Валери Парв
Лагуната на крокодилите (2)

Втора глава

Кери го погледна втренчено, невярваща на ушите си.

— Не искам да се сгодя за теб.

— Не съм казал, че трябва да искаш. Просто трябва да го направиш.

— Но защо? Каква полза от това?

Бен подпря гръб на едно дърво и отпусна пушката до себе си.

— Ако Рик мисли, че си моя собственост, ще стои до Пърша, където му е мястото. Не може да не си чула за неговите подвизи, докато ти броеше крокодилите.

— Чух… — Тя не добави, че месеци, след като напусна Кинга Даунс, поглъщаше всяка публикувана информация за семейство Чемпиън. Повечето от историите бяха за Рик. Ако се съдеше по разточителните приеми и чартърните въздушни разходки, за които четеше, той изглежда си проправяше пътя през висшето общество и през един хубав пай от семейното състояние.

Споменаваха Бен обикновено в делова връзка. Един-два пъти видя името му, свързано с някаква местна красавица, но очевидно посвещаваше най-много от времето си да ръководи владенията на семейство Чемпиън. Кери не каза нищо повече и той продължи:

— Тогава знаеш, че Рик съвсем не се е укротил, откакто татко почина. Пърша Редшоу е първата жена, към която проявява сериозен интерес, и аз не искам нищо да попречи на този брак.

— Знам, че не ми вярваш, но не съм дошла да преча. Преди да си отида, ти казах какво изпитвам към Рик и чувствата ми не са се променили.

— Нито едно от чувствата ти ли? — попита Бен напрегнато.

Погледна го крадешком и с удивление откри, че я наблюдава почти възбудено. Сигурно си въобразявам, каза си тя. Неприязънта му към нея явно бе силна като преди, ако се съдеше по абсурдните условия, които й поставяше, за да остане тук.

— Нито едно от чувствата ми — натърти Кери и го остави да тълкува думите й как го ще. Веднъж вече бе направила грешката да разкрие душата си пред него и той я запрати обратно в лицето й. Нямаше намерение да му дава отново такава възможност.

— В такъв случай моето предложение ще разреши проблема — продължи Бен.

— Не, това е абсурдно! Не знам защо дори го обсъждам…

— Може би защото намираш нещо привлекателно в идеята — предположи Бен. — Бих могъл да я направя полезна за теб.

Сигурно си мисли, че се пазаря да ми плати за сътрудничеството, осъзна тя и това я обля като със студен душ. Канеше се да му възрази, но се спря. Ако го оставеше да мисли така, щеше да е по-лесно да го държи надалеч, дока го бе с Робин.

— Кой би повярвал, че сме решили да се оженим изневиделица? — попита Кери с явен интерес.

— Няма да изглежда изневиделица, ако съм те ухажвал тайно — посочи Бен. — Прекарах много време по работа в Дарвин. Бих могъл да те виждам тогава.

— Но не го правеше, нали?

Неочаквано той посегна и докосна искрящите й къдри с опакото на пръста си.

— Откъде знаеш, че не съм? Знам, че ловеше крокодили в пристанището на Дарвин и излизаше с онзи гръцки милионер.

Очите й срещнаха неговите, потъмнели от смущение. Могъл ли е да я следи? Мисълта пришпори пулса й, докато здравият разум не надделя.

— Прочете тези неща във вестниците в Дарвин, нали? — На времето беше потресена, като видя името си в печата, но си каза, че скоро всичко ще бъде забравено. Очевидно не от Бен.

— Както си беше, да — кимна Бен. — Но това осигурява една солидна причина за нашата връзка, така че годежът няма да е пълна изненада.

— Освен за Робин — напомни тя. — Ще се чуди защо не съм споменавала в писмата си, че те виждам.

— Тогава да се чуди — каза той меко. — Дори най-добрите приятелки имат право на свои тайни.

Кери с изумление откри, че всъщност обсъжда предложението му. Съвсем навреме си спомни защо бе толкова настойчив.

