Валери Парв
Лагуната на крокодилите (7)

Седма глава

Следващите дни Бен я отбягваше. Кери започна да се чуди защо му трябваше този фалшив годеж, когато за всеки беше ясно, че те бяха всичко друго, освен влюбена двойка. Досети се, че лъжата трябваше да продължи заради Робин.

Когато бяха с Робин, обикновено на вечеря в края на работния ден, той проявяваше нежна загриженост към Кери. Щом Робин се оттеглеше да спи, Бен се прибираше в черупката си. Отпусна се само веднъж, когато го запита за Фанг.

— Много по-достъпен е, особено когато му носиш храна — каза той.

Прониза я остра болка от топлия му глас. Опита се да си внуши, че предпочита да е безразличен към нея. Това би облекчило неизбежната им раздяла.

— Как се държи Фанг с Матилда? — попита тя.

Бен се усмихна. Очите му се зареяха някъде далече и Кери разбра, че духом се бе пренесъл при крокодилите.

— Фанг изглежда много иска да се срещне с Матилда. Щом я види, се хвърля върху телената преграда, която ги дели. Въпросът е, че не зная дали й се усмихва от любов или от глад.

— Затова казват: „Никога не се усмихвай на крокодил“ — почти изпя тя. — Както и да е, виждала съм ги да се любят на воля и се радвам, че не съм крокодил.

Смехът му се сля с нейния и за момент между тях паднаха преградите. Скоро обаче затвореният му вид й подсказа, че си бе спомнил предишните разговори. Той се изправи и се протегна:

— По-добре да си лягам. Утре ще имам много работа.

Противно на всякакъв здрав разум, Кери изпита желание да го задържи още малко, за да продължи ведрото настроение.

— Какво ще правиш? — попита тя.

По лицето му пробяга раздразнение.

— Ще бъда долу на животновъдната ферма да подбираме добитък. Нъгет ще докара хиляда и петстотин глави.

Представи си как рискува живота си сред стадото диви говеда и нещо я преряза вътрешно. Едва сподави желанието си да му каже да внимава.

— Бен… — подзе Кери, но се опомни. — Лека нощ.

— Лека нощ — отвърна й той, без да се обръща.

На сутринта, когато тя слезе на закуска, Бен вече бе заминал за животновъдната ферма. На голямата маса, на която обикновено сядаха по десетина души, сега бяха само тя, Робин и Джеси Финч.

— Какво ще кажеш да посетим Фанг днеска? — обърна се Кери към Робин след закуската.

Главата на Робин заподскача нагоре-надолу и усмивката й разцъфтя. Радваше се на всяка възможност да избяга извън стените на къщата, а и досега не бе видяла новото начинание на Бен.

— Готова ли си, Робин? — попита тя, когато влезе в спалнята на приятелката си. Робин бе облечена с карирана риза и кожени панталони. Придвижи количката си до компютъра. Кери отиде зад нея:

— Искаш да ми кажеш нещо ли?

Ръцете на Робин зачаткаха по клавишите.

— Ти и Бен, всичко наред?

Кери дълго разглежда думите, преди да отговори. — Защо мислиш, че има нещо?

— Настроението не е добро — написа Робин.

Душата й се стегна. Робин компенсираше недъзите си с необикновена проницателност. Бен трябваше да го има предвид, когато измисли годежа.

— Имахме недоразумение — призна тя, понеже знаеше, че не може да се преструва как всичко е наред, когато Робин чувстваше, че има нещо. Стисна рамото на приятелката си: — Всичко е наред, кой няма проблеми?

Робин отпусна рамене с облекчение и напечата:

— Целунете се и се сдобрете.

Кери се усмихна пресилено.

— Щом казваш. Хайде да тръгваме — Фанг очаква закуската си.

Кери се опасяваше, че Робин ще усети унилото й настроение и затова поддържаше непрекъснато незначителен разговор, докато пътуваха по изровения път към фермата.

— Имам писмо от татко тази сутрин. Сестра ми Луиза се е преместила в ново жилище. Не е ли чудесно?

Макар лишена от компютъра си в колата, Робин направи жест, който Кери изтълкува като знак на одобрение.

— Тя ще се зарадва, ако й пишеш — подхвърли Кери.

Робин кимна. Кери знаеше какви трудни битки бе водила приятелката й, за да постигне нещо в живота си. Беше чудесен пример за Луиза в нейната борба за самостоятелност. Робин я дръпна за ръката с жест, обхващащ обширните земи около тях.

