Валери Парв
Лагуната на крокодилите (3)

Трета глава

Кери стоеше омагьосана, неспособна да се помръдне, докато пръстите на Бен докосваха чувствителната кожа на врата й. Едно по едно издърпваше копчетата на ризата й, докато се откри дълбоката бразда между гърдите й. Тя дойде на себе си и отблъсна ръката му.

— Стига!

Ръката му замръзна във въздуха.

— Значи е истина, че ти и Рик сте били любовници…

— Не е твоя работа, но не сме били — отсече Кери, осъзнала, че не иска Бен да мисли така дори за миг.

— Обаче беше сгодена за него?

— Не официално. Не бях взела решение.

— Ала го взе достатъчно бързо, щом научи какво има в завещанието на татко — презрително сви устни той. — И много чевръсто заряза Рик, като разбра как стоят нещата.

— Безполезно е да те разубеждавам — безпомощно въздъхна тя. — Предполагам, че никога не си направил нищо глупаво в живота си.

— О, направих… Още ме преследва и все не успявам да го поправя.

Тихото му признание я зашемети. Бен винаги бе толкова сигурен в себе си, че Кери не можеше да си го представи да извърши нещо глупаво, та камо ли да страда от това!

— Тогава трябва да си снизходителен към другите — подхвърли тя.

— Мислех, че тъкмо това правя.

— Ако това е причината за измисления ти годеж, няма да стане. Сигурна съм, че Рик вече прозря.

— Може би не се постара достатъчно да го убедиш — забеляза той.

— И как точно предлагаш да го убедя? — нетърпеливо тръсна глава Кери. Разбра, че е сбъркала, когато Бен се приближи с решителен блясък в очите. — Какво правиш?

— Помагам ти да си по-убедителна — прошепна той.

Силната му прегръдка пресече дъха й и заглуши всякакъв опит за протест. Неволно я прониза тръпка на удоволствие, когато коравите му очертания се впиха в нейната мекота и осъзна смутена, че се поддава. Когато я целуна, устните й вече бяха разтворени в очакване. Вкусът и мирисът на природната му мъжественост я завладяха, упоителни като вино.

Бен се изправи като че ли след цяла вечност. Дишаше също бързо и изглеждаше възбуден. Тя се опита да си внуши, че той се преструва, но това не обясняваше защо бе толкова развълнуван.

— Продължавай така и ще ме накараш да повярвам, че ме обичаш — прозвуча тихо дрезгавият му глас.

Кери премигна, неспособна да се пребори с неговото обаяние. Като че ли старите й чувства са били покрити с тънък воал, който целувката му раздра.

— Не, няма, защото не мога да продължавам така.

Как би могла, когато инстинктите й настояваха да избяга надалеч от него, преди да е смъкнал воала напълно… Обърна се, но Бен я задържа.

— Какво ще правиш?

— Каквото трябваше да сторя още в началото, да съм честна с Робин. Тя заслужава поне това от мен.

— Не можеш да го направиш! — изтръгна се рязко от него.

Тя отдръпна ръката си.

— Да, мога. Беше лудост да участвам в твоята игра!

— Знаеше, че е за доброто на Робин.

— Но не е чак толкова почтено, нали? Единствено те интересува да не осуетя страшно подходящия брак, който уреждаш за Рик.

— Бракът е лично негова идея — каза той уморено. — Това е първото свястно нещо, което прави от години, и не исках никой да го развали.

И особено аз, добави Кери на ум.

— Не трябва да се страхуваш от мен — увери го тя. — Ще поговоря с Робин, после ще изчезна тихо. Няма нужда да ме връзваш с фалшив годеж.

— Значи признаваш, че дойде заради това? — подскочи Бен.

— Щом казваш — въздъхна Кери. — Би ли ме пуснал, за да поговоря с Робин?

Пусна я и пръстите му бавно се плъзнаха надолу по ръката й, до меката кожа на китката.

— Какво чакаш? — запита, докато тя се колебаеше.

