Валери Парв
Лагуната на крокодилите (6)

Шеста глава

Доста по-късно чу Бен да се връща в стаята си. Разтреперана, смени мокрия си бански костюм с нощница, но когато легна, сънят не идваше. Откак плуваха в басейна, много неща се промениха и най-вече самата тя. Докато се държеше настрана от Бен, част от нея жадуваше да бъде в обятията му. Съзнанието й предпочиташе да живее с усещането на допира с коравото му тяло и пламенната целувка, когато похити устата й. Можеше да му каже истината за белега и да впие отново клин между тях. Защо ли не го стори? Дали, въпреки рисковете, искаше неговата любов?

По-объркана от всякога, дълго се въртя и обръща, докато накрая потъна в неспокоен сън. Едва ли бе спала повече от два часа, когато я събуди чукане на вратата. В просъница се взря в часовника до леглото. Бен знаеше по кое време бе легнала. Едва ли би я събудил, освен по спешност. Но когато се дотътри до вратата и отключи, отвън я чакаше Рик.

— Какво има? — попита Кери, обзета от внезапен страх.

— Успокой се. Не идвам да те притеснявам. Няколко говедари отидоха на нощен риболов в Лагуната и крокодилът-самец нападнал един от тях. Ти ги наблюдаваш и Бен сметна, че трябва да знаеш.

— Той къде е?

— Стяга се за път. Отива при крокодила.

— Дайте ми две минути да се облека и тръгвам!

— Бен каза да останеш тук.

Осени я мимолетно видение как Бен премерва сили срещу праисторическото чудовище, което изучаваше, и потръпна.

— Не ме интересува какво е казал. Идвам и толкова!

Хлопна вратата пред Рик и се наслади на зяпналата му уста. Нямаше какво да се мае повече. Бързо свали нощницата и навлече рейнджърската риза каки с внушителните емблеми. Последваха кафявите шорти, чорапите и работните ботуши. Когато излезе, Бен товареше рейндж-ровъра.

— Какво търсиш тук? — попита той.

— Гледам си работата.

— Гледаш дяволите! Върви си в леглото.

— Извинявай, но няма да стане. Това ми е работата.

Бен я изгледа изпитателно в полумрака със замъглени очи, като че ли се бореше със себе си, и накрая отстъпи.

— Добре, качвай се…

Кери се вмъкна пъргаво и метна багажа. Бен затвори вратата и зае шофьорското място. Не след дълго вече се друсаха по пътя през ливадите към Лагуната на крокодилите. Придружаваха ги още два фургона. Изведнъж осъзна, че бяха сами. Рик се бе опитал да се качи с тях, но Бен го изпрати в следващата кола. Искаше й се поне някой от другите да бе с тях.

— Какво е станало? — запита тя, за да прогони настъпилото неловко мълчание.

— Изглежда, че е бил нападнат Нингара, братът на Нъгет. За щастие крокодилът се нахвърлил на рибата, а не на човека. Нингара паднал във водата и страхотно се изплашил, но крокодилът бил толкова зает с рибата, че го оставил да се покатери благополучно на брега.

— Слава Богу! — промълви Кери облекчено. Ако крокодилът не се бе заел с любимата си храна, резултатът щеше да е трагичен. — Изглежда, че трябва да преместим Фанг преди още някой да пострада — добави тя.

Той я погледна крадешком.

— Фанг ли?

— Името, което дадох на крокодила с повредената челюст — обясни Кери. — Най-вероятно той е виновникът.

— Изключваш ли възможността да е бил женският?

— Невинаги женските правят бели — разбра тя хода на мислите му.

— Може и да си права. Да видим дали описанието на Нингара отговаря на твоя Фанг.

— Ако отговаря, какво ще направиш?

— Ти каза, че няма да е опасен, ако се храни редовно. Може да го взема за партньор на Матилда.

— Отлично! — въодушеви се Кери. — Според мен той е в добро състояние, като изключим челюстта му, и е съзрял за размножаване. Сигурно ще е по-добре, отколкото да го местим и после пак да го връщаме след няколко месеца.

— Така поне ще решим крокодилския проблем — подметна Бен тихо.