— Искаш от мен да я поканя в Кинга Даунс? — разбра я Кери. — Тя много ще се зарадва. Разказвала съм й за тези места в писмата, но друго е сама да ги види. Благодаря ти за предложението.

Изминаха останалите километри в мълчание. Кери бе доволна, че по-малката й сестра щеше да има възможност да види това място. В същото време я бодна тревога. Не бе казала нищо на семейството си за мнимия годеж с Бен Чемпиън, понеже предполагаше, че играта ще свърши, преди да стане необходимо да бъдат посветени. Въздъхна дълбоко. Проклети да са Бен и неговите измислици…

Поне с големите гущери отношенията й бяха ясни, помисли си тя, докато тикаше Робин до телената ограда около басейна на Фанг. Взе два мъртви кефала от кофата, закачи ги на пръта за хранене и го подаде на Робин.

Щом капакът на кофата издрънча, масивната глава на Фанг се появи между лилиите. Робин надвеси пръта над главата му, той отвори могъщите си челюсти и след шумно щракане рибите изчезнаха. Робин се засмя от удоволствие и подаде пръта за ново зареждане. Докато приятелката й хранеше Фанг, Кери наобиколи инкубаторите, където крокодилските яйца се топлеха при постоянна температура, за да се излюпят. На връщане към откритите басейни видя, че Робин разговаряше с някого. Позна Рик и отново се притесни.

— Какво правиш тук? Смятах, че помагаш на Бен.

— Не съм сянка на Бен — намръщи се той. — Има една дузина мъже, готови да изпълнят заповедите му. Аз не му трябвам. Освен това тази земя е моя.

Без да иска, бе забравила, че крокодилската ферма бе възседнала невидимата граница между Кинга Даунс и отдалечената Казуарина.

— Бен ми каза, че тази земя спада към Казуарина — отвърна тя примирено. — Но не знаех, че вече е твоя.

Рик се престори, че внимателно си разглежда ноктите.

— Документите са вече при адвоката. Утре по това време земята ще бъде моя.

От нещо в гласа му я побиха тръпки. Думите му прозвучаха като заплаха.

— Имаш ли вести от Пърша? — запита Кери, за да смени темата.

— Пърша, Пърша, Пърша! — възкликна той с досада. — Само за нея слушам напоследък. Е добре, тя се върна след дълго отсъствие, но баба й не се оправи. Затова семейството й смята, че не е редно още да се гласим за сватба.

— Съжалявам, че е загубила баба си…

— Да, да — прекъсна Рик съболезнованията й. — Бен реши, че не е редно да ме кара да чакам повече за наследството, разпореди се и задвижи нещата.

Робин се размърда нервно в стола си и Кери й стисна рамото насърчително.

— Не се безпокой, все пак ще направите сватбата, нали Рик?

— Ти май много бързаш да ме ожениш! — изгледа я свирепо той.

— Не, разбира се — отвърна тя с престорена бодрост. — Но знам с какво нетърпение Робин очаква сватбата…

Разбрал намека й със закъснение, Рик се пресегна да разроши косата на Робин.

— Не се тревожи, всичко ще бъде както трябва. Най-важното е, че ще успея да подготвя Казуарина за моята невеста — добави той. Тонът му не й се стори много въодушевен.

— Това е добра новина, нали Робин? — възкликна Кери сърдечно. Надяваше се, че не прозвуча толкова фалшиво, колкото Рик. Забеляза го, че пристъпва от крак на крак и хвърля поглед към фермата. — Какво има? — попита тя.

— Няма нищо. Предполагам, че, сега се връщате у дома?

Начинът, по който го каза, я накара да трепне вътрешно.

— Не бързаме. Бен ще отсъства цял ден. Той знае, че мислех да дойда тук и ми разреши да се опитам да запозная Матилда с Фанг.

Рик се намръщи още повече.

— Сега ли трябва да стане това?

— Не е задължително. Те са все още боязливи един към друг и може би ще е добре да го поотложим.

— Чудесно… — Забеляза озадачения й вид и побърза да добави: — Имам предвид, че не искам да се сбият, когато имаме толкова малко хора, за да ги разтървем.

— Имаш право, разбира се. Днес се отказвам. Но държа да ги запозная преди началото на дъждовния сезон, за да има възможност Матилда да снесе яйца.

Рик изкозирува подигравателно:

— Тъй вярно, рейнджър Донован!