Кери побягна в къщата. Погледна назад и го видя да крачи през градината към жилищата на говедарите. Откри Робин в кухнята да преглежда с компютъра картотеката с рецепти. Помагаше й Джеси Финч, готвачка и икономка в дома на Чемпиън, която сега се грижеше за Робин. Закръглена жена на средна възраст, тя имаше лице като порцеланова кукла и разкошна сребристосива коса. Кери застана между тях и сложи едната си ръка върху тънките рамене на Робин, а другата — около кръста на Джеси.

— Какво заговорничите? За днешната вечеря ли?

Джеси поклати глава.

— Напоследък планираме менюто една седмица предварително. Робин издирваше рецепти за тържеството, нали, мила?

Главата на Робин заподскача възторжено. Тя изчисти екрана с едно натискане и напечата:

— Всички са поканени. Не можех да чакам!

Стомахът на Кери се сви болезнено. Очакващото лице на Робин грееше от удоволствие.

— Исках да поговоря с теб за тържеството — подзе Кери нерешително.

— Знам, успокой се — напечата Робин. — Забравих, че мразиш навалица… — Вирна глава и загледа Кери неспокойно.

— Можем да намалим броя, ако това те тревожи — додаде Джеси.

Не беше това, но реши да ги остави да си мислят така. Робин бе твърде крехка да понесе истината, а и Бен го знаеше…

— Да, така е — съгласи се тя с дълбока въздишка.

Част от напрежението отлетя от деликатното тяло на Робин. Тя се обърна към машината:

— Добре. Ще поканим половината област, не цялата.

— Това е най-доброто разрешение — разсмя се Джеси и попита Кери: — А има ли нещо специално, което искаш в менюто?

— Каквото решите двете — отвърна Кери сдържано. Измъкна се от кухнята под предлог да не пречи на работата и се върна в стаята си.

В какво се бе забъркала? Бен е знаел как ще реагира Робин, когато е скалъпвал този абсурден годеж. Несъмнено е разчитал на това, за да я принуди да отстъпи. Отново съжали, че се бе съгласила да остане в имението Чемпиън. Защо просто не замина, когато имаше възможност?

Вече разбираше, че Беи няма да промени мнението си за нея. Държането му днес го доказа. Тогава защо искаше от нея да остане?

Изпита нужда да се отвлече с работа и изрови от багажа си бележник. Скоро бе погълната от описанието на последните си наблюдения върху женския крокодил от Лагуната. По-късно следобед реши да се поразходи из фермата. Бе любопитна да види какви промени бе направил Бен, откакто наследи Джейк като глава на империята.

Повечето от промените бяха трудно забележими. Издигаха се няколко нови сгради, всичките с рампи, достъпни за инвалидния стол на Робин. Имаше нова електростанция, захранвана от вятърни генератори, които Бен й бе показал на идване. Бе й показал също и една самолетна площадка, пригодна за всякакво време, свързваща имението с останалия свят през дъждовния сезон, когато много от пътищата ставаха непроходими.

Най-осезаема бе промяната в държането на хората. С каквото и да бяха заети — да поправят мотоциклети, да дамгосват телета или да обработват зеленчуковата градина — вършеха го с гордост и самочувствие. Така самият Бен вършеше всичко, помисли тя. И насърчаваше хората си към същото.

Внезапно Кери застина, обзета от страхопочитание пред един великолепен ездач, яхнал див кон, който упорито се мяташе разпенен. Сантиметър по сантиметър мъжът безстрашно налагаше волята си, докато конят със силно извит гръб скачаше все по-слабо и накрая спря. Стоеше с наведена глава и пулсиращи хълбоци, а конникът потупваше шията му успокоително.

Сякаш усетил втренчения й поглед, ездачът вдигна глава и очите им се срещнаха. Дъхът й спря в гърлото. Не бе разпознала Бен под смачканата бушменска шапка и първа сведе глава. Стори й се, че чу подигравателния му смях, докато се отдалечаваше.

Изведнъж се почувства на мястото на дивия кон, който Бен обузда и подчини. Дишането й се ускори от съчувствие и Кери тръсна глава да отхвърли видението. Ако Бен си въобразяваше, че ще я покори, както току-що стори това с дивия кон, трябваше да води най-трудната битка в живота си.

— Ако погледите убиваха, вече да е мъртъв — чу се глас зад нея.

Завъртя се и видя Рик, затичал се да я настигне.

— Кой? — попита тя напрегната.