— Въпреки това отговорът е не — каза тя, като възвърна част от самообладанието си. — Ако остана, ще трябва да приемеш думата ми, че няма да заставам между Рик и Пърша.

— Видях колко струва думата ти! Не мога да рискувам. Но тъй като няма да се съгласиш с моето условие, за да виждаш Робин трябва да планираш посещения в болницата.

— Какво?

— Лекарят й каза, че ако не възстанови силите си бързо, ще трябва да постои в болницата, за да я укрепят.

— Негодник! — кипна Кери. — Знаеш, че никога не бих допуснала да се случи това, ако мога да го предотвратя.

— Както искаш — продума Бен хладно.

— Вече си сигурен, че не мога както искам — отвърна тя язвително. — Или ще играя твоята игра, или Робин ще страда.

— Значи тогава си съгласна?

— Съгласна съм… — Предаде се неохотно, но същевременно усети прилив на енергия в себе се. Като че ли предизвикателството му запали в нея огън. Опита се да успокои развълнуваните си чувства с напомнянето, че той иска просто да я държи в ръцете си, само и само да не провали брака на Рик с Пърша Редшоу. Следващите думи на Бен го потвърдиха:

— Естествено, ще дойдеш да живееш в Кинга Даунс:

— Не съм съгласна! — повдигна вежди Кери.

— Но ще го направиш, заради Робин! Ще й се стори странно, ако не си с нас в къщата.

— Където ще можеш да ме следиш — довърши тя мисълта му. Той не отрече и Кери добави: — А какво ще стане с работата ми?

— Можеш да идваш тук толкова често, колкото е необходимо, или някой от моите хора може да те кара.

— Страхотно от твоя страна — подхвърли тя саркастично. — Колко дълго се предполага да продължи тази игра?

Бен срещна дръзкия й поглед най-невъзмутимо.

— Най-много месец, докато видим Рик благополучно оженен.

— Месец? В такъв случай по-добре да си уредя отпуска, за да мога да ти предоставя цялото си внимание! — В тона й се долови сарказъм.

— Чудесно предложение. Ако се отегчиш, винаги можеш да продължиш изследването си тук. Сигурен съм, че Комисията няма да има нищо против, ако предложиш да работиш през отпуската си.

Докато той стоеше безучастно, Кери се свърза с ръководителя на групата си и уговори отпуска. Полагаха й се няколко седмици и шефът й остана доволен, когато чу, че най-после иска малко почивка. Бен настоя и тя му позволи да говори с него. Изглеждаше успокоен, след като изключи приемника.

— Всичко е наред. Ще се радват да продължиш изследването, когато избереш време, но съм инструктиран да не ти давам много работа. Шефът има доста високо мнение за теб.

— По-високо, отколкото някои други хора — подметна язвително Кери.

Той не отговори и тя се зае да прибира лагера и да опакова екипировката в умислено мълчание. Усещаше, че Бен работи край нея и всеки път, когато телата им се докосваха при разминаване, сякаш електрически ток преминаваше по вените й. Бореше се да не откликне. Напомни си, че прави това заради Робин, а не да съживява едно младежко увлечение към Бен, който вече я бе наранил за цял живот.

— Това ли е всичко?

Кери събра обърканите си мисли.

— Да.

— Тогава да вървим. — Той се покачи на шофьорското място в колата на Комисията за защита на природата.

— А твоята кола?

— После ще пратя някой от работниците за нея.

Предпочиташе да не пътува до Кинга Даунс, седнала до него, но премисли дали да настоява да карат и двете коли една зад друга. Колкото по-скоро си докажеше, че може да устоява на Бен, толкова по-добре. Зае пасажерското място, без да спори.

Скоро колата, която бе високопроходима — с четворно предаване, се задруса по изровения път към къщата на Кинга Даунс. Тя се опита да не мисли много за мъжа до себе си и се съсредоточи върху джунглата, покриваща по-голямата част от владенията на Чемпиън. Те обхващаха повече от един милион акра земя. Кинга Даунс заемаше площ от пет хиляди и двеста квадратни километра, а Казуарина бе по-малка, но все пак доста просторна със своите хиляда и триста квадратни километра.

