласът му затрепери и по лицето му потекоха сълзи. Състраданието надделя над омразата. Тя се доближи до него и коленичи.

— Недей, Рик. Никой не е виновен за смъртта й. Не можеш да виниш Чемпиън или някой друг.

— Какво знаеш ти? — отблъсна я ядосан Рик. Кери падна назад и робата й се разтвори. В последния момент успя да хване колана на кръста, но все пак предложи на гладните му очи доста загоряла плът. Той коленичи до нея и й попречи да стане.

— Рик, остави ме да стана, моля те!

Рик дръпна колана на робата.

— Искаше да ме утешиш. Приемам предложението. Какво лошо има в това?

— Не съм ти предлагала такова нещо и ти го знаеш много добре! — отблъсна ръцете му тя.

— По дяволите! — Викът изплющя над главите им като гръм. Не бяха чули отварянето на вратата, нито кога е влязъл Бен. Застана над тях като ангел отмъстител. — Стани! — заповяда на Рик. — Ти също се загърни по-прилично.

— Бен, пак си въобразяваш нещо, просто Рик е пийнал малко повече — припряно каза Кери.

Очите му бяха жестоки.

— Това е неговото извинение. Твоето какво е?

— Не ми трябва — не съм сторила нищо лошо.

— Може и така да е по твое разбиране. — Бен въздъхна отчаяно. — Мислех, че вече си се вразумил, Рик.

От войнствения Рик не остана нищо. Облегна се на стената и сведе поглед.

— Нищо лошо не исках, Бен. Може би щом видях Пърша днес и като знаех, че още не можем да бъдем заедно, нещо ми стана.

— Има и по-приемливи начини за отпускане на разстроени нерви — забеляза Бен.

Това бе твърде много! Тя възмутена избухна:

— Изобщо не е дошъл тука да си отпуска нервите, както се изразяваш. Дойде да се изфука как възнамерява да съсипе Казуарина. — Кери извърна разярените си очи към Рик. — Я му кажи какво ми разправи току-що!

Рик затътри смутено крака и отправи умолителен поглед към Бен.

— Нямам представа за какво говори.

— А пък аз имам! — скочи тя с ръце на хълбоците. — Смята с Тео Стратопулос да построи грамадно казино в Казуарина, точно до Лагуната на крокодилите.

— Мили Боже! — смая се Бен.

— Може да ти наговори какво ли не, само да ме злепостави пред теб — намеси се Рик. — Но се обзалагам, че няма да ти каже как ме покани тук тази вечер.

Бен присви очи и тя видя как юмруците му се свиха. Само я запита:

— Ти ли го покани, Кери?

Твърде късно забеляза капана, поставен от Рик.

— Да, но мислех…

— Мислеше, че ще се върна много по-късно — прекъсна я Бен.

— Съвсем не… Кажи му, Рик!

— О, разбира се, че ще ми каже — каза студено Бен и получи изплашен поглед от брат си. — Но не тук. Навън! — кимна той към верандата. Кери понечи да ги последва, но Бен поклати глава: — Стой настрана!

Брадичката й увисна. Тя се отпусна безпомощно на леглото. Споменът за отказа на Бен да й повярва за завещанието нахлу в главата й, болезнен като прясна рана. Знаеше си, че така ще стане, ако го допусне да я доближи втори път. Откритието, че излезе права, не я успокои. В тихата нощ долетяха гласове. Кери отиде до прозореца и погледна навън. Бен и Рик бяха на поляната пред къщата. Говореха тихо, но гласовете им отекваха.

— Помислих, че този път ще удържиш на думата си.

— Кой ти каза, че не съм?

— Твоето поведение тази вечер.

— Казах ти, тя ме покани да вляза… — Когато Рик повтори полуистината, Кери се сви от страх. После го видя да заема бойна стойка и изпъшка. Бен реагира бързо.

— Не бъди глупак. Мога да се справя с теб винаги. А пиян нямаш никакъв шанс.

— Не съм пиян — смотолеви Рик, но се отдръпна. — Не ме удряй!

— Изкушавам се — каза Бен. — За Бога, ако не бях обещал на татко, вече да си напуснал тази земя завинаги.

— Но обеща, нали? Ако бях на твое място, щях да се придържам към завещанието и да забравя всякакви обети на смъртното легло. Сега ти не можеш да се откажеш.

Бен сви юмруци. Кери чу тежкото му дишане, докато се мъчеше да се овладее.

— Не ме предизвиквай, момче — изръмжа той гневно. Изблъска с рамо изненадания Рик и закрачи към къщата.

Стана й лошо и се дръпна от прозореца. Въпреки заповедта на Бен да стои настрана, не можеше да заспи и да се примири. Трябваше да говори с него. Той беше в кухнята, наливаше вода в кафеника.

— Мисля, че щеше да си лягаш — каза, без да се обърне.

Поне не ме изпъди, помисли тя с облекчение.

— Как позна, че съм аз?

— Аборигените ме научиха да разпознавам хората по стъпките. Освен това нито Рик, нито Джеси си слагат парфюм „Луи Феро“.