— Големият Бен — отвърна той. — Видях те, като го наблюдаваше ей сега. За него мислеше, нали?

— Не, не за него — отсече Кери. Не искаше да се съгласява за нищо с Рик, и особено за Бен. — Бих могла да мисля и за теб.

— Щях да съм толкова щастлив — подхвърли Рик шеговито.

— Искаш ли нещо? — попита тя, уморена от играта.

Той обгърна с ръка един кол от оградата и я измери замислено.

— Знаеш какво искам. Каквото винаги съм искал от теб…

— Стига! — сряза го Кери разтреперана. — Сгоден си. Ако бабата на Пърша не беше се разболяла, досега да си женен.

— Женен не значи умрял — поправи я Рик. — Решил съм наистина да направя сватбата. Как иначе ще докопам Казуарина?

— Сигурно това не е единствената причина да се ожениш за Пърша?

— Причина като всяка друга — сви рамене той. — Ще си струва, ако накрая Бен ми припише имението. Каза ми, че баща ни искал така.

— Защо ми говориш тези неща? — попита тя притеснено. — Мога да отида направо при Бен.

— Но няма да го направиш, защото аз пък мога да ти го върна — отсече Рик злобно. — Ударът ми за рожденото петно улучи Бен, нали? Мога да му кажа много повече.

— Защо го правиш? Нали получи, каквото искаше…

— Не съвсем. Правото над Казуарина е най-важното, разбира се, но Пърша няма да ме задоволи задълго. — Кери започна да се отдръпва, но той хвана китката й. — Не бързай да избягаш. Не съм успял още да ти кажа предложението си.

— Не ме интересува. Сгодена съм за Бен, а ти ще се ожениш за Пърша, така че няма какво да обсъждаме.

— Не ти предлагам брак. Когато получа Казуарина, ще мога да ти дам всичко, каквото искаш. Няма да е като последния път, когато си отиде. Сега ще е по-добре. Няма защо да се примиряваш с второто място.

— С второто място ли? Не можеш да имаш предвид Бен? — попита тя недоверчиво.

Рик кимна.

— Отиде при него, само защото Джейк ме изхвърли от завещанието си. Така да е — добави той, когато Кери рязко се дръпна, възмутена от чудовищното предположение. — Бих направил същото. Но този път няма нужда. Мога да ти дам всичко, което сърцето ти поиска.

Гневният поглед, който му хвърли, можеше да разтопи леден блок.

— Единственото нещо, което искам от теб, е да ме оставиш на мира — процеди тя. — Сега ме пусни.

— Беше моя, преди Бен да те поиска — не се предаваше Рик.

— Не по начина, по който си мислиш — сряза го Кери.

— Бен не го знае — напомни й той.

— Ти се постара да го накараш да мисли така, нали? — отвърна тя ядно.

— Значи се заинтересува откъде знам за рожденото петно — забеляза Рик. — Трябва да изпитва нещо към теб тогава.

— Изобщо не е твоя работа — надменно каза Кери.

Той я завъртя и я принуди да го погледне.

— На твое място не бих използвал този високомерен тон. Не беше много горда да излизаш с мен, когато мислеше, че имам пари. Е, пак ще имам, и вече на мое разположение, без благословията на брат ми Бен. Тогава ще смениш песента. — Рик се наведе глава към нея и прошепна до ухото й: — Знам какво крои Бен.

— Защо трябва да крои нещо?

— Защото го познавам. Този ваш роман е твърде неочакван, за да е истински. Това е старият му номер да застава между мен и всичко, което поискам, но този път няма да успее.

— А с мен някой съобразява ли се? — попита тя с привидно небрежен тон.

Той прокара пръст по линията на брадичката й и Кери неволно трепна. Рик се намръщи.

— Знам, че ме искаш, Кери. Дърпаш се заради Бен, но когато стана господар на Казуарина, няма защо да се страхуваш от него. Ще бъде хубаво, ще видиш.

Тя почти онемя пред колосалната му самонадеяност и съвършено погрешната представа за положението.

— Грешиш. Не се страхувам от Бен. Ще се омъжа за него.

— Ти чу Кери. Сега може би ще приемеш отказа й.