Лагуната на крокодилите бе едно разклонение от обширната водна система на река Южен Алигатор. Тя разделяше двете имения и напояваше пасбищата, по които бродеха стадата на Чемпиън, съставени от късороги и дългороги говеда. Останалата земя бе царство на биволи, диви коне, динго и крокодили, както и останки от аборигените миал, чиято традиционна родина граничеше с империята Чемпиън. За скотовъдците това бе страната на мечтите и на миалите — Каменните хора от митовете и легендите.

Кери отмести поглед встрани. Бен бе каменен мъж, но от друг вид, твърд като кремък и недостъпен. Очите й спряха на ръцете му, загрубели от работа и потъмнели като махагон. Спомни си как леко, като с перо, докосна косите й. Трябва да е било моментна грешка. Не й се вярваше, че тези ръце могат да са нежни и гальовни.

— Защо искаше да застреляш крокодила? — попита тя внезапно.

— Исках само да го прогоня далеч от теб — обясни той. — Отвлича добитък от това място на реката. Когато го видях да приближава, не исках да станеш следващата жертва.

— Сигурен ли си, че е същото животно?

— А ти как мислиш? — погледна към нея Бен.

— Има два големи крокодила в този разлив, мъжки и женски. Видях веднъж мъжкия отдалеч, имаше деформирани челюсти и така може да се обясни защо отвлича добитък. Този, който фотографирах днес, беше женски.

— Ако си права, женската ще бъде агресивна само докато се излюпят малките. Но нараненият мъжки трябва да бъде преместен на друго място, преди някой да пострада.

— Преместването няма да помогне — обясни Кери. — Инстинктът за обиталище в точно определен басейн след време ще го върне отново тук. Съвсем наскоро имахме един крокодил, който пропътува по суша повече от шейсет и четири километра, за да се върне в старата си територия.

— Ти май наистина изпитваш удоволствие от работата си — забеляза той. — Дори обичаш тези праисторически чудовища…

— Мисля, че да — призна тя. — Откакто Нъгет ме научи да обичам дивата природа, поисках това да стане моя професия. Имах късмет, че така ми провървя.

Колата налетя на няколко бабуни, после Бен я овладя.

— Какво би направила, ако не бе станала рейнджър?

Кери се изкуши да го закачи, че би се омъжила за богат фермер, но тъй като той очакваше тъкмо това от нея, реши да не се шегува.

— Вероятно щях да отида във Въздушната медицинска служба, както мама и татко, ако можех да пробия.

— Как са родителите ти?

— Добре. Сега живеят в Северен Куинсланд, за да са близо до Луиза.

— Това беше сестра ти, нали? За миг Бен вдигна очи от пътя. — Тя не страдаше ли от аутизъм?

— Да, сега учи в специален пансион в Куинсланд. Скоро ще бъде настанена в работилницата на един приют. После ще се премести в общ дом и ще опита да води нормален живот.

Наближиха плитък брод през разлива и той превключи скоростите. В края на сухия сезон бе останала малко вода да размеква спечената кал по дъното. Раздрусаха се, докато пресекат.

— Сигурно си толкова добра с Робин заради сестра си — предположи Бен.

— Добра съм с Робин, защото е изключителна личност — отвърна раздразнено тя. — Виж какво, знам, че ме мислиш за използвачка, но Робин ми е приятелка и няма никакви други причини.

— Ако мислех обратното, нямаше да ти позволя да си гукаш с нея — забеляза той мрачно. — Разбирам, че имаш и НЯКОИ подкупващи качества.

Бен не проговори повече, докато не стигнаха групата постройки, съставляващи фермата на Кинга Даунс. Изглеждаше по-скоро като малко селище, отколкото като самостоятелен дом. Там живееха управителят, новите работници, дърводелците, водопроводчиците, говедарите и счетоводителите, които помагаха в стопанисването на фермата.