— Какъв друг проблем има? — Тя се досети, преди да е изрекла въпроса си. Зарадва се, че той бе твърде зает с шофирането, за да види червенината, заляла лицето й.

— Все пак искам да знам кой те е наранил — настоя Бен. — Как можеш да защитаваш човек, способен на такова нещо?

— Зависи колко обичаш този човек — каза Кери внимателно. — Както и да е, вече е минало. Какво значение има за теб?

Пръстите му се впиха във волана.

— Защото аз… защото ти си от значение за мен.

Гърлото й се сви. Само да го казваше с искрено чувство, а не заради добрината й към Робин… Изпита облекчение, когато стигнаха до поляната на Лагуната. Разговорът с Нингара потвърди, че нападналият го крокодил бе самият Фанг.

— Много голям кинга! Добре да хванете бързо, шефе…

От наблюденията на Кери вече знаеха къде предимно се движи Фанг и това им спести трудната задача да го търсят няколко нощи с прожектор. След като помогнаха на Бен да разчисти няколко прохода сред гъсталака, говедарите се струпаха около него и той им обясни как да хванат крокодила в капан. Те закимаха замислени. Ентусиазмът им понамаля, когато дойде време да заложат капана. Трябваше да се работи при отлив, за да се потопи капанът, щом водата се покачи. Когато свършиха, всички бяха изкаляни и изпохапани от комарите и мухите. Не можеше и дума да става да се използват препарати срещу насекомите, защото острото обоняние на крокодила долавяше всяка следа от химикали.

— Какво следва сега? — попита Кери, докато почистваха спечената кал от краката си.

— Ще оставим капана без стръв няколко дена, за да свикне Фанг с него. След това ще заредим стръвта — няколко килограма диво прасе или голям сочен прилеп.

Тя усети, че Бен я гледа напрегнато и се почувства поласкана.

— Забеляза ли нещо?

— Тебе. Тук, на открито, по средата на тази операция, изглеждаш някак си различна…

Кери се огледа, но всички бяха заети с поставените им задачи.

— Какво искаш да кажеш?

— Като че ли за теб това е най-важното нещо на света — добави той замислено.

— Така е. Какво чудно има? Не съвпада ли с твоята представа за мен като безскрупулна използвачка?

— Може би направих някои прибързани изводи. Нали ти повярвах обаче за чека?

— Много мило от твоя страна — измърмори тя под носа си и отиде да види как върви работата с капана.

Бен я настигна в края на мангровата горичка.

— Не можеш да ме обвиняваш, дето помислих, че търсиш по-голяма изгода. Ти се появи веднага щом се разчу, че Рик ще става собственик на Казуарина.

— Добре де, предвидих всичко — въздъхна Кери примирена. — Щях да се оженя за Рик, ако той бе посочен за наследник на Джейк. И понеже не можах да понеса мисълта, че ще се ожени за друга, долетях като стрела да се опитам да го спечеля отново. Сега доволен ли си?

Разпали се, повиши тон и забеляза, че мъжете поглеждаха с интерес към тях. Бен я хвана за лакътя и я притегли към себе си.

— Не е толкова просто, нали?

— Така си помислих — каза тя с преувеличена невинност. — Нали току-що си признах?

— Откъде да знам? — изръмжа той. — Променлива си като вятъра. Не знам вече какво да мисля за теб.

Няколко дни по-късно донесоха на разлива бут от диво прасе. Този път Бен смяташе да лагеруват, докато крокодилът захапе стръвта. Когато Кери заяви, че също остава, той не се зарадва особено.

— Не е необходимо, мога да сложа някого от мъжете да наблюдава — настоя Бен.

— Трябва да съм тук да успокоявам животното, може да получи стрес — опъна се Кери.

— Ами ако ти получиш стрес? — намръщи се той.

Тя се събуди призори, може би от крясъка на бяла чапла, изплашена от гласа на Фанг. Мигновено се разсъни, сигурна, че нещо ще се случи. Другите още спяха. Облече се бързо и безшумно и отиде към Лагуната да провери капана.