И двамата подскочиха, особено Кери. Докато говореше, тя и не подозираше, че Бен я слуша. А вероятно щеше да остане с впечатлението, че обясненията й са били колкото за Рик, толкова и за него.

— Нямаш ли някаква работа? — попита той Рик.

— Ако нямах, щеше да ми измислиш — върна му го Рик. Но си тръгна с наведена глава и ботушите му се тътреха в прахта, като че ли мислено риташе Бен през целия път до къщата.

Кери с облекчение се отпусна на оградата.

— Радвам се, че пристигна навреме…

Веждите му се свиха неодобрително.

— Май обеща да стоиш по-далеч от Рик до сватбата.

— Жалко, че не предупреди и него за същото — отвърна тя.

— Ще го направя довечера — кимна той. — Между другото, донесох ти това.

Кери взе кутийката, която й подаде и я отвори. Вътре лежеше най-великолепният пръстен, който някога бе виждала. Много красив изумруд, зелен като дълбоките води на Лагуната на крокодилите, грееше заобиколен от диаманти и жълто злато.

— Хайде, сложи го!

— Не мога. Прекалено скъп е.

— Не допусках, че ще сметнеш стойността му за пречка — подхвърли язвително Бен. — Наследствен е, получих го от баба си.

— Сигурно е очаквала да го дадеш на жена си — възрази тя.

— Точно затова ти го давам.

Тя съзнаваше, че пръстенът би придал тежест на предполагаемия им годеж, но не искаше да усложнява лъжата, като го носи. Подаде му кутийката.

— Купи ми нещо евтино. Ще свърши същата работа.

Очите му добиха опасен блясък.

— Това със сигурност ще ни издаде — освен ако не искаш Рик да открие. Така ли е?

— Не, разбира се — решително тръсна глава Кери.

С доволна усмивка той щракна капана.

— Тогава го носи!

Тя не помръдна да се подчини. Бен взе кутийката от изтръпналите й пръсти, отвори я и извади пръстена. С очи впити в лицето й, той вдигна ръката й и го сложи на безименния пръст.

— Ето, сега вече сме официално сгодени!

В гърлото й се надигна буца. Такъв красив пръстен трябваше да потвърди истински годеж, а не фалшив като техния… За да не я види Бен как страда, Кери вдигна ръка към светлината и се престори, че се възхищава на камъка.

— Прекрасен е! Благодаря ти…

— И не се тревожи да ми го връщаш — продума той дрезгаво. — Твой е завинаги.

Очите й се разшириха.

— И насън няма да го задържа!

— Толкова ли те отвращавам?

В действителност точно обратното я караше решително да върне пръстена. Такъв осезаем спомен от него щеше да разбие намерението й да го държи на разстояние, когато се разделят.

— Не мислех за теб — отрече тя. — Безпокоеше ме стойността на пръстена.

— Изненадваш ме — повдигна вежди Бен. Казах ти, че не съм очаквал да ми съдействаш за нищо. Приеми пръстена като възнаграждение.

— За нещо, което по начало не съм искала да направя? — попита Кери, засегната от думите му.

— Както искаш… — Без предупреждение циничната му маска падна и откри такова искрено страдание, че тя се смути. — Сигурно ти е трудно да стоиш тук и да гледаш как Рик се жени за друга, но ти благодаря, че се съгласи да го сториш заради Робин. Вече не знам дали постъпих добре, като го предложих.

Никога преди не бе виждала Бен такъв — уязвим и склонен да признае, че може да е сбъркал. Наистина бе сгрешил, но не за това, за което си мислеше! Тишината се сгъсти, ала той не понечи да си тръгне. След малко каза:

— Хайде да се поразходим преди вечеря. Искам да ти покажа нещо.

Кери разбра мисълта му — за другите щеше да изглежда странно, ако не ги виждаха по-често заедно. А не защото искаше да бъде насаме с нея…

— Добре — съгласи се тя унило.

— Това беше покана, а не заповед — отвърна Бен обидено.

— Иначе нямаше да приема — увери го Кери. С внезапен порив докосна ръката му, после отпусна пръсти, защото познаваше опасността от такава близост. — Не можем ли да опитаме да сме учтиви един към друг, поне заради Робин, ако не заради нас самите?

— Заради Робин — повтори той умислено.