— Стига, Рик! Омръзнаха ми шегите ти — усмихна се Кери.

— Скъпа госпожице, човек ще си помисли, че наистина искаш да се ожениш за брат ми Бен!

Крехкото рамо на Робин се стегна под ръката й. Тя го потупа успокоително.

— Разбира се, че искам, Рик. Какви щуротии приказваш…

— Така ли? Забелязвам, че вие двамата още не сте определили датата на сватбата.

— Колкото и вие с Пърша — парира Кери, но веднага съжали, че му позволи да я предизвика. — Не можеш да застанеш между нас, ако на това се надяваш. Бен иска да се ожени за мен, тъй че най-добре е да се примириш. Хайде, Робин, да вървим у дома да похапнем. И ти ли си гладна като мен?

Робин вдигна очи, но поклати глава. Разговорът с Рик им бе отнел апетита. Докато буташе Робин към колата, мъката в очите й я разтревожи. Идваше й да удуши Рик!

Когато насочи автомобила през портала на фермата, с учудване забеляза, че срещу нея идва голяма лимузина. Вътре имаше четирима мъже, чиито официални костюми тук изглеждаха неуместно. Когато лимузината наближи, Кери забави ход и се опита да огледа пътниците в нея. По тия места непознатите бяха рядкост и никога не отминаваха без поздрав. Този път бе изключение. Робин се сви разочарована.

— Всичко е наред, мисля, че познавам един от тях — каза Кери, обърна колата и влезе отново във фермата. Мъжете бяха слезли и Рик се здрависваше с тях, когато Кери спря. — Здравей, Тео! — извика тя към най-високия мъж.

— Здравей, Кери, как си? — изненада се той, че я вижда тук.

Тео Стратопулос бе почти неприлично красив. Висок около метър и осемдесет, с широки като на професионален борец рамене и самоуверени движения. Макар че нямаше още четиридесет, гъстата му коса бе посребрена и му придаваше вид на благороден държавник от висок ранг, което много му помагаше в търговските сделки. Забележителен нюх му бе дал възможност да натрупа едно от най-големите богатства в Австралия.

— Какво ви води насам? — запита тя. Изненадата й се сля с удоволствието да го види отново.

Тео погледна към Рик, който му кимна едва забележимо.

— По работа, както обикновено — вдигна рамене той. — Мислех, че си някъде из пущинака и ловиш крокодили.

— Точно това правя — разпери ръце Кери към съоръженията около тях. — Бен Чемпиън имаше нужда от малко помощ за крокодилската си ферма и Комисията ме изпрати при него.

— Бен е щастлив човек! — оживи се Тео.

— Не се ли канеше да тръгваш току-що, Кери? — попита Рик, като безуспешно се опитваше да прикрие раздразнението си. Очевидно не искаше да му попречи в работата, която имаше с Тео и спътниците му. — Робин те чака в колата — натърти той.

Тя разбра намека му и се обърна към Тео:

— Канех се да се връщам в Кинга Даунс, където съм отседнала. Преди да продължиш, ела да се запознаеш с Робин — говорила съм ти за нея.

Рик изпръхтя нетърпеливо, но Тео го пренебрегна.

— Ще се радвам да се запозная с Робин!

Тръгна след нея към колата и Кери го доближи.

— Какво всъщност те води тук, Тео? Отглеждането на крокодили все още не е изгоден бизнес, така че не може да е това.

— Защо трябва да бъде нещо друго? Рик Чемпиън ме покани да видя мястото и дойдох.

Достатъчно добре го познаваше, за да разбере, че крие нещо. Знаеше, че няма да успее да го накара да й каже нито дума повече, отколкото иска.

— Ето я и Робин! — каза тя прекалено весело и отвори широко вратата на колата. — Робин, това е мой приятел от Дарвин, Тео Стратопулос. Тео, Робин Чемпиън!

Той тактично не се изненада от недъзите на Робин, пое протегнатата й ръка и я целуна с подчертана вежливост.

— Имате прекрасни, изразителни очи — каза Тео тихо. — Щастлив съм да се запозная с вас.

Робин се засмя и извърна поглед. След това дръпна Кери за ръката и направи жест за ядене.

— Робин иска да те покани на вечеря в Кинга Даунс — преведе Кери. — Ще дойдеш ли довечера, като свършите тук?