— Знаеш ли, Рик излъга — каза Кери тихо, но решително.

— Знам. — Бен включи кафеника и сипа кафе в една чаша.

— Знаеш? Тогава за какво беше целият театър преди малко?

Той се обърна към нея. На ярката електрическа светлина очите му бяха обрамчени с виолетови сенки. Изглеждаше изтощен.

— Исках да кажа, че Рик не е съвсем невинен. Затова по-добре да говорим сутринта, да има време да изтрезнее.

— Когато за удобство ще забрави всичко — предизвика го тя.

— Какво искаш от мен, Кери? Да призная, че не съм видял това, което току-що видях ли?

— Не, искам само да оставиш малко място за съмнение.

Бен откачи втора чаша от дървената полица.

— Искаш ли малко?

— Да, моля те, но съвсем слабо. — Всъщност не искаше кафе, но не искаше и да остави Бен, докато не се изяснят.

Почака мълчаливо да стане кафето. Последва го във всекидневната. Той остави чашите на ниска масичка. Навън бе тъмно и тихо. Само цвърчене на цикади и случаен пронизителен крясък на свирец нарушаваха тишината. Вятърът смени посоката си. Студени тръпки полазиха по гръбнака й.

— Студено ли ти е?

— Не, добре ми е. — Нощта бе топла и уханна. След горещия дъх на деня прохладният шепот на вятъра я радваше. — Известно ли ти е, че Рик обвинява всички Чемпиън за смъртта на майка си?

— Майка ни — поправи я Бен. — Да, знам. Защо го казваш?

— Не разбираш ли, че затова иска да пожертва Казуарина и затова толкова настойчиво иска да застане между теб и мен.

— Мислех, че аз заставам между теб и Рик — забеляза Бен с лека ирония.

— Не трябва да мислиш така, защото Рик не ме обича. Той просто иска да ти отмъсти.

— Смяташ ли, че не разбирам подбудите му? Ако не бяха желанията на татко, знам как щях да постъпя. Теб не мога да те разбера. Изглежда много добре виждаш какво представлява Рик, а все се връщаш към него.

— За Бога, Бен, аз се връщам само по една причина, и това не е Рик! Той не може да понесе да те види щастлив и иска да разбие нашата любов…

Кери спря рязко, осъзнала, че каза повече, отколкото искаше. Бен я гледаше втренчено.

— Каква любов, Кери? Отговори ми.

— Любовта, която мисли, че изпитваме един към друг — промълви едва-едва тя.

— Май не е това, което имаше предвид, нали? Ти смяташ, че любовта ни е истинска?

— Да — прошепна Кери. За Бога, тя бе истинска и той я видя в призрачния миг, когато бе загубила контрол над чувствата си. Някак си, въпреки заричането да се държи настрани, Бен бе успял да пробие бронята й. Сега и той го разбра.

Бен прекоси стаята с бързи стъпки и я грабна в обятията си. Умората му се изпари моментално. Прегърна я през раменете здраво и неудържимо. Кери потъна в обятията му, осъзнала, че няма смисъл да крие повече чувствата си и от него, и от себе си. Горещите му търсещи устни се впиха в нейните. Подчини се и омекна като глина в ръцете му.

— Боже, Кери, защо не ми каза? — Устните му се плъзгаха предизвикателно по устата й.

— Не казах дори на себе си — прошепна Кери.

— Значи истината излезе наяве. Това ли е истината? През цялото време съм бил аз, а не Рик?

— Да — призна тя. — Винаги ти…

И да не бе признала, щеше да разбере — казваше го с всяко движение на тялото си, притисната към него. Как можеше да има тайни между тях, щом телата им не успяваха да излъжат! Той отметна робата от раменете й, за да целува примамливите извивки на шията й. Кери сключи пръсти в косата му и сведе главата му да я целува по раменете. Бен отгърна робата и намери дясната й гърда. Задъха се и бедрата й инстинктивно се прилепиха към него.

Зъбите му гризнаха леко чувствителното й зърно. Заля я топла вълна. Как да се откаже от такъв миг, дори да й донесе болка? Той обсипа с целувки гърдите й, отметна още робата с глава, за да целуне и другата гърда. Изведнъж тя усети промяна в него, като че някой ги заля с ледена вода.

— Бен, какво има? — Беше вдигнал глава с такава мъка в очите, че Кери се стресна. — Какво има? — повтори тя.

— Върви да спиш. Не казвай нищо, просто върви — нареди Бен с дрезгав глас.

Какво бе сторила? Парещи сълзи на болка и смут изпълниха очите й. Само преди минута всичко бе прекрасно, а сега отказваше да я погледне, да й обясни защо… Остана неподвижен с гръб към нея, глух за молбите й, докато тя се отчая и побягна към стаята си. Втурна се вътре разтреперана, невярваща на случилото се. Нещо настрои Бен срещу нея, но какво?

В търсене на отговор се обърна към кръглото огледало. Ръцете й стигнаха до гърдите и тя отхвърли робата от раменете си. Едва тогава съзря какво бе видял Бен — сърцевидното рождено петно на лявата й гърда, което Рик с такава наглост бе описал на Бен…