Пропътуваха мълчаливо няколко километра през безкрайните равнини. Земята бе нагърчена след дългия сух сезон. Повечето реки се бяха смалили в низ от малки езера, с пресъхнали речни корита между тях. Прекосиха няколко, като се накланяха силно надолу ту на едната, ту на другата страна. Бен обаче бе опитен шофьор и отлично владееше мощната кола.

— Къде отиваме? — попита тя, след като пресякоха третия разлив.

— Да видиш един мой любим проект — съобщи той лаконично, без повече пояснения. Любопитството й се засили, когато навлязоха в някакво поселище върху бреговете на разлив, който Кери разпозна като част от Лагуната на крокодилите. След като прецени на око кошарите, постройките и опасаното с ограда пространство на речния бряг, тя възкликна учудено:

— Имаш ферма за крокодили!

Бен кимна.

— От няколко години имам разрешително, но едва тази година можах да отделя достатъчно време, за да я разработя.

— Отглеждането на крокодили е мечтата ми, откакто… — подзе Кери развълнувано. — Забравям, че не си ме изпускал от очи в Дарвин.

— Достатъчно, за да знам, че написа за списанието „Австралийска естествена история“ няколко статии за отглеждането на крокодили във ферми и как то може да спомогне за опазването им. Една от тях ми подсказа идеята да го опитам тук.

Тя бе безкрайно доволна. Отдавна бе застъпник на идеята за отглеждането на крокодилски яйца във ферма. Бе помагала да се събират яйца от дивите полози, за да се излюпват в инкубатор, при идеални условия и малките да се отглеждат със специално разрешително. Необходимостта да се картират районите, от които бяха събрани яйцата, бе причината за изследването й в Лагуната на крокодилите, но не предполагаше, че притежателят на разрешителното беше Бен, нито пък че той споделя ентусиазма й.

— Покажи ми всичко — настоя Кери.

Той се зае да я развежда из фермата. В големи хангари се помещаваха генераторите, захранващи инкубаторите, където се мътеха яйцата.

— Имаме два резервни, в случай че главният спре — обясни Бен.

— Какъв ти е процентът на оживяване? — попита тя с професионален тон.

— Осемдесет процента от новоизлюпените — съобщи той с явна гордост. — Имахме трудности, докато накараме малките крокодили да започнат да ядат, но сега са снабдени с топла чиста вода, отоплителни лампи около всяка кошара и меню от риба, говеждо, пилета и витамини.

Стигнаха до оградено пространство от тъмна вода обсипана с листа и плаващи клончета. Снопове тръстика обкръжаваха изкуствения разлив.

— Какво има вътре? — запита Кери.

— Моята радост и гордост… — Бен отвори един метален шкаф край кошарата и извади две тлъсти, отдавна умрели риби, вонящи в страшната жега. При звука от отварянето над тръстиките се надигна праисторическа глава. Приличаше на издължен триъгълник, с жълтеникави зъби, всеки дълъг колкото човешки пръст, надвиснали над челюстите.

Той бе закачил рибата на дълъг прът и я проточи над оградата. С мълниеносно движение раззинатата паст погълна рибата и крокодилът изчезна под водата. Скоро залистеният басейн се успокои отново и Кери си отдъхна.

— Трябва да е най-малко четири и половина метра дълъг…

— Четири и осемдесет и е женски — поясни Бен. — Искам да й намеря самец и да получа яйца направо тук.

— Свърза ли се с Комисията? Може би ще успеем да ти помогнем да откриеш самец за нея.

— Комисията по защита на природата ми предложи помощ, но бих искал да се справя сам — отвърна той. — Това обясняваше защо не бе чула нищо за неговия проект в центъра.

— Все така независим — въздъхна тя леко.

— Винаги — потвърди Бен. — Не смятам, че трябва да се търси помощ от правителството за всяко нещо.

— Надявам се, поне на мен ще позволиш да помогна — вметна Кери и добави: — Като частно лице, ако не като официален представител.

— Надявах се да го предложиш — зарадва се той. — Ти си единственият човек, когото познавам, чийто ентусиазъм за крокодилите е равен на моя.

За да прикрие реакцията си, тя каза:

— Ами Рик? Това не е ли негова земя?