— С най-голямо удоволствие — прие той. — Може би ще успея най-после да се запозная с твоя Бен Чемпиън. Чувам, че приемаш поздравления, Кери. Трябва да поздравя и годеника ти довечера.

— Как научи? — изгледа го втренчено тя.

— Трябва да знаеш, че си имам собствени източници. Кажи ми какво би искала да получиш за сватбен подарък?

— Не е необходимо — възрази Кери, ужасена, че новината бе успяла да стигне до ушите му.

— Глупости! Този път нямаш причина да ми откажеш подарък. Какво да бъде? Вила в Дарвин? Да вземеш самолета ми за медения месец?

При споменаването на меден месец тя почувства пръстена на ръката си неудобен и тежък. Не обичаше да заблуждава хората, а случаят се бе разчул много по-нашироко, отколкото си бе представяла.

— Виждам, че те изправям пред труден избор — забеляза Тео. — Оставям те да помислиш до довечера.

Целуна й ръка, след това на Робин. Върна се при Рик, който нетърпеливо сновеше нагоре-надолу между неговите хора. Кери предположи, че единият от тях бе неизбежният бодигард, а другите двама изглежда бяха някакви бизнесмени. Или адвокати? Счетоводители? Той спомена, че посещението му днес е свързано с бизнес, но какъв?

Отказът му да й подскаже не я изненада. Когато излизаха заедно, рядко говореше за работата си.

Обикновено приемаше сдържаността му, но този път гореше от любопитство да узнае за какво бе дошъл. Имаше някакво лошо предчувствие.

По време на приготовленията за вечерята успя да овладее опасенията си. Джеси Финч и Робин се заеха с желание да съставят менюто и прекараха около час наведени над компютъра да избират рецепти. След като се разбраха за вечерята, Кери се захвана да нарежда масата с прекрасните старинни сребърни прибори от колекцията на Робин и красивия порцеланов сервиз „Дерби корона“, останал от бабата на Бен.

— Изглежда чудесно, скъпа — й каза Джеси, когато свърши. — Надявам се твоят Тео да оцени високо труда ти.

— Той не е „моят“ Тео, а просто приятел — изтъкна Кери. — Но е свикнал да има най-хубавото и ще разбере добре какво сме направили.

Все пак с напредването на деня тя разбра, че очаква не Тео. Няколко пъти си намери причини да излезе на верандата, откъдето добре се виждаше всеки, който наближава имението. На четвъртия път забеляза широкоплещеста фигура, високо изправена върху коня, и сърцето й подскочи неочаквано. Бен се прибираше.

Седяха във всекидневната и се наслаждаваха на аперитива си, когато той дойде при тях. Косата му беше пригладена и мокра от душа, носеше бяла копринена риза и безупречно ушити черни панталони, които прилепваха към мускулестите му крака като втора кожа.

— Уиски с лед? — превари избора му Кери. Щом кимна, тя отиде до бара да приготви питието. Трябваше да върши нещо, за да успокои галопиращия пулс на разтуптяното си сърце.

— Какъв е поводът? — попита Бен, като си взе чашата. Пръстите им се докоснаха леко и Кери се разтърси, сякаш волтова дъга мина през нея.

— Имаме гост за вечеря, Тео Стратопулос — подзе тя неуверено. — Срещнахме го в района и Робин пожела да го покани. Надявам се, че нямаш нищо против.

Като чу името на Тео, погледът му се изостри, но само каза:

— Защо да съм против? Този дом е и на Робин.

Тео пристигна точно в седем часа и насочи цялото си внимание към Робин, която се радваше на възможността да играе ролята на домакиня пред новия гост. Той прояви особен интерес към картините й, тъй като вече притежаваше някои нейни работи. Охотно прие поканата да разгледа ателието й. Ала когато Кери понечи да ги придружи, Бен докосна ръката й.

— Нека Робин да го разведе. Освен ако имаш нещо против да прекарва времето си с друга жена…

Тя забеляза, че я гледа в очакване.

— Разбира се, че не! Казах ти, че с Тео сме само приятели…

— Защо тогава е тук, ако не за да те види? — запита Бен със стоманени нотки в гласа.

Кери погледна към вратата, изкушена да му каже подозренията си за посещението на Тео в Казуарина. Робин обаче можеше да се върне всеки момент, а без да знае нещо повече, не можеше да рискува да я тревожи в сегашното й здравословно състояние. Прехапа устни. Засега Бен щеше да продължи да мисли най-лошото за нея…