Утрото бе безмълвно. Въздухът бе толкова пропит с влага, че почти усещаше вкуса му. Кери зарея поглед по зелената шир на реката. Повърхността й бе гладка, само един чворест пън бавно плаваше по течението.

Изведнъж пънът смени посоката на движението си и Кери осъзна, че това бе огромен крокодил, насочен към стръвта. Сърцето й заблъска в гърдите, докато се взираше в очакване. Не смееше дори да диша.

Леко докосване по рамото едва не я отпрати надолу по склона. Ръката на Бен я прихвана и задържа. Тя посочи реката. Той се вгледа и кимна. Усети, че тялото му се напряга. Вниманието й се разкъсваше между усещането за близостта с Бен и драмата, разиграваща се пред тях. Потисна първото чувство, макар че нервите й пулсираха от допира с него. Все пак се радваше, че споделят това вълнуващо събитие.

Дългоочакваният миг настъпи. С неуловимо движение гигантският крокодил се хвърли напред и сключи челюсти около стръвта. Звукът от разкъсана плът я накара да изтръпне. Бен я прегърна по-силно.

Мощната атака на крокодила задейства механизма и примката се стегна. За да не нарани или задуши животното, Бен бе използвал специална мрежа, която заклещи бронираното му тяло. Съпротивата му постепенно щеше да го изтощи. Докато звярът се блъскаше и обръщаше, Кери успя да зърне долната му челюст. Беше Фанг.

Трябваше да почакат няколко часа, докато Фанг се умори достатъчно, за да го доближат. Тя го наблюдаваше, докато не прецени, че бе дошло време за упойващата инжекция. Щом флексадилът започна да действа, Бен докара хората си да го изтеглят с въжета на брега към чакащото ремарке.

С Бен работиха рамо до рамо от момента на залавянето. Предугаждаха взаимно желанията си, като че ли бяха в телепатична връзка. Щом Нъгет захлопна задния капак на ремаркето с ценния товар, Бен я сграбчи и я завъртя високо във въздуха.

— Успяхме! За Бога, успяхме!

Нейният възторг бе не по-малък.

— Наистина успяхме! Отсега нататък ще те наричат „Чемпиън — повелителят на крокодилите“…

Очите му искряха.

— По-скоро на теб ще ти викат „Донован — повелителката на крокодилите“! Ти извърши цялата научна подготовка.

— Страхотна двойка сме! — каза Кери усмихната, но изведнъж се опомни, разбрала колко вярно бе това. От зори работиха заедно като две половинки от един безупречен механизъм. Бе участвала в такива операции, но никога досега в такава хармония. Сведените й мигли трепкаха по пламтящите бузи.

— Фантастично е, нали?

Той стана сериозен, като че ли осенен от същите мисли.

— Фантастично! Да се надяваме, че Матилда ще хареса Фанг.

Близостта от преди миг изчезна. Опита се да влезе в неговия лек тон.

— Знаеш как става с уговорените бракове — ще се научат да се обичат…

— Може ли да се научиш да обичаш? — попита Бен със странно несигурен глас. — Мислех, че или обичаш, или не обичаш…

— Кой знае как е при крокодилите? — вдигна рамене тя.

Бен бе подготвил втора кошара до тази на Матилда. Преживяха тревожен момент, когато дойде време да махнат въжетата от вързания Фанг. Но крокодилът бе все още под влиянието на упойката и само се размърда лениво щом разбра, че е освободен.

Говедарите знаеха, че един удар на голямата му опашка можеше да прекърши краката на човек и се отдръпнаха чевръсто. Мина известно време, преди животното да се съвземе достатъчно и да си възвърне пъргавината. След това се отправи към покрития с водни лилии изкуствен вир и се потопи. Скоро се виждаха само контурите на ноздрите му и топчестите очи.

— Край, представлението свърши — обяви Бен.

Жегна я разочарование от края на операцията, но бе доволна, че крокодилът понесе преместването видимо добре. А можеше много неща да се случат — от инфекция до удавяне по време на упойката. За щастие нищо лошо не стана и никой не пострада. Бяха благодарни. Все пак посърна и с неохота установи, че с приключението свърши и споделената близост с Бен. Този ден работиха и мислиха като един. Разбра, че усещането дълго ще й липсва.