В центъра се издигаше главната къща, хубава дървена сграда от началото на века, скрита зад прозорци с решетки, които осигуряваха уединение и същевременно пропускаха всеки полъх на вятъра. Верандите, които я опасваха, бяха покрити отчасти със смола, избеляла от времето до приятно сребристосиво, в контраст със студената зелена боя по стените. Зад къщата имаше двор с басейн.

Към главната къща не водеха стълби, а само рампи, които осигуряваха път за инвалидния стол на Робин. Подобни рампи бяха направени към почти всички постройки.

Щом спряха под сянката на гигантско дърво поинсетия, една летяща врата се разтвори и се появи Робин на стола си, с пламнало от вълнение лице. Кери изтича към приятелката си и сърдечно я прегърна.

— Толкова се радвам да те видя пак! — прошепна тя в ухото й. В действителност бе поразена колко бе отслабнала Робин. Китките и глезените й бяха станали само кожа и кости, а искрящите й очи изглеждаха огромни върху бледото й лице. — Да влезем вътре — усмихна се широко Кери. — Бен каза, че ще накара някой да донесе багажа ми.

Като спомена багаж, главата на Робин енергично се заклати нагоре-надолу и тя подръпна въпросително ръкава на Кери.

— Да, Бен ме убеди да остана тук — отвърна тя на неизречения въпрос. Реши да остави Бен да разкаже останалите новини на сестра си. Никога не бе лъгала Робин и сега не знаеше как да започне.

Вътре големият салон бе хладен и приветлив. Покрай един прозорец стояха два раззеленени храста в тежки, плетени от тръстика кошници, имаше и много саксии с различни растения. Дивани и столове, облечени в калъфи от лен на цветя, оформяха уютни кътове из огромната стая, а един стар тъпан служеше за барче. Върху трикрака маса грееше старателно излъсканата колекция на Робин от старинно сребро. Кери направи малък пирует по средата на салона и възкликна:

— Тази стая е прекрасна както винаги!

Робин закара стола си до един прозорец. Под него, върху малка масичка бе поставен компютър, в комплект с монитор и принтер. Изглеждаше изумително модерен до старинните сребърни съдове.

— Твой ли е? — попита Кери и се наведе. Забеляза, че клавиатурата бе приспособена да облекчава затруднените движения. Робин се настани пред масичката и с няколко удара по клавишите съживи екрана.

— Моята нова дъска с букви — напечата тя и думите светнаха на екрана.

— Чудесно! Така е много по-бързо — въодушеви се Кери.

— Това не е всичко — излезе напечатаният отговор. — Виж!

Пред изумените очи на Кери, Робин натисна отделен блок с клавиши и накара лампите да светват и да гаснат. При друго докосване щорите на прозорците се спуснаха и вдигнаха отново, а един вентилатор с дървени перки забръмча над главите им.

— Смаяна съм! — възкликна Кери и я прегърна.

— Компютър в кухнята командва уредите — напечата Робин на екрана. — Друго табло в стаята ми обслужва спалнята и банята.

Бен е накарал сестра си да се гордее, помисли Кери развълнувана. Не е пестил средства, за да може тя да се радва на максимална независимост в ежедневието си. Очакваше я и друга изненада.

— Робин постигна почти всичко сама.

Кери се изправи и видя Бен, подпрян лениво на вратата, да ги наблюдава.

— Помниш ли онези диви пейзажи, които тя обичаше да рисува?

— Бяха чудесни — кимна тя.

— Много хора мислят така, поне достатъчно много, за да осигурят на Роб един хубав доход.

Настойчивото почукване по клавишите привлече вниманието на Кери.

— Повечето от купувачите не знаят, че художникът е сакат — изписа Робин.

Кери се отпусна на колене до инвалидния стол и стисна ръката на приятелката си.

— Защото и те мислят като мен. Как може да си саката, когато даваш толкова много на света!

В очите на Робин блеснаха сълзи и тя взе ръцете на Кери в своите. Мълчаливият жест не можеше да бъде по-красноречив.