— Ще бъде. Фермата обхваща части и от двете владения, но той не прояви никакъв интерес до сега. За щастие му остава достатъчно площ, за да отглежда каквото реши.

— Защо си толкова сигурен, че ще се заеме с някаква ферма?

— Не съм сигурен — сви устни Бен. — Но изборът не е мой.

— Мислех, че земята е оставена изцяло на теб — изненада се Кери.

Сянка помрачи спокойното му лице.

— Спомни си, че бях с татко, когато умря. Тежеше му, че е променил завещанието си в моя полза, но бе много късно. Помоли ме да прехвърля Казуарина на Рик, когато се ожени. Вярваше, че Рик ще се укроти дотогава. — Погледна я иронично. — Ти не знаеше това, когато го заряза, нали?

— Мисля, не е нужно да казвам, че това не би имало никакво значение за мен!

— Не. Съвсем не — поклати глава той.

Бе късно, когато потеглиха към къщи. Слънцето бе започнало да обагря планините в червена и синя омара. Светлината избледняваше и атмосферата в колата ставаше по-интимна. Тя се осмели да попита:

— Бен, защо не се ожени досега?

Ръцете му се стегнаха върху волана.

— Веднъж щях, но не се получи…

— Какво стана? — продължи Кери тихо.

— Тя ме разочарова страшно — проговори Бен като че ли на себе си. — След това нямах желание да опитвам отново.

Тя затърси в паметта си спомени за многото млади жени, които често посещаваха Кинга Даунс, докато Джейк бе още жив. Идваше Пърша, разбира се, секретарката от Ред Ривър и една млада радистка от Катърайн. Няколко хитруши със светнали очи бяха хвърлили око на братята Чемпиън, но Кери не си спомняше Бен да бе проявявал интерес към някоя от тях. Бе озадачена. Може би жената, за която говореше, се бе появила на сцената, след като тя си бе отишла.

— А ти? — прекъсна мислите й той.

— Нали каза, че си следил подвизите ми по вестниците? — предизвика го Кери.

— Какво ще кажеш за Тео Стратопулос?

— Какво за Тео? — попита тя, като се опитваше да върне ведрото настроение.

— Предполагам, ще ми кажеш, че сте били просто добри приятели? — изтъкна ядосано Бен.

— Точно така беше — потвърди Кери. — Срещнах го случайно, когато ме извикаха да махна една отровна змия от къщата му и от самото начало се сприятелихме. Тъй като е милионер, вестниците вдигнаха голям шум, но Тео никога не ми е бил повече от приятел.

— Богат, на средна възраст — вметна той с унищожителен тон.

— Е, и? — сопна се тя. — Знам какво мислиш за мен, но парите на Тео нямаха нищо общо с приятелството ни.

Продължиха в навъсено мълчание и Кери почти чуваше как я осъжда наум. Без предупреждение Бен спря колата. Тя видя, че бяха стигнали до язовира, дълъг километър и половина, който снабдяваше къщата с вода.

— Искаш ли да поплуваме? — предложи той.

— Не съм си взела костюма — смути се Кери.

— Какво от това? Често плуваше по бельо, когато живееше тук преди.

Но това беше преди, когато нямаше какво да крие от него…

— Не, не искам — отсече твърдо тя. Отново последва дълга тишина, която ставаше все по-студена.

— Щеше ли да се изкъпеш, ако те беше поканил Рик?

— Не, разбира се!

— Но бе склонна да прекарваш времето си с него, докато не се намесих, нали?

За момент изглеждаше, че той ревнува от Рик, което бе лудост, за Бога!

— Ако искаш да знаеш, Рик ме отвращава — призна Кери. — Разбираш ли, нямаше нужда от фалшив годеж, за да ме държиш настрани от него…

— Очевидно той мисли другояче — сви безмилостно устни Бен.

Тя обви ръце около тялото си — усещаше студ, въпреки жегата, натежала в колата.

— Не мога да го спра. Казах ти какво чувствам. Не мога да те накарам да ми вярваш.

Въздишката му избухна като взрив.

— Дявол да го вземе, как бих искал да мога!

Кери вдигна глава и го изгледа предизвикателно.

— Не ми ли каза веднъж, че един Чемпиън може да направи всичко, каквото поиска?