Настроението на Бен изглеждаше различно. Той все още бе въодушевен от преживяното. Видя го да се смее и шегува с работниците. Когато й заговори, тонът му бе дружелюбен, но вместо да я ободри, Кери се почувства по-зле. Откритието, че не търси приятелството му, й подейства като шок. Искаше много повече…

През следващите няколко дни ходи с Бен до фермата да види какво прави Фанг. В никакъв случай не биваше да го запознаят с Матилда, преди да свикне с новата обстановка. При едно такова посещение запита Нъгет дали крокодилът бе започнал да се храни.

— Не, още не — тъжно призна той. — Опитах да му дам всички крокодилски лакомства, които ми хрумнаха, от прилеп до биволски бут, а той само лежи и се цупи.

Спогледаха се с Бен загрижено.

— Ако не прояде скоро, ще го загубим — изказа гласно Бен тревогата им.

Изведнъж им хрумна едновременно: „Ами ако чуе как хранят Матилда?“

Не беше сигурно, че ще стане нещо, но всичко вече бе изпробвано и Бен реши да опитат. Ето че щом отвори коша, в който държаха риба за нея, огромната й глава изникна от лилиите и голямата паст зина шумно в очакване. Бен я нахрани бавно и колкото можеше по-шумно. След това закачи един мъртъв кефал на пръта и го надвеси над леговището на Фанг. Притаиха дъх. Много бавно водата се размърда и се показаха очите му, вперени нагоре в кефала. Фанг извади глава от водата и захапа рибата със зъби. Рязко щракване, рибата изчезна и Фанг отново се потопи.

— Ще се оправи! — светнаха очите и на двамата. Крокодилът хапна още два кефала и потъна във водата. Кери сияеше от радост, докато се отдалечаваха към рейндж-ровъра на Бен.

Защо не може да е винаги така, запита се тя. Тук, на фермата той бе мил към нея, но усещането се изпаряваше, щом се завърнеха в Кинга Даунс. Там всички, освен Бен се отнасяха към нея с топлота.

— Всичко наред ли е между вас? — напечата Робин на компютъра предишната вечер.

— Чудесно, няма за какво да се тревожиш — бе уверила Кери приятелката си. Робин още вярваше, че са сгодени и Кери се ужасяваше да й каже истината. От идването й Робин постоянно се подобряваше, но в последно време пак бе започнала да изглежда бледа и отпусната. Кери се надяваше, че това не се дължи на напрежението между нея и Бен. Докато вървяха към колата, отново изпита желание да бъде в прегръдките му, нещо като глад, засилващ се с всеки изминат ден, прекаран тук. Спря се с ръка на дръжката:

— Не можем да продължаваме така…

Бен се пресегна да й отвори вратата.

— Знам, но нямаме избор, докато Робин не се оправи съвсем. Съжалявам, че ти е толкова трудно.

Наистина й беше трудно, но не по причините, които той си представяше…

— Все още смяташ, че съм тука заради Рик, нали? — попита тя тихо.

Мускулите на челюстите му играеха.

— Ти призна, че е така в деня на лова на крокодила.

Затова ли бе така хладен към нея оттогава?

— Нямах предвид това — настоя Кери. — Глупаво постъпих, дори на шега.

Очите му помръкнаха, но не можа да разбере дали от гняв или от тъга.

— Много сериозни неща се казват на шега — припомни Бен. — По-лесно щях да ти повярвам, ако не бях видял белезите по гърба ти. Само сляпа любов може да върне една жена към мъжа, който й е причинил такова нещо.

Заклещена между него и вратата на колата, нямаше къде да избяга, нито да отбегне настойчивия му поглед, впит в лицето й. Забеляза болка в него, която отекна в тялото й.

— Не, Бен, грешиш! — отрече тя.

Изглежда той не я чу. Когато заговори, гласът му бе изпълнен с мъка.

— Боже мой — вярно е!

Докато се отдалечаваше, Кери понечи да го настигне и да го накара да я изслуша. Но какво можеше да му каже, след като вече бе прочел истината в очите й? Тя наистина обичаше мъжа, който я беше белязал, за добро или за зло…