Бен се доближи до сестра си и обгърна раменете й.

— Има и още по-хубави новини. Каза ли й вече?

Въпросителният поглед на Робин се стрелна към Кери и тя поклати глава:

— Чаках те…

— Колко тактично — процеди той сухо. — Е, хайде, да не държим Роб в напрежение. Кери се съгласи да ми стане жена.

Робин ахна, завъртя се към клавиатурата и напечата с главни букви „Охооо!“ с върволица от удивителни, която излезе извън екрана. После обви ръце около Кери в такава прегръдка, че й спря дъха.

— Май че идеята й харесва — повдигна вежди Бен.

Робин пусна Кери и напечата:

— Как? Кога? Къде?

— Не бързай, всичко с времето си — отвърна той добродушно и се настани в един стол до сестра си. После й разказа скалъпената история, че се е срещал с Кери по време на деловите си пътувания в Дарвин.

— Ех, вие потайници! — напечата Робин и добави: — Но съм много развълнувана!

Единствена от всички, помисли си Кери мрачно, след което се извини и отиде да си разопакова нещата. Реакцията на Робин я накара да се чувства десет пъти по-зле заради лъжата. Бен хубаво бе измислил фалшивия годеж, за да опази Рик от скитане, но Робин много щеше да страда, когато откриеше истината. Бен не разбираше ли това?

Отчаяна огледа стаята, но нищо не я утеши.

Бен й бе определил бялата спалня, подредена в романтичен стил, с украсени с дантели възглавници, бродирана памучна покривка на леглото и красиви завеси от същата материя. Стаята бе съвсем подходяща за годеница и това я караше да се чувства още по-голяма измамница. Натика малкото си дрехи в най-близките чекмеджета и излезе на верандата.

Вкопчена в дървения парапет, тя се взря с невиждащ поглед в градината, която отделяше къщата от другите постройки. Разбра, че Бен е дошъл, когато сетивата й затрептяха. Обърна се към него с потъмнели от тревога очи.

— Не мога да го преживея, Бен. Не виждаш ли?

Той също изглеждаше угрижен, но поклати глава.

— Твърде късно е. Роб вече обмисля годежното ни тържество.

— О, не… Чувствам се още по-зле.

Бен стъпче ботуш на най-долното перило на верандата и подпря лакти на най-горното.

— Ако това те утешава, аз се чувствам също толкова зле. Трябваше да се сетя, че Роб ще излезе от релси, като чуе новината. Винаги те е приемала за сестра.

— Предполагам, трябва да се радваме, че я правим толкова щастлива — сопна се Кери.

— Всяко зло… — въздъхна той.

— Това е чудесно, но като узнае истината? — кипна тя. — Как ще се чувства, като разбере, че сме я лъгали?

— Не е необходимо да я научава — продума Бен с каменно изражение.

— Какво искаш да кажеш?

— Че можем да направим истински годежа… — Той погледна към градината, като че ли мислеше на глас. — Имам нужда от съпруга. Трябва да има наследник за всичко това. Ти обичаш тази страна и работата ти е тук.

— Звучи съвсем делово — отбеляза Кери и добави въпроса, който не излизаше от мислите й, но очевидно не бе в неговите. — Какво ще кажеш за любовта?

Бен я погали с цялата мощ на кадифения си поглед и сърцето й заби като чук в гърдите.

— Може да има любов — каза той. — Мога да те обичам, както никога преди не си била обичана.

Като разбра за каква любов говори, тя потръпна.

— Не мислех за чувствената любов. Любовта, за която питам, започва с грижа, съпричастие и уважение.

— Боя се, че трябва да се заслужат — промълви студено Бен.

Кери отвори уста да възрази, но облак прах по пътя извести пристигането на някаква кола. Спирачките й изсвириха край къщата и от нея излезе висок мъж. Тя помръкна още повече, когато човекът наближи.

— Здрасти, малко братче. Трябваше да ми кажеш, че очакваме компания.

Мъжът се приближи още и Кери долови напрежението, излъчвано от якото тяло на Бен.

