Добри Жотев
Изповед

Ще се раздам докрай!

 

Това, което имам,

не мога да спестя.

Да, днешното е днес,

а утрешното — утре.

Спестя ли днес за после,

спестеното умира.

Не дам ли утрешното,

и то ще се стопи,

като снежинка бяла,

попаднала на длан.

 

Не бой се! — Аз съм извор.

Допри уста и пий.

Неглътната глътка

потъва вдън земята,

отдето е дошла.

Не бой се! — Аз съм извор,

наситил много устни

и пак останал чист.

Защото всяка глътка,

бе нова и единствена.

 

Ще се раздам до капка!

А някога, пресъхна ли,

оттук ще си отида,

спокоен като вечност.