— Тя не е тук заради теб, Рик — каза той студено. — Кери е моя гостенка.

— Кери! Боже мили, ти ли си? Разцъфтяла и станала красавица! Една целувка за Рик?

Стомахът й се сви при самата мисъл, а Бен пристъпи между тях.

— Казах, че е тук като МОЯ гостенка! — натърти той.

— Добре, разбрах! — разпери ръце Рик. Засега, подсказваше тонът му.

Кери усещаше, че трябва да каже нещо и се обади:

— Здравей, Рик!

— Ти здравей! И кога мършавото момиченце се превърна в такава красавица, при това в униформа на рейнджър? Обзалагам се, че си фантастична по бикини…

— Това едва ли ще откриеш — процеди Бен.

Нравът на Рик, който Кери помнеше твърде живо, надделя.

— Хайде задръж, малко братче. Защо не оставиш дамата да говори сама?

Бен пристъпи заплашително към него.

— Кажи ми още веднъж малко братче и ще те смачкам!

— Защо? Тя да не е твоя собственост?

— Нещо такова… Кери и аз сме сгодени и ще се женим.

Рик изглеждаше като ударен от гръм. Лицето му помръкна и ръцете му се свиха в юмруци.

— Не е ли малко неочаквано?

— Срещахме се в Дарвин — каза Бен и спокойната му лъжа прозвуча някак по-приемливо във възмутените уши на Кери.

— Спрете и двамата! — извика тя и застана между тях. — Май че не съм ничия собственост.

— Виждам, че не си променила характера си — забеляза Рик с неволна възхита. — Ще има да се веселим, като се върнеш!

— Не забравяш ли нещо? — прекъсна го Бен.

— Какво например? — Рик отмести очи от Кери.

— Например една твоя годеница?

Рик като че искаше да удари брат си, ала бе принуден да кимне в съгласие. После намигна и добави:

— Но докато котките спят…

Тъкмо от това се страхуваше Бен, когато откри, че се е върнала…

— Няма да има танци — прекъсна го Кери студено. Как може дори да си помисли, че ще я привлече след онова, което се случи последния път? — Нали чу Бен? Ще се омъжа за него.

Колко правдоподобно звучеше, като го изрече така убедително! Рик изглеждаше стъписан. След това непоколебимата му самоувереност се възвърна.

— Много може да се случи между годеж и сватба — смигна й той демонстративно. Преди Бен да се усети, сграбчи ръката й и я повдигна близо до лицето си. — Дори не е нужно да си съпернича с годежен пръстен.

Тя побледня, като осъзна, че Бен бе пропуснал най-ясния знак за тяхното решение.

— Нямахме време да го изберем — припряно каза Кери. Бен застана до нея и Рик бързо отстъпи.

— Не се ядосвай, Бен. Просто отбелязах един очевиден пропуск. Сигурно смятате да го поправите скоро.

Не повярва, помисли тя и сърцето й замря. Съжали горчиво, че се съгласи да дойде в къщата, още повече с този маскараден годеж, който изглежда заблуждаваше само Робин — последният човек, когото искаше да излъже.

— Пазя пръстена и ще й го дам по време на годежното тържество — обади се Бен.

Рик присви очи, но изразът му остана скептичен.

— Ще трябва да го видя — промърмори той и вбесен напусна верандата. Добави през рамо: — Последната си ергенска вечер ми напомни да ти кажа някои неща за бъдещата булка.

— Не можеш да ми кажеш нищо, което не знам — сряза го Бен.

— Тогава вече знаеш за сърцевидния рожден белег на лявата й гърда — подхвърли Рик, отдалечавайки се.

Когато Бен се изправи срещу Кери, по лицето му се бореха гняв и отвращение.

— Не ми казвай, че ти и Рик…

— Не, не — прекъсна го тя, преди да успее да я обвини, че с Рик са били любовници.

— Значи той излъга за белега?

Когато Кери замълча, разтреперана от напрежение, Бен посегна и откопча двете горни копчета на ризата й.